0
1001

За бедността и политическия инат

Изпълнителният директор на Хранителната банка пред Портал Култура

Над 670 хил. тона е годната храна, която се изхвърля всяка година в България. Същевременно бизнесът предпочита да унищожи нереализираната храна, вместо да я дари и да понесе тежестта на ДДС, като заплати 20%.

Какви ползи би донесло на обществото и икономиката ни премахването на ДДС при даряване на храна?

Подобна промяна би създала стимули за бизнеса да дарява храна. Ние като организация сме се посветили на това и от пет години се застъпваме за решаването на този проблем. В момента ситуацията в България е такава, че бизнесът не просто няма стимул да оползотворява храната, която за него е в излишък, нещо повече, той дори трябва да понесе тежестта на ДДС, като заплати 20%, сякаш продава храната. Така че първият ефект би бил в създаването на по-добра икономическа среда за бизнеса, който би могъл да понесе по-малко загуби и да оптимизира ресурса, с който разполага. Така или иначе той губи суровини, работна ръка, енергия и пр., които влага в производството на храна. Но ако не може да я реализира в търсената печалба, на практика би могъл да я оползотвори, постигайки по-висок социален ефект. Това е вторият аспект на търсената промяна. Ние говорим за това, че имаме високо ниво на бедност – над 50% от българите изпитват сериозни материални лишения – така че социалният ефект би бил много висок. Подобна промяна би подкрепила мерките за борба с бедността, тъй като не изисква допълнително влагане на финансов ресурс, а единствено малък административен разход за преразпределяне на съществуващи ресурси, които са в риск да бъдат похабени. От друга страна, добавената стойност от тяхното включване в оборот в социалната система би имало изключително висок ефект.

Не на последно място е екологичният ефект, за който ние почти никога не си даваме сметка. Малко хора знаят, че когато храната гние на сметището, тя отделя метан, който е 25 пъти по-отровен от въглеродния диоксид. Храната е много по-отровна от автомобилите, когато се превърне в този парников газ. Така че ползи по тази система може да има за абсолютно всички. Най-висок, разбира се, е социалният ефект. Не по-малко важно е създаването на по-добра бизнес среда.

Нека се фокусираме върху социалния ефект, казахте, че 50% от българите са на прага на бедността. Ако ДДС върху даряваната храна отпадне, колко души ще могат да бъдат обхванати като социална грижа?

Разполагаме със стряскащата статистика, че всеки пети българин живее не просто в риск от бедност, а в реална бедност. Тоест около 1,5 млн. българи живеят под прага на бедността или с по-малко от 300 лв. месечен доход на член от семейството. За нас като организация, която оползотворява храна, за да я преразпредели със социален ефект, това означава, че всички тези българи живеят, лишавайки се основно от храна. Това е първото, от което човек се лишава, когато не може да свърже двата края. Същевременно данните от едно европейско проучване сочат, че над 670 хиляди тона е годната храна, която се разпилява всяка година в България. Ако приемем, че това е храна, която подлежи на спасяване, макар и няколко дни преди крайния срок на годност, и я приравним към 300 грама порция сготвено ястие, това би било достатъчно всички тези милион и половина българи, които живеят под прага на бедността, да получават порция питателна храна по три пъти на ден в продължение на повече от година.

В момента колко души получават храна от Българската Хранителна банка?

Резултатите, които Българската хранителна банка (БХБ) постига за една календарна година, са от порядъка на 260-270 тона годна храна, която минава като оборот и се преразпределя от нас. Това на практика е недостатъчно добър резултат, бих казала, че е твърде незадоволителен, като се имат предвид онези огромни числа – 670 хиляди тона годна храна, която се изхвърля. Практически съотношението е по-малко от 0,5%. И все пак това дава възможност на 15-20 хиляди български граждани, които наистина живеят в критична бедност, да получават системно допълнително хранително подпомагане. Това правим с помощта на наши партньорски организации, които са доставчици на социални услуги и управляват различен тип програми за хранене, а така също различни социални, здравни, образователни услуги. Всъщност ние покриваме много широк спектър от нуждаещи се хора – деца, лишени от родителска грижа, самотно живеещи възрастни хора, хора, преживели насилие, самотни родители, многодетни семейства, хора, борещи се със зависимости и много други. За нас няма значение какъв е профилът на човека, ние знаем, че нуждата от храна е определяща за неговото съществуване и много вярваме, че избираме организации, които помагат на хората, попаднали в това временно затруднение, да си стъпят на краката и да получи нов шанс за живот.

Предполагам, че една от пречките за създаването на партньорства с бизнес организациите е липсата на подобно облекчение в режима на данъчно облагане. Смятате ли, че тези огромни количества храна ще бъдат спасени, ако промените в закона бъдат приети?

Оползотворяването на храната, за която знаем, че се разпилява, не е лесен процес. Това изисква зрелост, готовност, осмисляне, ценности от страна на бизнеса. За пет години оперативна работа ние имаме повече от 130 дарители. Не с всички беше лесно да стартираме съвместна работа. Но пък чисто финансовият интерес на бизнеса е да изгуби по-малко. Ако говорим за храна, която така или иначе се похабява и се превръща в загуба за фирмите, бизнесът би бил стимулиран с една достатъчно добра финансова политика – например достатъчно висок процент отстъпление от данъка върху годишната печалба или поне незаплащане на ДДС. Това би накарало фирмите да мислят по различен начин и за социалния ефект от своето съществуване. Тук вече излизаме от рамките на тесния бизнес интерес и говорим за развитие на политики за социална отговорност, нещо, което си проправя път в България през последните години.

Кой е основният противник на това в България да се дарява храна? Очевидно някой спира тези промени.

Основното притеснение се изразява от страна на Министерството на финансите. Това е причината в България да не се случва тази промяна, макар че и в това отношение сме на поредната опашка – всички европейски страни имат подобно законодателство, имат подобни разпореждания или поне тълкувания на своите закони за ДДС. Това е съществена пречка, тъй като Министерството на финансите има законодателната инициатива да стартира подобен процес. Опасението се състои в това, че подобна система би дала възможност за разрастване на лошите практики, свързани с източване на ДДС, с разрояване на организации от типа на Хранителната банка, които биха се превърнали в имагинерни места, през които уж минават дарения, но на практика храната се продава в търговската мрежа.

Не съществуват ли и обратните аргументи, че макар храната да не се дарява, тя пак излиза по някакъв начин на пазара, а не се унищожава?

Всъщност има много подобни случаи, за които обществото знае и говори, те не са тайна. Става дума за лошите практики, свързани с повторно пакетиране или продажба на определени места дори на храни с изтекъл срок на годност. Това не са измислици, тези практики съществуват у нас и подобна промяна няма да ги спре. Но си мисля, че тя би поставила в по-благоприятна ситуация социално-отговорния бизнес и дори би изсветлила част от сенчестия бизнес в хранителния сектор, защото ако една фирма знае, че има възможност да приспадне част от данъка си или да дари храна, за която няма да заплати ДДС, тя не би задържала храна толкова дълго и не би предприела рискове да я продава по някакви тъмни кътчета. Мисля, че икономиката би спечелила от изсветляването на част от този сектор. Можем да погледнем и чисто имиджово – всеки бизнес би спечелил от това да се чуе, че е благодетел, че допринася за решаване на сериозен обществен проблем, какъвто е бедността, по отношение на която българската държава не постига достатъчно добър ефект или поне не се намират най-дългосрочните и удачни решения за това.

Тук ще си позволя един паралел с Оперативната програма за подпомагане на най-нуждаещите се българи. Тя е с много голям мащаб, достига до почти 300 хиляди българи, но в случая говорим за храна, която се закупува. Тя се закупува с европейски средства. Тоест харчим едни готови пари, държавата дори съфинансира това подпомагане с 15% годишно, за да можем да купуваме храна. А храната всъщност е навсякъде около нас, ние нямаме грижата за тази, която ще изхвърлим след три дни, но същевременно закупуваме храна, с която да нахраним бедните хора. Но с какъв траен ефект, питам аз. Тези 14 милиона годишно ми се струват почти хвърлени на вятъра. Ако дори 10% от тази сума бъде инвестирана в развитие на подобна социална система като Хранителната банка и бъде стимулирано създаването на подобни организации, това би донесло много по-висока полза за обществото като цяло.

Всъщност няма причини за опасения. Според мен по-скоро става дума за имагинерните опасения в главата на министър Горанов. Очевидно за българския бюджет ДДС е основен източник да се гарантира разходната част на бюджета. Но една дългосрочна финансова политика предполага вглеждането по различен, визионерски начин в решения, които имат потенциал да носят ползи в дългосрочна перспектива. Ние познаваме позицията на Министерството на финансите. През последните четири години те са изразявали своето категорично против, служейки си с примери от други европейски страни. Последната позиция, която имаме обаче, вече не може да посочи подобен пример – България, уви, е последната европейска страна, която не е намерила подобно решение, дори има тълкуване на Европейската комисия от октомври 2012 г., в което се казва, че директивата за прилагане на ДДС може да бъде тълкувана на национално ниво именно през призмата на тенденцията за нарастване на обемите оползотворена годна храна. Този проблем е общоевропейски, той е глобален – в Европа се разпиляват годишно 90 милиона тона храна и това на фона на над 79 милиона европейски граждани, които трябва да се борят с бедността. Тук не изключваме познатите нам добре развити и силни икономики, в това отношение Германия и Франция. И това са държавите, които определят дневния ред. След като там тълкуването отваря врата, а ние сме сякаш много силни в това винаги да хармонизираме, да синхронизираме всичките си законодателни актове с това, което ни показват в тези европейски страни, не разбирам, наистина не разбирам защо липсва управленска мъдрост, защо има подобно късогледство, защо няма поглед върху ползите. В последната позиция на Министерството на финансите г-н Горанов ни дава препоръка да изготвим и да ги запознаем с оценка на въздействието върху държавния бюджет, нещо, което може би е в мандата и в експертизата на самото министерство. Но да, водим разговори с партньорски организации, които имат силно развита и призната финансова и икономическа експертиза. Ще предложим подобен анализ, дори той да е поводът отново да получим поредния отказ. На нещо готово и написано, лесно се намират недостатъци, лесно може да се извадят и контрааргументи. Но не там е въпросът.

Все пак има законопроект, внесен преди три месеца от Мартин Димитров и Петър Славов. Какво е движението му в парламента?

В момента няма такова движение, защото въпросният законопроект дори не е разпределен за разглеждане в комисии, което според правилника на Народното събрание трябваше да се е случило отдавна. Нещо повече, той трябваше вече да бъде разгледан не просто в комисии, но и в зала. Това е ангажимент, който двамата вносители имат. Същевременно има инициатива, подета от омбудсмана Мая Манолова, която успя да консолидира почти целия хранителен бизнес. Наскоро беше обявена новата й инициатива, която ние подкрепяме. За нас е важно това да е търсена и постигната промяна възможно най-скоро. Тази инициатива бе стартирана преди около три седмици, когато Мая Манолова обяви, че се застъпва за решаването на този проблем, защото вижда необходимост, вижда ползи. Самата г-жа Манолова проведе по своя инициатива дарителска кампания на Великден и това беше наистина възможност да се илюстрират всички трудности, които бизнесът среща, когато иска да подкрепи подобни кампании. Подобни кампании обаче са по-скоро временно решение, те са по-скоро палиативна мярка. БХБ също прави два пъти годишно такива кампании, те дават възможност на отделния човек да бъде солидарен, но някак трябва да спрем вече с практиките за всяко нещо отделният човек да търси промяната, докато държавата има инструментите и силата да направи тази промяна много по-бързо възможна.

Знам, че целият хранителен бизнес е консолидиран около новата инициатива. Тук не изключвам и големите търговски вериги, те също присъстваха на пресконференцията и подкрепиха инициативата. Ние сме в непрестанни разговори с тях през последните четири години. Няма причина да не го направят, въпреки че те самите имат политики да оптимизират отпадъка и прилагат различни решения, но наистина най-смисленото е онова, което ще донесе полза за повече хора. Дали храната ще се използва за биогориво, за да не се нанасят щети на природата, дали ще правим промоции на символични цени, за да стигне все пак храната до трапезата на хората – според мен водещото е в това да търсим максимално широкия ефект и мащаб, които можем да постигнем. И в крайна сметка да се погрижим също за нашия интерес като потребители и клиенти в хранителните магазини, където се надяваме, че ни се предлага достатъчно качествена и прясна храна. Стимулът за даряване на храна седмица преди да настъпи обозначеният срок за годност, носи полза за всеки от нас, така че да не се налага да ровим на рафта и да търсим по-навътре храна с по-дълъг срок на годност.

От каква обществена подкрепа се нуждаете? Има законопроект, има инициативи, съществува Хранителната банка, съществува съпротивата на Министерството на финансите, какво още може да се направи, какви партньори търсите?

Почти не се сещам за сектор или заинтересована страна, която да не сме адресирали. Аз си давам сметка, че ние сме малка организация с недостатъчна история, но след като в този процес се включва големият сектор на производители и преработватели, включва се Българският червен кръст, най-голямата ни хуманитарна организация, включват се големите търговски вериги… Единствено, както и да прозвучи, с българския премиер не сме водили разговор, за да му разясним какви ползи би донесла тази система.

А може би там ви е грешката?

Може би това е липсващата пътека, но аз нямам контактите, не съм разпознаваемото лице, на което неговите пиари биха обърнали внимание, за да минем през ситото за подобни срещи и разговори. Виждам, че той е човек, който отчита обществените нагласи. Надявам се това да не е тема, която се експлоатира и с която се жонглира само предизборно. Всъщност предстоящите избори наесен може пък да са врата, която да се отвори пред нас, и доброто отношение на медиите, които обръщат внимание на сериозните теми от дневния ред на обществото и виждат перспективите на добрите решения, да стане проводник на подобна идея. Но иначе наистина пътят дотам не ми е известен, не знам през кого и как се стига до онзи кабинет. В противен случай не бих отказала подобна визита, за да бъде чуто нашето искане. Имаме изключително много съмишленици. Много са неправителствените организации, които работят за развитие на дарителството и които подкрепят нашата позиция. Дори текстовете, които предложихме, са разработени съвместно с данъчни експерти и неправителствени организации. В този процес са въвлечени много страни.

Нямам обяснение за тази съпротива, тя е като на инат, тя е един мерак да получим ДДС, което никога не получаваме. Защото картината каква е – бизнесът задържа храна, която е ясно, че няма да продаде, задържа храна, която му носи допълнително разходи, отчита я като брак, при което не заплаща ДДС. Такава е системата, така е регулирана – не заплаща ДДС и изхвърля вече отпадък. Вече не говорим за храна, а за истински отпадък, защото Законът за храните не позволява да бъде консумирана храна след обозначения срок за годност. Същевременно три дни по-рано или дори ден, ако направи различната стъпка и дари тази храна, го удря секарата с 20% ДДС. В съседна Румъния например ДДС върху всички храни падна от 23 на 9%. Когато храната се дарява, тя въобще не се облага с ДДС. Оттам почерпихме добрия пример – за да бъде спокойно Министерството на финансите – да бъдат предложени няколко лимита, за да се ограничи обхвата на потенциалната злоупотреба.

Какви са тези лимити?

Имаме съгласие с хранителния бизнес, че е удачно да се постави лимит по отношение на годишния оборот на юридическото лице – дарител на храна. Това е информация, която се декларира всяка година, лесно проследима е и подлежи на бърз и прозрачен контрол. Ако 1% от това, което те декларират като оборот и което служи за изчисляване на техния годишен данък, бъде в полза на нуждаещи се хора, ако то се дари като храна, това да бъде сумата, освободена от ДДС. Ние сме наясно, че пълно освобождаване на всички дарявани храни по какъвто и да е повод и в какъвто и да е обем буди сериозни притеснения, но не един път сме се обръщали към финансовия министър – след като опасенията се раждат при тях, да представят достатъчно ясни критерии, та дори ако щете да приложим най-рестриктивния модел сред съществуващите в европейски мащаб, нека все пак да опитаме. Нещо трябва да получи шанс да се състои, за да можем да го съдим – добро ли е или лошо. И ако се появят лоши практики, да търсим нови ограничения, да търсим нови форми на контрол. Според мен съществува едно неизразено опасение – тъй като не можем да упражним адекватен контрол, затова по-добре да спираме всяко нещо, което е ново, макар и перспективно. И в крайна сметка това ли е препъникамъчето да не можем да направим балансиран бюджет в държавата?

Представете си обаче, че министърът на финансите приеме тази промяна и изведнъж тези 670 хиляди тона храна вместо да се унищожат, се влеят в Хранителната банка. В състояние ли сме да се справим с този обем, в България няма добре развити доброволчески структури?

Би било изключително предизвикателство, защото наред с трудностите, свързани с нормативната среда, истината, която трябва да си призная, е, че нямаме добре изградена социална инфраструктура за предоставяне на какъвто и да е тип социални дейности и услуги. Не говоря за малкия обхват на БХБ. Моделът, който развиваме ние през последните няколко години, в никакъв случай не е това да се концентрира храната на едно място. Това е причината да развиваме, паралелно с набирането на храна от различни места, и мрежа от партньори, което ни позволява да работим в 40 населени места, където дарената храна достига до 5300 човека месечно. Не е огромно постижение, но е успешна стъпка и това е моделът. Ние водим разговори и със самите дарители, които имат бази на различни места. Тези бази могат да служат като място за временно съхранение на храната в зависимост от нуждите и местата, където се концентрирани те, така че да изпратим най-подходящата организация, която може бързо да преразпредели на същия терен храната, която се намира именно там. Иначе е безумно да превозваме храна от София до Варна например.

Що се отнася до доброволчеството, в тази посока нещата същи не изглеждат перфектно, но подкрепящите, дори на корпоративно ниво, са все повече. Ние правим графици за участие на корпоративни групи за месец и половина напред. За тях това е прекрасна възможност за тиймбилдинг, а за нас е безценна работна сила. В нашата организация работят четирима души, при тези обеми на спасявана храна, колкото и малки да са те, за нас това е огромно усилие. Има интерес от страна на много висши учебни заведения да включат подкрепата с доброволчество в подобни кампании и инициативи като част от кредитите на своите студенти.

Имате ли контакт с църквите?

Труден въпрос. С определени църкви имаме контакт, с определени религиозни представители имаме контакт. Тук не бих искала да скривам огорчението си от пасивността на Православната църква. Макар да има огромна мрежа и според мен прилягаща й роля да изразява солидарност и съпричастност в подобни процеси и инициативи, тя почти отсъства, а там, където имаме досег, по-скоро става дума за отделни активни групи и доброволчески обединения, които са поели грижата за нуждаещите се в конкретната енория. При подобно пасивно отношение и липса на интерес нямаме агресивното поведение да създаваме този интерес там, където той отсъства.

Тоест регистрирате пасивно отношение и липса на интерес и не се опитвате да създавате контакти…

Пробвали сме да създаваме контакти, дори сме съдействали на определени кухни, управлявани от дадена църква. Например към църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в София имаше подобна кухня, която е прекрасно оборудвана, там има капацитет да се готви храна, но просто няма активност. Няма интерес да се провежда подобна програма и да се помага на хората, които от години знаят, че на това място има трапезария. Има база, но няма активност. За разлика от други църкви като „Св. прор. Илия“ в „Дружба“, която ние изключително  подкрепяме, защото виждаме смисъл. Макар да има известни несъвършенства по отношение на капацитета, на това място има християнската грижа, ценности и отношение на взаимопомощ. Ние търсим подобни организации. В църквата в кв. „Дървеница“ също се предоставят такива услуги. Там също предоставяме дарения.

За съжаление нашите партньори на всички тези места споделят, че има нарастваща нужда. Все повече са хората, които се редят на опашки. Разбира се, ние сме далеч от страни като САЩ, където ако човек няма крещяща нужда от храна, достойнството не би му позволило да се нареди на тези опашки и да чака два часа, за да получи храна. Тук нещата изглеждат по различен начин. И все пак нарастващият брой хора, които са склонни в студ и пек да чакат за купичка супа, говори за много сериозен проблем, проблем не само на недоимък и финансов дефицит, но и на много по-дълбоко ценностно ниво и невъзможност да се справяме като общество. Отгоре на всичко и тези рестрикции и ограничения, които нанасят допълнителна вреда.

От друга страна, неведнъж сме поставяли въпроса за това т.нар. обществени трапезарии да получат шанс да заработят целогодишно. Може ли да се приеме, че гладът съществува пет или шест месеца в годината, защото тогава е студено? Управляваните от общините кризисни центрове и центровете за бездомни работят през зимата и когато приключи месец март, те прекратяват дейността си, защото било топло и хората можели да се хранят от контейнера, без да замръзнат от студ. Това ми се струва страшно нехуманно. А Оперативната програма предоставя ресурс именно за това те да работят през цялата година. Там има възможност да бъдат подкрепяни и мерки, свързани с намаляване на разпиляването на храна, но зрелостта на обществото не е достигнала това ниво. Не успяхме да убедим работната група и експертите от различни ведомства, че си струва да се опита и в тази посока. Естония е един брилянтен пример в това отношение. Подобна програма работи и в тяхната страна и десет процента от бюджета, който ЕС предоставя, е използван именно за подобни инициативи – да бъде стимулирана работата на организации като хранителните банки, те да имат по-голям мащаб на работа, да работят с по-голям брой служители, респективно да достигат проактивно до повече бизнеси, които разполагат с храна и да ги убедят да дарят тази храна. Същевременно там са стартирани образователни програми, които имат дългосрочен и безусловен ефект върху това на ниво домакинства и още от ранна детска възраст да се променят нагласите към разумно потребление. В това отношение ние също имаме сериозен проблем – свързана ли е по някакъв начин образователната ни система с храната и здравословното хранене? Да не говорим за социалния аспект. Има данни, че около 14% от българските деца са в сериозен риск да отпаднат от училище, защото семействата им не могат да покрият базисните им нужди, свързани с учебни помагала, с прилично облекло и храна. Учители споделят, че за част от тези деца храненето в училище понякога е единственото, което те получават. Да говорим за това в XXI век и в европейска страна! 14% е огромно число! А иначе официалната статистика сочи, че 49% от българските деца са бедни. През призмата на храненето, това означава, че децата не получават нужната дневна доза от плодове и зеленчуци, че не консумират редовно месо и млечни продукти, които биха им осигурили необходимите белтъчини и протеини и т.н., и т.н. Мога да ви засипя с подобни данни, които очертават една и съща лоша картина и илюстрират крещящата нужда от промяна.

Цанка Миланова е изпълнителен директор на Българската хранителна банка. Тя има над 13-годишен опит в нестопанския сектор, най-вече в сферата на организационното развитие, стратегическо планиране и управление, изграждане на капацитет за работа с доброволци, развитие на социални услуги на общностно ниво и др. Познава опита и модела на хранителните банки и работи за пилотирането на модела им в рамките на БЧК още от 2004 г. заедно с екипа на Американския Червен кръст.

С Цанка Миланова разговаряха Тони Николов и Димитрина Чернева.