15 минути

Ви

Деян Цвятков
30.06.2023
5515

Портал Култура представя късометражния филм на Деян Цвятков в сътрудничество със сайта kinematograf.bg

„Ви“ (2021), режисьор, сценарист и музика Деян Цвятков, оператор Димитър Танев. Участват Йордан Ръсин, Костадинка Аратлъкова, Иво Аръков, Ириней Константинов

Ако през 1999 г., когато излезе „Матрицата“ на братя Уашовски, кибердистопиите изглеждаха като заплаха от далечното бъдеще, то четвърт век по-късно подобни сценарии заемат сериозна част от пространството, както в киното и литературата, така и в медиите. След навлизането на самообучаващите се алгоритми в почти всяка сфера на човешката дейност и съвременните технологии страхът от „машините“ стигна небивали пикове. Оправдани или не, подобни притеснения имат своето съвсем действително основание във факта, че регулациите, законите и защитите, които трябва да се въведат в световен мащаб, не могат да смогнат при безпрецедентната скорост, с която се развива изкуственият интелект. И ако новите „умни“ системи дават невиждан досега резултат, облекчават и буквално вършат част от работата, която преди е била прерогатив единствено на човешкия ум, то на каква цена се случва това в дългосрочен план и дали икономическите цели могат да аргументират дехуманизирането на труда и фантазията?

Подобни въпроси съвсем естествено изкристализират от късометражния филм „Ви“ (2021) на режисьора и сценарист Деян Цвятков. Изпълнен в естетиката на ретрофутуризма, той разказва за революционния софтуер Ви, кръстен на създателя си Виктор (Йордан Ръсин). Неговата програма използва човешките емоции и сънища, за да генерира непозната до този момент компютърна мощност. Служителите в една компания биват вързани към устройства, които засичат тяхната мозъчна активност, трансформират я и така захранват централната система, която, както се твърди от безскрупулния представител на компанията Тони (Иво Аръков), притежава производствен капацитет без аналог. На фона на тази лишена от човечност и съпричастност реалност се заражда една любов, която по силата на извечните си закони се опитва да изгради мост между действителност и сън, между сляпата идея за прогрес и човешките нужди и копнежи, но дали силата на чувствата ще успее да преодолее изчислителната мощ на системата?

Софтуерът Ви провокира у служителите на компанията кошмари, от които те не могат да избягат, докато не свърши работният ден, на края на който не помнят нищо от преживяното насън. Виктор е администраторът и демиургът в съновната реалност. Той живее в нея, може да я прекроява, както пожелае, следи за грешки и единствен осъзнава, че всичко това е илюзия, която се храни от страховете и ужаса на участващите. Въпреки това той е също толкова потънал в мрак, сляп за чувствата си и загърбил физическия свят, докато един ден, отстранявайки поредния бъг в поредния кошмар, не среща Лора (Костадинка Аратлъкова). Среща, която поражда у него неустоимо привличане и го събужда от опиума на собственото му творение.

От цялата ирационална галерия на човешките чувства любовта е онази, която най-силно разтърсва, извежда от дрямката на комфорта, погубва егоизма, дори и неговите полезни форми, за да разруши статуквото без оглед на последствията, за да ни постави в ситуация, в която трябва да употребим свободата си, да направим своя избор. Любовта идва изневиделица и придава смисъл на съществуването, не се съобразява с обстоятелства или пречки, а иска своето и когато не го получи, превръща щастието в нетърпима мъка. Но болката връща човек към бдение, изостря сетивата му и по един негативен начин поставя инициативата отново в неговите ръце. 

Така парадоксално от кошмара израства една мечта, а сънят извежда Виктор от неговата хипнотична обсебеност и го дърпа отново към действителността. Но външният свят не се подчинява на неговите команди, не търпи двоумене, закономерностите му са неумолими. Или Ви, или Лора. Или удовлетворението на демиурга, или споделеното примирение от живота, такъв какъвто е. Или самотността на собствените принципи, или компромисът на взаимоотношенията с другите. Или машината, или човекът. Изборът е поставен пред Виктор, а неговото окончателно решение е оставено на въображението на зрителя.

Вселената, в която се развива филмът, повдига темата за мястото на човека в едно общество, в чиято йерархия ролята на индивида е потисната за сметка на количествените измерения и производителността. За сляпата и безскрупулна вяра в един прогрес, който свежда човешкото същество до инструмент, а жизнените сили на планетата до ресурс. За управленския модел, в който личността е потъпкана в името на един социален апарат, който не бива да спира да произвежда стоки и потребление, независимо дали те са нужни някому, тъй като обратното би означавало край на системата или поне изобличаване на нейната антихуманна същност. Именно тук най-крехкото, личното и идеалистичното, любовта, сънят, мечтата неочаквано се издигат като по-естествени, като извечната мая, подхранваща и задвижваща човечеството в противовес на грубото, ненаситно и разрушително преследване на технологично и социално усъвършенстване.

Независимо от фантастичните измерения, филмът притеснително много напомня на нашето съвремие, в което човек става все по-заменим в работата си. Свеждането ни до нещо като батерия, която просто зарежда с енергия нуждите на механистичното общество, не изглежда чак толкова невероятно. Алтернативите стават все по-малко, докато накрая не сме принудени да се подчиним на тенденцията и да изберем забравата, защото ако не друго, то поне работният ден, прекаран във виртуалната реалност, минава като миг, а спомени от него няма. Но на каква цена преотстъпваме времето си?

Във визуално отношение „Ви“ е изпипан и изпълнен със смели ефекти. Картината се разгръща сред цигарен дим и светещи диоди, в студени и мрачни тонове, отразяващи вътрешния мрак и бездушието на света, в който се развива действието. Сценографията на Йохана Траянова предлага машини, контролни панели и компютри, които ни пренасят в ретродигиталната естетика на IBM и MS-DOS. Ретробъдеще. Комбинацията е завладяваща и заплашителна. (Забавно е да се проследи образът на бъдещето във филмите от миналото.) Неслучайно през 2021 г. филмът на Деян Цвятков печели наградата за най-добър късометражен филм на международния Berlin Sci-Fi Filmfest.

Иван Врамин

Деян Цвятков
30.06.2023