Разговор с младата диригентка Деляна Лазарова, която все още очаква първата си среща с българската публика.
В края на февруари научихме, че Деляна Лазарова е победителка в Първия международен конкурс за млади диригенти „Сименс–Хале“ в Манчестър. Българката се пребори на полуфинала с десетима претенденти от осем страни. Общо младите диригенти, заявили участие в състезанието, бяха 287 от 55 държави, а до финала стигнаха четирима. Втората награда спечели Родолфо Бараес от Венецуела, а третата остана за британеца Джоел Санделсън.
Само преди година привлякохте медийния интерес, когато спечелихте първия конкурс за диригенти, обявен от Албанската телевизия и радио. Разкажете ни за конкурса в Манчестър.
Конкурсът беше доста дълъг. Първият тур беше само по документи, видеозапис и препоръки от различни музиканти, с които сме работили. Преди около година изпратих документите си. Имаше почти 300 участници. От тях останаха десет за полуфинала. Аз бях една от тези десет. Бяхме поканени на 19 февруари в Манчестър. Там работихме с младежкия оркестър за първия тур на полуфинала, на втория бяхме с камерния оркестър на Хале. Третият тур беше за големия оркестър.
Какво работихте с тези три състава?
За всеки тур имаше различна програма и трябваше да подготвим абсолютно всички произведения, а какво точно ще дирижираме в дадения тур, ни казваха на място, когато вече сме на пулта, което беше едно от най-големите предизвикателства не само за мен, но и за останалите колеги. За концерт ти се готвиш предварително. Тук също се готвиш, но могат да ти поискат „Финландия“ на Сибелиус или Андрей Пануфник – Симфония сакра за първия тур. За втория тур аз дирижирах „Зигфрид идилия“ на Вагнер и „Дъмбъртън оукс“ на Стравински. А на последния тур ми се падна последната част на Първа симфония на Брамс, една от морските интерлюдии към операта „Питър Граймс“ на Бритън, както и увертюрата към „Силата на съдбата“ на Верди.
След този конкурс ставате асистент на сър Марк Елдър – невероятен шанс за млад диригент, а също и две години ще работите с младежкия оркестър. Откога започвате?
Официално започвам от септември, от новия сезон. Но сме в контакт с организаторите на оркестъра и ме поканиха през май да асистирам на сър Марк Елдър за една програма. Те нямат търпение, а и аз нямам търпение.
Какви ще бъдат задълженията ви като диригент на младежкия оркестър?
С младежкия оркестър ще имаме четири концерта през сезона. Аз ще трябва да направя подбора на младите изпълнители в оркестъра. Имаме прослушвания в началото на септември. Ще трябва да избера програма за тези четири концерта. Ще репетираме веднъж седмично с младежкия оркестър, за да се подготвим за тях.
Всяка година ли се прави прослушване за този оркестър? И само британски музиканти ли могат да се явяват?
Да, всяка година са прослушванията за млади хора между 15 и 19 години. Само за англичани са. Разбрах, че популярността му сред младежите е много голяма, някои идват дори от Лондон да свирят, защото е състав с големи традиции. Освен това Марк Елдър е много загрижен и обръща голямо внимание на младежката част на оркестъра. Иска те да бъдат добре обучени, защото това е бъдещето на нашата професия.
Другият конкурс, на който трябваше да се явите през март, но той беше отложен за септември, е първият конкурс само за диригентки „Ла Маестра“ в Париж. Потърсих програмата, какво трябва да подготвите. Произведенията не са толкова много, но има две специално поръчани творби. Първата е на Александра Гримал.
Не познавам лично композиторката, но се надявам да имаме възможност да се срещнем. Произведението е изключително интересно. Нарича се „Хумус“ и е предвидено за втори тур. Бих го нарекла атмосферно произведение. Въвежда ни в един съвсем различен звуков свят. Всичко е абсолютно тихо с ефекти в струнните и в дървените духови. Като един сеанс, на който ще бъдем изложени. Аз вече имам идея за произведението, но ще ми бъде интересно да го чуя и изпълнено.
Другото произведение на Фабио Ваки има интересно заглавие, може би свързано с идеята, че всички произхождаме от Африка.
Да, заглавието е „Бил ли е Бетовен африканец?“. Аз изпратих няколко въпроса към композитора и това беше един от тях. Пиесата бих нарекла Tour de force с изключително интересни моменти и много африкански ритми.
Има ли цитати?
Не, няма, въпреки че очаквах. Единствено в началото има лек намек за началото на първата част на Деветата симфония на Бетовен, но след това всичко друго е невероятно – джазови ритми в перкусиите, а и в различните инструменти. С нетърпение очаквам всичко това да прозвучи.
За този конкурс сте останали 12 кандидатки от 220. Конкурс само за диригентки – не е ли малко сексистко? Впрочем много момичета, които се занимават днес с тази професия, смятат, че не трябва да има разделение по пол.
И на мен ми се струва не малко, а доста сексистко, но трябва да погледнем и от другата страна, че конкурси от този тип се явяват като рикошет на всичко, което е ставало преди това. Днес като поставим нещата на кантар, трябва да отговорим честно, че в момента има необходимост от такива конкурси, за да разберат млади момичета, които никога не са си помисляли за нещо такова, че е възможно и че в момента има шанс нещата да започнат да се променят.
Самата вие се занимавате с дирижиране от неотдавна. Преди това сте били цигуларка, а и предполагам още сте.
Да, все още се смятам за цигуларка. Цигулката е винаги с мен. Все още имам камерни концертни изяви. Продължавам да свиря винаги, когато имам време. За жалост, то става все по-малко, но цигулката е първата възможност да се докосна до музиката, а и тя е моят глас. В дирижирането нещата се случиха неотдавна, но това че съм свирила и винаги съм била заобиколена от музика, ми помогна много. Освен това имах възможността да уча с невероятни преподаватели още от музикалното училище в Пловдив, първо с Виолета Стоянова, а и с моя преподавател по цигулка след това Кеворк Мардиросян, с Маурицио Фукс в университета в Индиана. Сега завършвам като магистър при Йоханес Шлефли в Цюрих. Мога да кажа, че тук е една от най-стабилните програми по дирижиране не само в Европа, но и в света.
Искаше ми се да чуя ваши изпълнения, но не открих, освен на вашия сайт. Попаднах на информация, че у нас сте дирижирали оркестър „Симфониета“, София и концерти в Пловдив и Пазарджик.
Да, дирижирането на тези ансамбли беше чрез майсторските класове, които нашето училище организира за нас. Не съм получавала покана от тези състави.
След като спечелихте конкурса в Тирана, имате вече доста ангажименти – в Унгария, Италия, Берген, Манила, Измир, Вилнюс, в Аспен ще дирижирате през лятото. Дори имате в програмата си и опера. За първи път ли ще ви бъде?
Трябва да направя „Набуко“ в Пилзен. Радвам се, че програмата ми много бързо се запълва. Имам вълнуващи концерти и предложения до 2023 г. В момента съм в контакт и с Френския национален оркестър в Париж, с който ще можем да направим тур във Франция през 2022 г. Пожелавам си здраве, за да мога да свърша всичко.
Колкото до операта, това ще бъде първата цяла опера, която ще направя, но съм имала възможност да дирижирам различни действия. Миналото лято дирижирах трето действие на „Кавалерът на розата“ на Рихард Щраус по време на майсторски клас с Рене Флеминг в Аспен. Беше много вълнуващо за мен – изключителна Рене Флеминг като ерудит и музикант, и като човек. Дирижирала съм различни сцени по време на обучението си, както и съм асистирала на различни диригенти, което е било винаги най-добрият начин да се научиш.
Случвало ли ви се е да свирите и да дирижирате?
Веднъж свирих и дирижирах цигулковия концерт на Бетовен. Беше още в университета в Индиана, много приятно изживяване, но в скоро време не ми предстои, защото трябва време, за да се подготвя.
От опита ви досега операта или симфоничната музика ви привлича повече?
Засега мисля, че съм много по-привлечена и се чувствам в свои води в симфоничната музика. Операта без съмнение ми е много близка като изкуство, защото аз обожавам театъра. Израснах в кукления театър в Пловдив, където майка ми дълги години беше музикален ръководител и композитор. Този аспект от музиката, която е облечена в костюм и в действие, много ме привлича, но нека бъде стъпка по стъпка. Надявам се на дълги години диригентска кариера, в която да мога да дирижирам симфонични концерти и опери.
Имате вече втора награда от международен конкурс. Нямате обаче покана за гостуване от български състав?
Не съм получила.
Много жалко!
Да, така е, но се надявам и това да се промени. Българска традиция е да се докажеш първо навън, преди в собствената ти държава да те оценят, и аз работя над това. Надявам се, скоро да дирижирам и на българска територия.
Деляна Лазарова завършва Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ в Пловдив с цигулка. След това неин преподавател в САЩ е Кеворк Мардиросян. Там започва да учи и дирижиране. Работила е и с Бернард Хайтинк и Пааво Ярви. През 2019 г. Деляна Лазарова спечели първия конкурс за диригенти, организиран от Албанското радио и телевизия, и вече няколко пъти е гост-диригент на оркестъра в Тирана.
Конкурсът „Ла Маестра“ трябваше да се проведе в Париж от 16 до 19 март, но заради настъпилото извънредно положение е отложен за 15–18 септември. Организират го Парижкият Моцартов оркестър и Парижката филхармония. Допуснатите до конкурса диригентки са дванадесет. Те са от Италия, Франция, Канада, Колумбия, Венецуела, Китай, Южна Корея, САЩ, Индонезия, Великобритания, сред тях е и българката Деляна Лазарова.
