Начало Филми Фестивали Кино на моралното безпокойство
Фестивали

Кино на моралното безпокойство

6679
Актрисата в главната роля, режисьорът и продуцентът на „Уроците на Блага“ © Film Servis Festival Karlovy Vary

С актрисата Ели Скорчева и режисьора Стефан Командарев след премиерата на филма „Уроците на Блага“, който получи три награди в Карлови Вари, разговаря Марта Монева

На 3 юли 2023 г. на Международния филмов фестивал в Карлови Вари с голям успех се състоя световната премиера на новия филм на българския режисьор Стефан Командарев „Уроците на Блага“, последна част от филмовата му трилогия. На премиерата на българо-немската копродукция присъстваха делегация от България, гости на фестивала, както и немските копродуценти на филма. Премиерата се състоя в пълна зала с 1400 зрители, а филмът предизвика възторжени реакции както в професионалните среди, така и сред зрителите. В дните след премиерата и преди обявяването на наградите на 8 юли мнозина разчитаха, че филмът и/или Ели Скорчева, изпълнителка на главната роля, ще получат награда. Ели Скорчева, която не беше играла в продължение на трийсет години, направи феноменално завръщане в актьорската професия в ролята на Блага, пенсионирана учителка по български език. Тя става жертва на телефонни измамници, изгубва всичките си спестявания и не може да плати гроба на починалия си съпруг. За да събере средствата, тя се вижда принудена да прибегне към криминални действия и става част от престъпна мрежа. Какво личностно развитие ще претърпи героинята, след като успява да събере средствата навреме, българските зрители ще научат през есента, за тогава е планирана премиерата. „Уроците на Блага“ оставя зрителя с множество въпроси, но е същевременно и огледало, в което може да се разпознае уродливият образ на организираната престъпност, както и престъпното отношение на държавата към нашите майки и бащи, които вече три десетилетия водят жалко съществуване. Филмът получи наградата на икуменическото жури, както и Голямата награда Кристален глобус, а Ели Скорчева – Кристален глобус като най-добра актриса. Разговорът с нея и режисьора е воден след премиерата. 

Честита световна премиера на най-новия ви филм, „Уроците на Блага“, скъпи Ели Скорчева и Стефан Командарев! Как намирате реакциите на публиката?

Стефан Командарев: Това беше първата прожекция изобщо пред публика, и то голяма, в залата има 1400 места. И реакциите бяха страхотни по време на целия филм, ние искахме да усетим как реагират зрителите. Смееха се в комичните моменти, бяха съсредоточени в други. И накрая овациите за Ели Скорчева, продължили 7–8 минути…

Филмите ви често са награждавани. Какво означават наградите за вас?

Стефан Командарев: Наградите сами по себе си имат значение основно заради това, че отварят възможностите за разпространение на филма по света – продажби, откупки от дистрибутори и разпространение по екрани в целия свят. Това е единият плюс, а другият е, че наградите помагат за по-лесното намиране на адекватно финансиране за следващ проект. Това са двете основни предимства. Естествено, има елементи на суета и радост, когато човек получи подобно признание, но важното е, че то отваря пътя на филма. За нас българската публика е най-важната, затова в момента подготвяме много внимателно и българската премиера, но в крайна сметка България е част от света и от ЕС. За нас е важно нашите филми да бъдат по кината в колкото се може повече държави.

Ели Скорчева © Film Servis Festival Karlovy Vary

Кога българската публика да очаква среща с филма?

Стефан Командарев: Филмът ще открие „Киномания“ през втората половина на ноември.

Не се плашите от страшните теми и дълбоките изкривявания на човешката душа. Как намирате тези теми заедно с екипа си?

Стефан Командарев: Ние живеем в държава, в която такива теми преобладават и имаме огромен избор от драматични, комедийни, черно хумористични и всякакви сюжети. Така че в това отношение сме за жалост „облагодетелствани“. В България има много неправди и много неща, които ми се иска се променят. А смисълът на филмите, които се опитваме да правим, е точно в това, да диагностицираме нещата, които не са добри, и да ги покажем с надеждата да се променят. Всичко това е продиктувано, поне за мен, от идеята, че аз обичам страната и че, слава богу, не мога да свикна с неправдите, които се случват. Все още те ми правят огромно впечатление и искам с филмите си да променя нещо, доколкото това в възможно. 

Краят на филма впечатли силно публиката. А беше ли възможен друг, различен край в драматургичен план?

Стефан Командарев: Ние доста време работихме върху сценария, той беше развиван и в една много сериозна европейска програма за кинодраматургия. Да, опитвахме и други финали, но сценарият ги изхвърляше, защото цялата логика на развитието на Блага и всичко това, което се случва с нея от началото на филма, предполагаше подобен край. Освен това ще цитирам една мисъл на Андрей Звягинцев, а именно, че доброто кино трябва да предизвиква морално безпокойство. То трябва да задава въпроси. Много се радвам, че на една от дискусиите една участничка ме попита защо така свършва филмът, къде отива Блага, какво ще се случи с нея. Това е целта, зрителят сам да си отговори накъде отива героинята и какво ще се случи с нея. Така че, това е адекватният финал според нас.

Много се радвам, че този финал буди размисли и морално безпокойство.  Срещам коментари, че филмите ви стават все по-черни. Има ли дъно според вас?

Стефан Командарев: Не мисля. Скоро чух такъв коментар за филма „Посоки“, когато излезе, изглеждал много черен, обаче на фона на това, което в момента се случва в България, „Посоки“ изглеждал като романтична комедия. А и фактът, че на премиерата в залата често имаше и смях, говори, че тези моменти, които ние си мислехме да направим с леко намигване, с малко черен хумор, работят.

Мога да ви уверя, че хуморът ви достигна публиката. Телефонните измамници са частни лица, но според мен зад тяхната дейност стои измамата на държавните структури не само към възрастните хора, ами и към цялото население в България. Начинът на живот създава подходящи условия за такъв вид престъпност. Как бихте наказали или осъдили вие това престъпление?

Ели Скорчева: Не знам, толкова е дълга веригата от действия и последствия от тях, че всъщност няма невиновни. Ние с вас сме виновни, защото сами избираме да ни управляват хора, които са безхаберни към нашите проблеми, а ние го правим по собствена воля. Така че не знам точно как, но задължително нещата трябва да се променят, ако не искаме да финализираме хилядолетна история на това място с някакъв много жалък и смешен финал.

Стефан Командарев: Аз ги наказвам с филма. Ще положим много усилия той да бъде гледан. Освен това БНТ е копродуцент и съм сигурен, че този филм ще има много мощна превантивна функция, защото в него е показано абсолютно точно как се случват подобни измами. Ще направим всичко възможно да им пресушим поминъка.

Ели Скорчева: За мен измамата с хвърлянето на парите през прозореца и кражбата във филма е само фон, но не това е голямата трагедия. И съм съгласна с вас, възрастното поколение е крайно уязвимо. Ще дам себе си за пример. Аз съм на 70 години и съм без работа в момента. И си подадох документите на може би 20 места. Само от две ми отговориха, защото когато видят тази възраст, хората спират да четат, спират да се интересуват. А това поколение е по-добре образовано, има по-добра работна етика. И когато един такъв човек е работоспособен, той е много по-добър работник, отколкото някой по-млад човек.

Стефан Командарев: Да не говорим, че знаем какво е нивото на образованието, виждаме резултатите на матурите, тестовете и т.н. Нещата са красноречиви.

А как стана така, че премиерата на филма се състоя точно в Карлови Вари?

Стефан Командарев: Имаше много силен интерес от още един голям фестивал в катерия А, но Карел Ох (артистичният директор) веднага след като са изгледали филма, една събота вечер към единайсет и половина, ми изпрати съобщение, че го искат на всяка цена в основното състезание. Карлови Вари е прекрасно място за начало на пътя на филма. Вече имаме много покани за други фестивали.

Много се радвам! Всъщност исках да добавя нещо към казаното за управлението в България. Наблюдавам сериозна подкрепа на големи европейски партии към определени български политически формации, които са с много грехове към избирателите си.

Стефан Командарев: Не съм много компетентен в това отношение, но виждам, че нивото на българския политически елит – дори думата елит леко ми засяда – пада с всяко едно десетилетие все по-драстично.

Наблюдавам подобно развитие и в Европа. В политиката нерядко влизат хора без особена реализация в професионалната си област, малцина са онези, които се захващат с тази работа заради идеализъм, и те са най-ценни, но са рядкост.

Ели Скорчева: Те не преобладават, защото останалите се консолидират в това да бъдат унищожени хора, които показват слабостите им. 

Вчера бяхте на сцената с цяла делегация. Какво беше чувството преди филма и след него?

Ели Скорчева: Не бях го гледала. Основно беше любопитството да видя най-после какво сме направили, защото Стефан не позволи да гледам филма на компютър.

Стефан Командарев: Винаги е хубаво един филм да се види на голям екран. Въздействието е различно.

Ели Скорчева: Бях изумена от мащаба, който се е получил. Не си го представях толкова мащабен, безпощаден и суров, макар че знаех, че е такъв, защото съм част от този процес. Хареса ми дизайнът, въздействието, моето въздействие върху мен.

„Уроците на Блага“ © Film Servis Festival Karlovy Vary

Защо поставихте действието в Шумен?

Стефан Командарев: Много са причините. Първо, решихме след двата филма в София да излезем оттам. Второ, Шумен сам по себе си е изключително кинематографичен град и със смесената си архитектура, в която има прекрасни стари сгради, нови, които са по-скоро от соца, и такива, които не са завършени. Още една важна причина е, че Шумен е град с много важно културно минало. Това е градът, дал първия симфоничен оркестър на България, Симфониета Шумен, който участва във филма. Дори диригентката му (Калина Василева – б.р.) композира музиката, която чува зрителят. Още една причина е паметникът „Създателите на българската държава“, който с позицията си над града и 1300-те стъпала е видим отвсякъде. Хората в Шумен бяха изключително гостоприемни.

На кого сте особено благодарни, че филмът е факт?

Стефан Командарев: В титрите има дълга колона от имена. Много се радвам, че стана, защото ние бяхме готови, но се наложи да чакаме една година, финансирането беше осигурено на хартия, но помните всичките драми с чакането на новия Закон за киното, след това имаше закон, но нямаше правилник за приложението му.

Човек може да умре, докато изчаква подобно развитие.

Стефан Командарев: Даже тръгнахме със заем. Изобщо всеки, който можеше, включително ръководството на НФЦ, направи максималното филмът да тръгне.

Колко трудно беше да убедите Ели Скорчева да участва след забележително дълга пауза в актьорската ѝ работа?

Стефан Командарев: Заслугата е на режисьора Александър Косев, който от „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ ми помага с кастинга. Хубавото в цялата работа е, че той има куче и тя също.

Ели Скорчева: Заговорихме се в кучешкия парк зад музея „Земята и хората“. Дълго време разхождахме кучетата, докато той ме покани да си оставя снимките за неговата агенция за кастинг. Аз обясних какви са причините да не искам да се снимам. И той ме увери, че няма да дава името ми на кого да е.

Стефан Командарев: Аз ѝ изпратих сценария, а тя го прочете и върна обаждането, заяви интерес.

Наистина ли цели трийсет години не получавахте сериозни предложения?

Ели Скорчева: В началото имаше предложения, които бяха компромисни, в онзи период, в който нямаше кино, театър и телевизия. И аз тогава реших да се откажа веднъж завинаги. Обявих, че спирам да се занимавам с тази работа и ще работя друго. И естествено, след време предложенията спряха. Много дълги години не бях получавала никакви.

Стефан Командарев: Сега се надявам да дойдат бързо нови.

Липсваше ли ви актьорската работа?

Ели Скорчева: Естествено. Имайте предвид, че приемането на халтура е нещо, което не прави комплимент на досегашната ви работа, ако я цените. Едно такова приемане на компромисна работа зачертава целия ви труд и усилия. И затова просто от уважение към това, което съм правила, направих пауза.

А какви бяха особените предизвикателства в тази роля?

Ели Скорчева: Най-вече това, че Блага има много различна експресивност от моята. Тя е много обрана, Стефан през цялото време искаше да имам каменно изражение на лицето, докато аз съм много експлозивен човек, реагирам доста по-бурно. Други трудности не съм имала.

Стефан, пред вас трудности имаше ли?

Стефан Командарев: Чакахме цяла година, но това беше чисто продуцентски проблем. Иначе ние си репетирахме в един доста дълъг период, повече от пет-шест месеца. Бяхме си написали домашните вече и подходихме абсолютно спокойно към снимките, защото бяхме подготвени. Когато си готов, атмосферата е добра и се получават много хубави импровизации, когато липсва напрежение.

Ели, а какво бихте посъветвали едно младо момиче, което желае да се занимава с актьорско майсторство в България?

Ели Скорчева: Не е възможно да съветвам човек, когото не познавам. Ако за него това е жизненоважно, разбира се, да се захваща.

По какъв проект работите сега?

Стефан Командарев: Работим по много хубав проект, който има прекрасното заглавие Made in EU. От години ме занимава това, което се случва в българските текстилни фабрики, където шият дрехи на т.нар. ишлеме за най-големите европейски брандове, дрехи, които се продават в най-луксозните бутици в Европа. И ги шият жени, които работят шест дни в седмицата по 12 часа за 400 евро или 800 лева на месец. Това е заплатата с бонусите, ако жената не е отсъствала нито един ден. Накрая по време на пандемията попаднахме на една много интересна история, която се е случила в такава текстилна фабрика, и това беше поводът да тръгнем с този проект. И аз откакто работя по него, много внимавам, когато купувам нови дрехи, какво пише на етикета, къде точно в ЕС е произведена дрехата. Някак си в общия европейски дом се оказва, че между различните етажи има много заключени врати.

Марта Монева е следвала право, кинознание и аудиовизуална публицистика в Германия. Организирала е международни образователни платформи и филмови и театрални фестивали в България и Германия. Програмирала е анимационни и документални поредици. Работила е във филмови и културно-политически редакции в телевизиите ARTE и 3sat/ZDF в Германия. Публикува в печатни медии в Германия и България, сред които der Freitag, neues deutschland, sensor Wiesbaden, sensor Mainz, „ЛИК“, вестниците „Култура“, „Капитал“, „К“ и „Банкер“, списанията „Култура“, „Кино“ и „Християнство и култура“. Pъководи „Връзки с обществеността“ на филмовия фестивал goEast.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display