Разговор с композитора и страстен пътешественик Мартин Денев за амбициозния му проект „Код 359: Музикални пощенски картички“
Пианист, студиен и концертен музикант с богата палитра от творчески интереси, обхващащи джаз, фънк, латино, груув и уърлд музика. Професионалното му образование започва в Националното музикално училище в Пловдив, след което следва в Ротердамската консерватория (Нидерландия). Академичната му подготовка включва и обучение в Berklee College of Music (Бостън, САЩ), както и специализация по латино и афро-кубинска музика в Сантяго де Куба. Участвал е във фестивали на петте континента, концертира с някои от най-изявените съвременни инструменталисти и вокалисти. Като автор той е осъществил над двадесет албума под различни артистични псевдоними.
Вие сте композитор, диджей, джаз изпълнител и страстен пътешественик. Успявате да обедините тези занимания в проекта „Код 359: Музикални пощенски картички“. Бихте ли разказали как се зароди идеята?
В композициите си често поставям природата и нейната естетика в ролята на централен елемент. През годините имах привилегията да посетя множество дестинации. Дългият ми престой в Индонезия, пътуванията из Азия, както и времето, прекарано на Карибите през 90-те години, оказаха значително влияние върху творчеството ми. Когато стана ясно, че престоят ми в България ще бъде по-продължителен, взех решение да адаптирам тази концепция на местна почва. Идеята се развиваше постепенно, първоначалното предизвикателство беше в селектирането на подходящите места и определянето на техния брой. Паралелно с това установих контакт с музикантите, с които желаех да си сътруднича. Предвид мащаба на начинанието и значителния финансов ресурс, необходим за реализацията му, бях изправен пред задачата да осигуря целево финансиране. Проектът е реализиран с финансовата помощ на Европейския съюз по програма от Плана за възстановяване и устойчивост.
Кои места избрахте да включите в това начинание?
Първите, на които се спряхме, бяха язовир „Студен кладенец“, въженият мост до село Лисиците и скалните образувания „Каменните гъби“ край Кърджали. Тези обекти залегнаха в пилотния епизод на поредицата. В него участва и моят син Кристиян, който тогава беше на 11 години. Той е възпитаник на Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ в Пловдив със специалност китара. Вторият епизод беше заснет с балон над Белоградчишките скали, където специален гост-изпълнител беше цигуларката Звезделина Халтъкова. Това беше едно изключително преживяване и истинско приключение и за двама ни. За първи път летяхме с балон, управляван от австралийски пилот, за когото това беше едва вторият ден в България. Той не беше напълно запознат с маршрута и условията, което направи изживяването още по-вълнуващо и незабравимо. Третият епизод беше реализиран на Седемте рилски езера с участието на перкусиониста Калин Вельов. С него ни свързва дългогодишно приятелство още от времето, когато бяхме студенти в Консерваторията в Нидерландия. Четвъртият епизод е посветен на устието на река Велека край Синеморец, с участието на Вероника Тодорова (акордеон). В петия епизод изследваме меандрите на река Арда в сътрудничество с Теодосий Спасов. Шестият включва София Колева и Калоян Георгиев (арфа) – той се нарича „Тепетата на Пловдив“. Целият екип – видеооператорът Иван Шопов, Драгомир Драганов – оператор на дрон, и Десислава Цвяткова – фотограф, сме пловдивчани, което прави включването на града съвсем естествено. Седмият епизод е озаглавен „Трите бряга“. Там разглеждаме Камен бряг, арката край Тюленово и залива Болата с музикален съпровод на Росен Захариев-Роко (флюгелхорн). Осмият епизод представя природния феномен „Побитите камъни“ в съчетание с изпълнението на Димитър Льолев (саксофон). Авторството на музиката и субтитрите на български и английски език са изцяло мое дело, като същевременно подготвих и текстовата част. Фокусът на продукцията е насочен към местни легенди, митове и предания, свързани със заснетите локации. Създали сме поредица от осем късометражни музикални филма с времетраене 5–6 минути. Филмите вече са обект на интерес и са включени в селекциите на редица престижни форуми в Токио, Копенхаген и Дъблин. Продукцията не попада в рамките на стандартните музикални видеоклипове, нито може да бъде класифицирана като чисто документално кино. Въпреки че съдържа документални елементи, тя се фокусира върху интерпретацията на легенди. Открихме подходяща ниша в селекции, фокусирани върху поетичното и природното изкуство, което кореспондира в пълна степен с идеите ни. Това е нова територия за нас и предстои да видим как ще се развие проектът.
Тези осем музикални произведения са издадени като два самостоятелни албума: Music Postcards Code 359 – първа и втора част. Каква е концептуалната разлика между двете издания?
Албумите са реализирани в сътрудничество с независимия австралийски лейбъл Issamin Records. Всеки от двата албума включва по четири композиции. Първият от тях бе официално издаден през ноември 2024 г., докато вторият се появи на пазара през май тази година. Музиката може да бъде открита във всички популярни музикални платформи. Паралелно с това през май и юни започна и разпространението на придружаващите ги филмови проекти по различни фестивали. Предстоящите прожекции са планирани за есенния период. Крайният резултат беше постигнат с изключителна прецизност и в кратки срокове. Успехът на екипа надмина очакванията ми. Обработката на обемистия суров материал и неговата систематизация са сложен и трудоемък процес. Работата беше интензивна: докато течаха студийните записи, се финализираше монтажът на предишните етапи и се подготвяха следващите. Програмата бе условно разделена на четири сезона, с по два епизода за всеки от тях. Стремяхме се да избегнем стандартните клишета и типичните летни локации, залагайки основно на есенния и пролетния сезон. Именно това придаде на кадрите особена стойност.
Предвиждате ли продължение на проекта?
Очаквам проектът да има своето надграждане. Богатството на места в страната ни е необятно и този ангажимент лесно може да се превърне в дългосрочен житейски проект. Разбира се, реализацията зависи от осигуряването на финансиране. Не мога да твърдя, че съм пионер в областта, но специфичният фокус върху комбинацията от музика, артистично присъствие и уникално място, поднесена по този начин, е рядко срещан подход. Представените обекти притежават изключителна природна и естетическа стойност, отличават се със своята уникалност. Това са емблематични места и искрено се надявам да има възможност за тяхното бъдещо развитие, тъй като съществуват редица други, които също заслужават да бъдат популяризирани. В Родопите всеки детайл е наситен със значимост. Бих искал да включа и манастирите, предвид тяхното стратегическо разположение, богата история и значение като духовни средища. Ролята им е неотделима от българската история и културна идентичност.
Разкажете ни за композиционния процес и създаването на музиката.
Изборът на инструментариум беше до голяма степен продиктуван от спецификата на изпълнителите. Работата с инструменти, за които не бях писал до този момент, като кавал, арфа, цигулка и перкусии се оказа значително предизвикателство. Може би създаването на партията за арфа изискваше най-сериозни усилия, тъй като не бях напълно запознат с техническите възможности на инструмента. За да напиша качествена творба, трябваше да проуча задълбочено репертоара, съвременните композиционни техники и изразните средства, характерни за арфата. Сложността на произведението наложи включването на допълнителен изпълнител, тъй като спецификите на келтската арфа, използвана от София Колева, ограничаваха възможностите за цялостно изпълнение в реално време. Затова потърсихме съдействието на Калоян Георгиев, който се включи с изпълнение на класическа арфа. Мащабът и виртуозността на пиесата се оказаха сериозно предизвикателство. Въпреки техническата взискателност крайният резултат звучи леко и естествено, което е пряко доказателство за професионализма на артистите. Както вече отбелязах, пиесите и филмите, които създавам, се изграждат около четири основни компонента: музиканта, локацията, текста и музикалната композиция. Всички тези елементи са равностойни и притежават еднаква тежест в творческия процес. От моя гледна точка този формат е изключително перспективен и представлява интерес за бъдещите ми проекти.
Каква бе основната ви музикална концепция при създаването на тези произведения?
Някои от композициите звучат по-скоро като съвременна класическа музика или филмов саундтрак, докато други клонят към джаз стилистиката в зависимост от интерпретацията на самите музиканти. В творческия процес се стремя да предоставя на изпълнителите значителна свобода при избора на музикалната посока. Както споменах и по-рано, когато композирах, за мен водещо беше не конкретният инструмент, а личността на самия музикант. В пиесите с джаз влияние е заложена широка възможност за импровизация, разчита се на личната инвенция и въображението на солиста. В този смисъл работата ми с музиканти като Росен Захариев-Роко, Димитър Льолев и Теодоси Спасов е насочена именно към разгръщане на индивидуалния им творчески потенциал. Звукозаписният процес беше изключително интересен опит – всеки от участниците внасяше своя специфичен стил, което ни позволи да експериментираме с различни музикални посоки, преди да обединим идеите в цялостен продукт. Щастлив съм, че през цялото време на снимките и записите до мен беше моят син. Той е роден и израснал в Бали и за мен беше много важно да му представя България по този начин. Възможността да споделим тези пътувания с едни от най-изявените професионалисти в бранша, да общуваме чрез езика на музиката и да прекарваме време заедно в творческа среда е безспорно най-ценният практически опит, който един възпитаник на музикално училище може да получи.
Освен проекта „Код 359: Музикални пощенски картички“, от миналата година поехте и ролята на артистичен директор на фестивала „Хисаря джаз“. Какво отличава вашия фестивал от сходни събития в жанра?
Събитието се състоя на 28 и 29 август и емоциите все още ме държат. Фестивалът създаде вдъхновяваща атмосфера, допълнена от специфичната енергия на пълнолунието и живописния Летен театър в Хисаря, сгушен сред зеленината на парка. Публиката беше много ангажирана и отзивчива. Позитивната ѝ нагласа и професионализмът на музикантите допринесоха за високото качество на изпълненията. Като музикант добре познавам тези събития както от артистична, така и от организационна гледна точка. Имам дългогодишен опит в Азия като ръководител на международни събития. Стремежът ми е да залагам на авторска музика, като работя с артисти, които притежават отличителен творчески подход и индивидуална визия. Въпреки че основният фокус на това издание беше върху авторското творчество, специалните интерпретации на утвърдени произведения добавиха значителна стойност към програмата. Пример за това бе съвместната изява на Мирослава Кацарова с джаз трио и струнен квартет. Представените бразилски и португалски композиции, поднесени чрез аранжиментите на Мирослав Турийски, създадоха уникална атмосфера. Сред останалите акценти бяха участието на Белослава с Живко Петров трио – JP3, както и моят собствен проект – „Код 359“, в който си партнирах с Десислава Андонова, Росен Захариев-Роко, Михаил Иванов и Атанас Попов. Любопитен факт е, че всички участници в проекта са обединени от академичния си опит в Нидерландия – от консерваториите в Амстердам, Гронинген и Ротердам. Репертоарът ни включваше авторски композиции и пиеси на Десислава Андонова, поднесени през жанрове като ню джаз, брокен бийт и неосоул.[1]
Това беше нестандартно звучене, което се отличава от утвърдените музикални тенденции в нашия регион. Във фестивала взеха участие и Борислав Ясенов квартет, Михаил Йосифов и Владимир Карпаров, които представиха авторска музика с подчертано авангарден характер. Цялостната програма представляваше комбинация от жанрове и стилистични нюанси и беше високо оценена от публиката. Вярвам, че това е правилната посока за бъдещото ни развитие.
Първото издание беше насочено към тестване на формата и получаване на обратната връзка, второто надгради постигнатото и постави висока летва. Предстои да видим как ще се развие проектът, като очакванията за следващата година са да предложим още по-мащабни и интересни формати. Бих искал да поканя отсега аудиторията на третото издание на фестивала, което планираме да се проведе отново в края на август през 2027 г.
Изразявам благодарност към Община Хисаря за смелостта и готовността да инвестира в този нишов, но високостойностен проект. Партньорството ни е изградено върху взаимно разбиране и подкрепа.
Как взехте решението да се завърнете в България след толкова години в чужбина и какво ви накара да останете за постоянно?
Завръщането ми след дълъг престой в чужбина не беше еднократно взето решение, а по-скоро постепенен процес. То първоначално беше продиктувано от стечение на обстоятелствата и беше планирано като временно решение. С времето обаче ситуацията се промени и осъзнах, че дългосрочното ми установяване тук е необходимо – както поради лични и семейни ангажименти, така и заради образованието на сина ми.
Моят подход винаги е бил проактивен: вместо да се присъединявам към съществуващи структури, предпочитам да инициирам нови проекти, върху които да надграждам. Установих, че средата в България влияе изключително благоприятно на творческия ми процес и дух.
Творческата работа изисква огромна енергия. Какви са следващите ви планове?
Имах много интензивно лято, което, както вече отбелязах, включваше завършване на проекта „Код 359: Музикални пощенски картички“ и подготовката за фестивала в Хисаря, като имах възможност да осъществя и пътешествие в Китай. Измина един изключително интензивен и многопластов етап от живота ми, който искам да завърша подобаващо. В момента целта ми е да систематизирам натрупаните впечатления и да затворя този етап, за да се подготвя за нови професионални предизвикателства с подновена енергия.
В разговора споменахте вашия син, който също е поел по пътя на музиката. Кои са най-важните житейски и професионални уроци, които се опитвате да споделите с него?
Като родител и музикант се стремя да му оказвам подкрепа, без да налагам авторитета си. Винаги го насърчавам да следва собствения си път и да реализира потенциала си в посоката, която сам избере. Моят съвет към всички млади хора, които сега търсят своето призвание, е именно този: да имат смелостта да бъдат каквито пожелаят и да се доверяват на личния си избор.
Наблюдавам у него безспорен талант и артистичен подход, които му позволяват да се справя отлично със задачите. Радвам се, че поддържа активен контакт с музикалното изкуство, тъй като е от съществено значение едно дете да расте в музикална среда и да усвоява работата с инструмент. Доказано е, че обучението по музика стимулира развитието на невронните връзки. Усвояването на инструмент налага дисциплина и учи, че с постоянство и целенасочен труд сложните предизвикателства стават преодолими. Също така се изгражда толерантност към първоначалните неуспехи – способност да се запази самообладание и да се анализира проблемът стъпка по стъпка, докато се постигне желаният резултат. Разбираемо е, че в професионалния път възникват моменти на съмнение и предизвикателства. В такива ситуации е важно да се съхрани убедеността в правилността на избраната посока, въпреки трудностите.
Кое е вашето лично мото или житейска философия, която винаги ви дава сили да продължите напред?
„Всеки ден е дар“ – това е личната ми философия. Тя е насочена към откриването на естетическа стойност и смисъл във всеки аспект от всекидневието. Призовавам хората да култивират подобен подход в собствения си живот, тъй като вярвам, че това би допринесло значително за подобряване на качеството на общото ни съществуване.
Ако подхождаме към заобикалящата ни среда с по-положителна нагласа и търсим красивото във всичко, ние несъзнателно го разгръщаме. Върху каквото се фокусираме, то придобива по-голямо значение в нашия живот. Вярвам, че именно този подход е най-конструктивен. Става въпрос за откриване на естетика във всеки един аспект – както в общуването с хората, така и в бита ни – въпреки трудностите.
[1] Ню джаз, брокен бийт и неосоул са свързани музикални стилове от края на 90-те и началото на новия век, които съчетават жива джаз чувствителност с електронни ритми, хип-хоп и соул. Б.а.
