XVII издание на фестивала „Опера в Летния театър“, 7 юли 2026 г.
Вагнер Гала, постановъчен екип: диригент Светослав Борисов, режисьор Вера Немирова, сценограф Харалд Тор, костюми Йенс Килиан, художник осветление Щефан Болигер, звук Александър Грюн, мултимедия Рокафилм. Действащи лица и изпълнители: Зигмунд (тенор) – Хайко Бьорнер, гост, Зиглинде (сопран) – Надя Стефанов, гост, Хундинг (бас) – Гео Чобанов, Вотан (бас-баритон) – Олафур Сигурдарсон, гост, Брюнхилде (сопран) – Йорданка Дерилова, гост, Фрика – пантомимна роля на Анна Пампулова. Валкюри: Герхилде (сопран) – Лилия Илиева-Михайлова, Ортлинде (сопран) – Ирина Жекова, Валтрауте (мецосопран) – Жана Костова, Швертлайте (мецосопран) – Евгения Кръчмарова, Хелмвиге (сопран) – Олена Арбузова, Зигруне (сопран) – Димитринка Райчева, Гримгерде (мецосопран) – Величка Минкова, Розвайсе (алт) – Галина Великова.
Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.
Който е очаквал вечер от типа на популярните по света формати, нещо като Wagner Light с олекотени декори и костюми плюс популярни откъси от оперите му, вероятно е останал разочарован. В първата половина на спектакъла бе цялото Първо действие на „Валкюра“, а след това избрани и отлично съчленени моменти от Трето действие на операта. Преходът между двете части беше осъществен с поредната режисьорска находка – мултимедиен диалог между Вотан и Фрика, който даде основа за обхващане драматургията на произведението. В антракта Немирова сподели, че в приказката от бреговете на Рейн търси човешкото в боговете и божественото у хората. Свързвайки с вкус и проникновеност и по вагнеровски литературните, музикални и философски идеи на автора, тя хвърли и още един мост – с внедряването в спектакъла на оригиналните костюми и сценография на своята постановка от Великденския фестивал в Залцбург през 2017 г. – едновременно стилни и модерни. С обединяването на философия и драматургия, на мечти и сценични реализации, на музика и визия в едно, самата Вера Немирова се превръща в един съвременен Gesamtskunstwerk на оперното ни съвремие, който непрекъснато можеш да преоткриваш.
Насочвайки се към гостите започваме с голямата изненада – германката с варненски корен Надя Стефанов – със завладяващо артистично присъствие, великолепен и овладян във всичките му регистри глас, с който покори още в първия момент публиката. След този бляскав дебют на българска сцена остава само да си пожелаем тембристата и многоцветна потомствената певица (баща ѝ е тенорът Стефан Стефанов с дълголетна кариера в Германия) да се завръща по-често в своята Татковина. Другите двама протагонисти, които изнесоха Първото действие, също създадоха ярки образи и съвместно с Надя раздвижено преодоляха обичайната статична патетика на този едночасов енигматичен триъгълник. Именитият тенор Хайко Бьорнер (партнирал си вече със Стефанов и Немирова) също грабна публиката с мощния си глас и убедително сценично поведение, с постигнатия ярък контраст между трагизма на преследвания неудачник и любовното му пробуждане. Домакинът Гео Чобанов (и като водещ певец във варненската трупа, и в сценичното действие, а и бивш Летящ холандец от предишната Вагнерова постановка на Вера Немирова във Варна) изпълни ролята на Хундинг с драматичната амплитуда между бруталността на героя и подчинението на закона на гостоприемството.
Втората (и „по-божествена“) част на галата бе белязана от мощното сценично и певческо присъствие на друг знаменит Вагнеров солист – Олафур Сигурдарсон като гузния грешник (макар и бог) Вотан, и конфликта му с Фрика и дъщерите му – валкюрите, които прибират душите на загиналите в битка герои. С летящия старт на „Ездата на валкюрите“ – най-популярния епизод от цялото творчество на Вагнер, тази част предложи и атрактивни сценични и визуални решения (особено в костюмите и осветлението), и блестящи оркестрови моменти, и актьорско и вокално майсторство както на гостенката Йорданка Дерилова, така и на прекрасните варненски солистки Лилия Илиева-Михайлова, Ирина Жекова, Жана Костова, Евгения Кръчмарова, Олена Арбузова, Димитринка Райчева, Величка Минкова и Галина Великова.
За цялостния стилов облик и успеха на спектакъла равностойна заслуга имат осветлението, декорите и мултимедията. Заслужава много висока оценка и озвучаването на Александър Грюн – винаги проблематично на открито, в ръцете на този много търсен звукар то бе безупречно и без акустични деформации във всяка част на сцената, като пълноценно обхвана и оркестъра. А последният показа ново ниво в спиралата на възходящото си развитие, той наистина израства забележимо в последните години. И сега под палката на изключително прецизния Светослав Борисов оркестърът беше в различните моменти нюансиран и прозрачен, гръмотевичен и плътен, с бляскави и единни пасажи, като отлично реагираше на всяко диригентско изискване. Очевидно Борисов владее и управлява оркестъра в пълна споеност с музикантите и това дава красноречив резултат.
И разбира се, апетитът идва с добре приготвеното и прието с удоволствие ядене: Немирова веднага лансира идеята цялата „Валкюра“ да бъде поставена във Варна. Тоест да се добави липсващото Второ действие и след положения колосален високоволтов труд и огромния успех на тази премиера да има ново надграждане.
