Академик Васил Казанджиев – композитор, диригент и преподавател, навърши 90 години през 2024

Определят го като живия класик на българския музикален авангард. Неговите колеги употребяват най-силните суперлативи за него: легендарен, велик, вдъхновяващ, изключителен, харизматичен…

90-годишнината му беше отпразнувана от стотици музиканти – солисти и ансамбли.
Начело беше „неговият“ състав – Камерният ансамбъл „Софийски солисти“, ръководен днес от Константин Добройков. Прозвуча нова концертна пиеса за цигулка с Йоанна Каменарска, изпълнена заедно със Солистите още през декември на 2023 г. След което ансамбълът трикратно изпълни обичаните „Картини от България“ в различни градове.

Последва го естествено другият „негов“ състав – Националният радиооркестър (под диригентството на белгиеца Михаел Тилкин), който изпълни друга вечнозелена Казанджиева творба – „Празнична музика“.

Същата любима „Празнична музика“ включи диригентът Йордан Камджалов в програмата си с оперно-филхармоничния оркестър от родния град на композитора Русе. А пианистката Надежда Цанова изсвири емблематичните „Виртуозни движения“ за соло пиано. С тази програма русенци достойно се представиха и на „Софийски музикални седмици“. Организаторите на фестивала бяха предвидили още две събития, посветени на юбилея на високоуважавания звуков творец.

Чудесните млади музиканти от струнния квартет „Фрош“, пианистите Гергана Несторова, Надежда Цанова и Стефан Врачев, Анжела Маджарова (арфа), Виктор Теодосиев (валдхорна) изнесоха камерен концерт с няколко световни премиери.

Фестивалът „Софийски музикални седмици“ организира през 2024 г. и празничо представяне на изследователски труд, посветен на акад. Васил Казанджиев – едноименната книга на Милена Божикова – единствен по рода си изчерпателен анализ на съвременен български звуков творец. Обемното изследване (от 1999 г.) наистина е образец като всеобхватност и дълбочина на анализа, вдъхновени от всеобхватността и значимостта на Казанджиевото дело.

Пловдивската опера бе отредила един концерт в памет на Константин Илиев и като почит за Васил Казанджиев – по идея и първоначално под ръководството на Драгомир Йосифов. Символно е някак, че ден преди датата на концерта диригентът композитор Драгомир Йосифов внезапно се отправи в последния си път към небесата, та неговият замисъл бе осъществен от диригентката Гергана Люцканова-Петрова.

Софийската опера и балет отпразнуваха 90-годишнината на акад. Васил Казанджиев с неговия камерен балет за пиано и три балерини „Надежда за балет“ с примабалерните Марта Петкова, Венера Христова и Десислава Стоева-Вълев заедно с пианистката Надежда Цанова. Същата творба зарадва публиката във Варна и другаде.

И в чужбина музикантите отпразнуваха деветте десетилетия на Васил Казанджиев – „Картини от България“ звучаха на тържествен концерт в Прага на ансамбъла „Пражки камерни солисти“ с диригент Радек Баборак (Чехия).

2024, годината на академик Казанджиев, започна в Ню Йорк, Карнеги хол, на 11 януари с „Елегия“, изпълнена от Александър, Гергана и Борислава Илчеви, Франсиско Вила и Арон Фарел.

Васил-Казанджиевата година завърши с БНТ 2 – с поредната световна премиера на камерна музика от маестрото. На 27 декември в телевизионния ефир звуча Концертната пиеса за фагот и пиано с великолепните русенски музиканти Венцеслав Спиров и Божена Иванова.

Ентусиазираният познавач на модерното звукотворчество В. Спиров говори за последната творба от Маестрото по особен начин: „Началото на пиесата е прекрасно! Усещах, че музиката ще се понесе към някакви невероятни висини! Но сякаш са останали толкова много още недоизказани неща… Маестрото май е бил снизходителен към фаготистите, колкото и добре да познава всички наши оркестри и духачите им. Съобразявал се е сякаш с някакви предели на техническите, темброви и диапазонови възможности на фагота. Спрял е умишлено на 8-ата минута. Но аз ще продължа нетърпеливо да очаквам още поне 10 минути за фагот и пиано. За щастие маестро Казанджиев не за първи път пише за соло-фагот“.

От това резюме става ясно колко много музиканти се покланят пред делото на композитора Васил Казанджиев и го изпълняват днес с най-голяма радост, обич и възхита. Но забелязахте ли и друго? А именно колко световни премиери на нови Васил-Казанджиеви творби са се състояли само за една календарна година? А на работната му маса чакат нови недописани нотни листове. Там няма компютър. Дори с пианото не си служи Васил Казанджиев, когато композира. Творческата инвенция и работоспособност на МАЙСТОРА са непресъхващи сякаш. Не е лесно да се сети човек ad hoc за други автори в световната история творили над деветото си десетилетие. Аз не се сещам. Попитах Изкуствения интелект и в отговор получих САМО 4 (ЧЕТИРИ!) имена, които чувах за първи път.

След това изреждане на събития нека се вслушаме и в гласовете на негови колеги, съратници и следовници – те са изрекли ключови и съкровени истини за юбиляра.

Акад. Георги Минчев (композитор)

„От акад. Васил Казанджиев съм научил не по-малко неща в сферата на музиката и изкуството, отколкото от моите преки професори и учители. Творбите, които той написа, са еталонни страници в най-новата ни музика. Той трасира нови измерения в „българския авангард“, преодолявайки някои модни и в края на краищата недълговечни и крайни тенденции в това изкуство.

Много години ние сме били колеги, съмишленици и великолепни приятели. Изпитвам огромно уважение и респект пред него! Винаги съм споделял и вкусовете му, и художествените му критерии. Нали тогава не ви учудва и разбирате до каква степен моята признателност към него е огромна и всеотдайна! Aкадемик Васил Казанджиев е искрящо явление в музикалната ни култура!“

Константин Илиевски (диригент и композитор)

„Акад. Васил Казанджиев е един от най-ярките примери за комбинация от висока аналитична интелигентност, вдъхновяващ емоционален темперамент и изключително богата творческа фантазия. Това го прави не само ключова фигура в нашата музикална култура, но и лично за мен пример за всестранното развитие на личността, което е нужно за сътворяването на музика, способна да надживее съвремието си. Много трудно се пише за такъв великан.“

Вики Алмазиду (джаз певица, преподавателка, съпруга на джаз композитора и пианист Милчо Левиев)

Милчо го наричаше титана на съвременната българска симфонична музика.
Васил и Милчо бяха изключително близки приятели повече от половин век. С огромно уважение и разбиране всеки един от двамата се отнасяше към творчеството на другия. Когато бяхме в България, се виждахме почти всеки ден, а от разстояние те двамата или си говореха по телефона с часове, или едновременно гледаха музикалната програма Mezzo – Васко в България, а Милчо в Гърция – и бурно анализираха и обсъждаха.“

Мила Искренова (балерина, хореографка)

„За мен Васил Казанджиев е една съвременна трансформация на Моцартовото начало, изкристализирало в неговите композиции. Познавам маестрото от времето, когато танцувах по неговата „Празнична музика“. Но да поставям хореографски музиката му не си бях и помисляла. Абстракциите на неговия симфонизъм ми изглеждаха недостъпни за хореографски инвенции.
Инвенциите на Казанджиев са неимоверно трудни за разчитане – смесица от хумор, драма и автентичност, през които прозирa майсторството на непокорния му, вечно търсещ талант на концептуално изграден музикален колос.“

Герган Ценов (диригент, писател)

„Значението на Маестро Казанджиев в музикалната ни култура бих определил единствено като уникално и незаменимо. Като композитор той е в основата на това, което можем спокойно да наречем „музикален преврат“ в средата на миналия век, който от една страна издигна класическата ни музика над масовия народностен битовизъм, а от друга, създаде възможност пред всеки един по-смел композитор, в това число и пред самия Васил Казанджиев, да намери своя индивидуален път на развитие.
Той изиграва ключова роля в създаването и развитието на професионалното оркестрово изкуство у нас. Дейността му с основания от него Софийски камерен оркестър (днес Камерен ансамбъл „Софийски солисти“) и като главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР го утвърдиха като един от нашите най-значимите и продуктивни пропагандатори на българската музика.
Като професор по оперно и симфонично дирижиране в Националната музикална академия маестро Казанджиев на практика напълно самостоятелно създаде българската диригентска школа в лицето на множество млади и талантливи диригенти, които днес се изявяват в престижни оркестри у нас и в чужбина.
Над всички тези колосални постижения стои личността на Маестрото, която за нас, неговите възпитаници, винаги е била и винаги ще си остане най-висок еталон за човешка етика и творчески професионализъм.“

Иван Дреников (пианист)

„Васил Казанджиев е съвременният музикален гений!“