Международен музикален фестивал „Варненско лято“, Концерт на Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров и солисти Александър Владигеров – тромпет, и Константин Владигеров – пиано/кларинет, Фестивален и конгресен център, 23 юли 2026 г.
Много явни и скрити послания имаше в този концерт, провел се на датата, на която точно преди сто години Добри Христов и Панчо Владигеров поставят начало на Варненските музикални тържества. Преминал в този цял век през прекъсвания и жанрови трансформации, фестивалът от 60-те години на ХХ век е с ясен профил, забележителни гости и програми и е сред водещите в национален и международен план, особено напоследък и като активен член на Европейската фестивална асоциация и нееднократен носител на нейните отличия.
Летящ е стартът на първопроходците – със завидно самочувствие за едва проходилата родна професионална музика. Организатор е Културно-просветното читалищно дружество в града, идеята е взета от фестивала в Залцбург, а откриването е с изцяло българска програма и придружено от сказка на Иван Камбуров за българската музика. Следват песенни и камерни вечери с водещите по онова време певци (Христина Морфова, Констанца Кирова, Петър Золотович) и инструменталисти (Андрей Стоянов, Славко Попов, Боян Константинов, Любен и Панчо Владигерови, Людмила Прокопова, Иван Торчанов, Найден Найденов, Лиляна Христова) и с автори като Никола Атанасов, Емануил Манолов, Панчо Владигеров, Димитър Хаджигеоргиев, Александър Кръстев, Добри Христов, Панчо Владигеров и др. Сред паралелите с 1926 г. за отбелязване още е фактът, че солистите, диригентът и двамата композитори в програмата са германско-австрийски възпитаници, както и участието на националния ни оркестър като наследник на гвардейския, а последният тогава осъществява истински маратон, който и днес е трудно постижим. Той има всекидневни концерти до 1 август 1926 г. с различни програми, включително симфонии от Хайдн, Моцарт, Бетовен и български оркестрови творби. Сред диригентите са Асен Найденов, Венедикт Бобчевски, Цанко Цанков, Добри Христов, Иван Сорокин, Димитър Младенов, а самият Панчо Владигеров дирижира на откриването.
Първата половина на вечерта на 23 юли 2026 г. мина под знака на музикалното наследство на Панчо Владигеров и модерната му интерпретация чрез оригинални обработки от многостранно надарените му внуци Александър и Константин (самото участие на близнаците бе още една търсена реминисценция към Началото). Първо прозвучаха емблематични оригинали на патриарха Владигеров – „Песен“ из „Българска сюита” (оп. 21) за симфоничен оркестър и „Източен марш“ (оп. 19 от същата 1926 г.) из музиката към пиесата „Тебеширеният кръг“ от А. Клабунд. Последваха два аранжимента и оркестрация за оркестър, пиано и тромпет на Константин Владигеров, включително и с редица импровизационни моменти: Господското хоро (оп. 25) из клавирния цикъл „Български песни и танци“ и „Приказка“ (оп. 46) из „Картини за пиано“. Братът Александър представи своята „Ръченица“ по фолклорна тема на Иван Хаджийски, с аранжимент и оркестрация за соло тромпет, пиано, оркестър и ударни инструменти на двамата близнаци. Многоцветното им сценичното присъствие, излъчващо чистосърдечно удоволствие от музицирането, винаги енергизира техните изпълнения. Заедно с диригента и оркестъра те отново предложиха различни стилови езици и похвати, осмислени импровизации и елегантни намигвания в оживяването на музикалните съкровища на дядо си.
Един от ярките представители на второто поколение български композитори, Веселин Стоянов за съжаление не е чест гост на музикалните ни сцени. Но напоследък Найден Тодоров и Филхармонията вдъхновено го преоткриват и след неотдавнашното представяне на втората му симфония „Велики Преслав“, сега слушаме и Симфония №1 както в София (на 16 юли, след зашеметяващия Трети Рахманинов концерт за пиано на солиста Кирил Герщайн, в блестящото партньорство на Тодоров и оркестъра), така и във втората част на вечерта във Варна. Двете симфонии на Веселин Стоянов се появяват в късен и зрял творчески период – първата той пише на 60 години и тя е своеобразен концентрат на неговите мелодични, хармонични и структуриращи инвенции, излети в компактна едночастна форма с характерната за него майсторска и релефна оркестрация. При това с музикален език, който определено насочва стила си към актуалните през 60-те години на миналия век изразни средства, прилягащи по-скоро на следващата генерация в българската композиторска школа. Силно и непознато произведение, преоткрито от своя интерпретационен стожер в лицето на маестро Тодоров, успешно съчленил настъпателната форма с предварително добре разчетената драматургия на творбата и гъвкаво подкрепен от филхармониците.
Бисът отново бе със солисти близнаците Владигерови – „Хоро стакато“ на Динику-Владигеров. Посрещнати отново с възторг от публиката и изпратени с френетични аплодисменти (толкова рядко явление за български програми!), те сложиха венеца на този забележителен концерт, достоен за юбилейно фестивално честване. Да зачетеш началото и традицията и връщайки се към тях, да надградиш и издигнеш програмирането на съвременно ниво, означава възходящо развитие. Затова ръководството на фестивала заслужава поздравления!
