Измина година от началото на рубриката „15 минути”, селекционерът Димитър Радев предлага своя филм, посветен на самотата, лъжата и самоналоженото изкупление.
„Котка”, късометражен филм, 7 мин., 2013 г.
Режисьор и сценарист – Димитър Радев
Участват – Райна Дрангова, Владислав Цветанов, Петя Цанева, Калоян Цанев
Преди една година започнахме рубриката „15 минути” за късометражно кино с моя дипломен филм от НБУ – „Песен на песните”. Сега предлагам на публиката друг филм с подобна естетика, но с много по-нисък бюджет и по-кратко време за заснемане на историята.
„Котка” е заснет с Никон Д 800 и обективи Карл Цайс. Всички сцени заснехме в рамките на 3 дни и имахме ден и половина за монтаж. Бързахме да направим филмчето, защото исках да го пусна за късометражната секция на София Филм Фест 2013. Надявам се, че липсата на достатъчно време за подготовка и изпълнение не е увредила смисъла и сърцевината на историята.
Тя ми хрумна заради моя съседка, която е на 89 години. Жената живее сама в апартамент. Наричам я леля Таня. С нея станахме приятели, тя не говори за самотата си, но знам, че я мъчи. Исках да я заснема как живее тихо и кротко между четирите стени, как реди пасианси и чете вестник, за да убива скуката, как чака да звънне телефонът, за да поговори с близките си. Исках да уловя тази протяжна самота на дома й, с притихналото време, което тече стремглаво навън, но в нейната стая сякаш снимките на децата и внуците са застопорили стрелките на часовника.
Желаех да заснема филм без оплаквания, без да искам съчувствие за героинята си, защото тъкмо това ми допадна в поведението на леля Таня, моята съседка. Въпреки че едва преглъща заради една от болестите си и почти не излиза от дома си, защото се страхува от световъртежа, който я спохожда понякога, тя не желае да я съжаляват. Измислих линията с котката, въпреки че съм сигурен, че леля Таня не би посмяла да излъже, дори на кино. Така е възпитана, тя е от друго поколение хора, понякога непонятни за съвремието с нежеланието за отстъпление от възгледите си за живота. Но все пак в киното не всичко е като в действителността и аз имах желание леля Таня да изиграе ролята на самотната възрастна жена. Тя ми отказа. „Имам алергия от котки и кучета” – ми обясни, може би и затова няма домашен любимец, който да й прави компания. Филмът стана много по-различен от това, което си представях, бабата на мой приятел – леля Ани, се съгласи да изиграе ролята и, мисля, придаде на филма собственото си излъчване.
Мина една година, откакто заснехме филмчето „Котка”, леля Таня, моята съседка, е жива и здрава. Понякога се отбивам при нея, за да поговорим за спомените й и моите творчески планове. И винаги ме учудва тази нейна нотка на спокойствие и човешка загриженост, която може би идва и от разбирането за самотата, и от това, което я е предхождало, от снимките и усмихнатите лица на тях. Леля Таня обича да ми разказва: „С мъжа ми живяхме много добре. Никога не сме си казали лоша дума.”
Дали тази самота не е заради това – заради любовта преди нея? Заради спомените с него. Може би.
За финал много ми хареса една мисъл на Жюлиен Грийн от неговите дневници: „Моята спалня е бъбрива, защото ме е виждала по всички възможни начини: много щастлив, неспокоен…въпросителен към моята епоха, сънуващ късно нощем. Има някой, който обитава вътре в нас и който ние не познаваме, ала тя го вижда.”
Димитър Радев е режисьор, сценарист и актьор на свободна практика. Роден е на 3 май 1976 г. във Варна. Работил е като режисьор в БНТ, в младежките предавания „13+” и „ХАХ”. Завършил е актьорско майсторство в класа на проф. Димитрина Гюрова в НАТФИЗ, икономика във Варна, кинорежисура (магистър) в НБУ, както и курсове по режисура и сценарно писане в New York Film Academy. Автор на късометражните филми House 8 (2005/6); The Rainbow (селектиран на фестивала в Балчик (2008), на short film market Clermont – Ferrand (2007), RIFF short film market (2007); „Песен на песните” (награда за най-добър студентски филм на НБУ (2009) в категорията игрални филми, селектиран за наградата Jameson 2010, London World Film Festival 2010); „Котка” (2013), както и на документален филм за наркокомуна „Билани” (2012).
