Около 30 премиерни заглавия включва програмата на шестото издание на фестивала Sofia DocuMental
„Естественият интелект отвръща на удара“ – това е мотото на тазгодишния Международен филмов фестивал Sofia DocuMental, който се открива на 25 септември в пространството под купола на столичното Ларго. „Днес, когато изкуственият интелект може да имитира реалности, документалният поглед остава човешкият ни ход – жив, автентичен и незаменим. Програмата на Sofia DocuMental 2025 носи почерка на естествения интелект, тоест интуицията, емпатията и моралния компас, които единствено човекът може да упражнява“, сподели пред журналисти директорката на фестивала Мартичка Божилова.
До 5 октомври на традиционните за фестивала локации в София ще бъдат показани около трийсет премиерни за България документални филма от цял свят, част от които вече са спечелили престижни международни отличия. Общото помежду им е фокусът, към който са насочени естетическите, творческите и социалните търсения на авторите – човешките права.
Организаторите са избрали филма „Дѝвия“ на режисьора Дмитро Хрешко (копродукция на Полша, Украйна, Холандия и САЩ) да сложи началото на фестивала. Според критиката украинският режисьор е заснел „звукова, медитативна одисея, разказана през ранените пейзажи на Украйна – суров, но изключително завладяващ портрет на разрушението отвъд бойната линия; говори без думи, чрез образи: гори, превърнати в пепел, ниви, опустошени от взривове, наводнени градове или ръждясали останки от военна техника в обезлюдени райони, където животът е угаснал“. Въпреки апокалиптичната картина, уловена от камерата, природата не се предава – Дѝвия всъщност е славянска богиня на природата.
В дните на фестивала зрителите могат да избират заглавия в седем тематични секции. Първата от тях – „Фокус: Палестина и Израел“ – представя три филма. „Досиетата „Биби“ на Алексис Блум (2024, САЩ) дава безпрецедентен достъп до кадри от разпити на Бенямин Нетаняху по дело за обвинения в корупция. „Законът на камъка“ на Данае Елън (2024, Канада, Израел) пък подсказва как използването на т.нар. йерусалимски камък в новото строителство може да служи и като инструмент за политическо и демографско надмощие. А „Съжителство, ама друг път“ на Амбър Фарес (2025, Франция) е забавен разказ за личната и политическа драма на израелската активистка и комедиантка Ноам Шустер Елиаси, израснала в единствената смесена палестинско-израелска общност в страната.
Най-впечатляващият филм във втората фестивална секция – „Демокрация под прицел“, е „Г-н Никой срещу Путин“ на Павел Таланкин и Дейвид Боренстийн (2025, Дания, Чехия). Представете си само какво би уловила скритата камера на един учител в руско училище след началото на войната в Украйна. Променена и милитаризирана учебна програма, разбира се. Въпросът е дали стореното от непокорния учител ще остане ненаказано… В същата секция са още „Да хакнеш омразата” на Симон Клозе (2024, Швеция, Дания, Норвегия) за шведската журналистка Май Вингрен, която прониква под прикритие в крайнодесни организации в скандинавските страни, и „Лице в лице с войната“ на Томи Гуликсен (2025, Норвегия, Белгия), разкриващ подробности около оттеглянето на Йенс Столтенберг от поста генерален секретар на НАТО.
Два филма на Филип Ремунда са включени в секцията „Европейски майстори“. „Щастие за всички“ (2024, Чехия, Нидерландия) е сниман в продължение на осем години и разказва историята на ядрения физик Виталий, който от живот сред научния елит стига до бедно съществуване и радикални идеи. „Чешка мечта“ (2004, Чехия, Великобритания) пък документира най-смелата потребителска мистификация в чешката история.
Секция „Супержени“ събира изненадващите истории на три млади дами. Едната е журналистка, която в тишината между атаките на фронта пише писма до своя син – „Скъпи мой Тео“ на Алиса Коваленко (2025, Полша, Чехия, Украйна); втората е лидерката на Femen Инна Шевченко, която се среща с активистки, свещеници, равини, имами и атеисти от Копенхаген до Ню Йорк, търсейки отговор на въпроса възможно ли е да си едновременно вярваща и феминистка в „Момичета и богове“ на Араш Т. Риахи и Верена Золтиц (2025, Австрия); а третата е съвременна попсензация, на която ѝ е забранено да пее – „Гугуш: Попиконата на Иран“, реж. Нилуфар Тагизаде (2024, Германия).
Български провокиращ с визията и изявите си артист е герой от филм в секцията „Изкуството на съпротивата“. „В ада с Иво“ на Кристина Николова (2025, България, САЩ) е откровена изповед на Иво Димчев, който превръща уязвимостта си в оръжие за лична свобода. В същата секция е и „Аз съм Мартин Пар“ на Лий Шулман (2024, Великобритания) – филм, посветен на един от най-влиятелните съвременни фотографи, който повече от петдесет години документира абсурдите на съвременния живот.
Любопитни автентични истории са събрани и в останалите секции „Лични революции“, „Бъдещето е сега“, „Човек/Природа“ и „Голямото кино“. Ако искате да разберете повече да връзката родител и дете, не пропускайте „Тата“ на Лина Вдовий и Раду Чорничук (2024, Румъния, Германия, Нидерландия). Баща и син, пътувайки, сглобяват своето родословно дърво в „Да бъдеш роднина на Джон Малкович“ на Лука Мавретич (2025, Хърватия, България). Възможна ли е любовта между момче и момиче от двете части на Корея, за това разказва „Север Юг Мъж Жена“ на Мортен Траавик и Сън Ким (2025, Норвегия, Латвия, Южна Корея). И няма как да не стигнете до една от най-противоречивите фигури на ХХ век с „Рифенщал“ на Андрес Файел (2024, Германия) – лични документи, снимки, писма… разказват за немската режисьорка. Няма как да не стигнете и до „В утробата на AI“ на Анри Пулен (2024, Франция) – все пак мотото на фестивала е „Естественият интелект отвръща на удара“. Закриващият филм обаче е „Странджа“ на Пепа Христова (2025, България, Германия) – поетичен, понякога абсурден и хумористичен, но дълбоко човешки портрет на живота в този мистичен югоизточен роден край…
За шеста поредна година фестивалът ще отличи най-добър филм на жена режисьор. Победителката ще бъде избрана от международно жури, а зрителите могат да гласуват за Наградата на публиката.
„Sofia DocuMental е първият международен фестивал в България за художествено документално кино с фокус върху човешките права. Чрез прожекции, специални събития и дискусии между режисьорите и публиката форумът се вглежда в наболелите обществени проблеми, като прави тематиката достъпна за широка публика с цел повишаване степента на социална ангажираност“, твърдят организаторите от Балканския документален център. Прожекциите са в Ларго София „Кино под купола“, Дом на киното, кино „Одеон“, Чешкия център, Гьоте-институт, Френския институт, Полския институт, на сцена „Централни хали“, в клуб „ДОМ“ и онлайн в цялата страна в партньорство с Neterra TV+. Събитието е част от Културния календар на Столична община и се реализира с подкрепата на Националния филмов център, Национален фонд „Култура“, както и множество културни центрове и посолства.
