0
2817

Майка

„Майка“ (2018)

Портал Култура представя късометражния филм на Ивайло Минов в сътрудничество със сайта kinematograf.bg

„Майка“ (2018)

Режисьор Ивайло Минов, оператор Орлин Руевски, сценаристи Ваня Райнова, Ивайло Минов, Моника Балчева, сценограф Северина Стоянова, звук и музика Калоян Димитров. В ролите: Елена Димитрова, Стефан Денолюбов. Продуценти Ваня Райнова, Стела Павлова, Морнинг глори филм, Портокал, Мувименто

В месеца, когато на големия екран се качва дългоочакваният филм на Зорница София „Майка“, показваме една изключителна късометражна творба от 2018 г. със същото заглавие. Втори, различен поглед към може би най-важния архетип в човешкото съзнание.

„Майка“ на Ивайло Минов и сценаристите Ваня Райнова и Моника Балчева е трагична история за безусловните майчина любов и инстинкт, за поемането на отговорност, за силата, която оказват паричните средства, за липсата им и за безкомпромисния бумеранг на изборите в нашия живот. Филмът се отличава с изключителен реализъм, не толкова защото е изчерпателно акуратен в пресъздаването на всеки детайл от действието, колкото понеже разказва за събития, сякаш почерпени от действителна случка.

Заможна бездетна двойка използва връзките си с достатъчно смел и реномиран гинеколог, за да наеме нелегално Дафина (Елена Димитрова) като сурогатна майка, която да износи плода им. Нещата обаче се объркват, когато се оказва, че рисковете новородените близнаци да са с генетични увреждания, са огромни и двамата поръчители се отказват от сделката. Докторът (Стефан Денолюбов) настоява за незабавен аборт, но Дафина не може да вземе това решение.

От този момент нататък ситуацията става сложна. Създава се не просто един междуличностен проблем, а етичен казус. Дафина живее сама с малката си дъщеря в тясно и бедно жилище, работи като чистачка и мечтае да се измъкне от трудното положение, в което те двете се намират. Със средствата, които е можела да спечели от тази необичайна сделка, би имала възможност за ново начало, за по-добър живот в чужбина. Но тя не е и подозирала, или може би е забравила, за чувствата и инстинктите, които ще се събудят, когато бъдещият живот затупти в нея. И въпреки всички рискове и предупреждения вече не иска да се раздели с плода, който не ѝ принадлежи и за който е сключила сделка само да го износи. От друга страна, двойката поръчители желае да има деца – едно естествено и добро намерение, но бяга от отговорността и риска, които идват с появата на новия живот. Решението дали да се направи аборт не е изцяло в техните ръце, тъй като една чужда жена отдава тялото си, за да износи техните бъдещи деца. На първо четене в тази заплетена ситуация докторът изглежда като дявола, който носи вина за настоящите тревоги на всички замесени. Но ако се вгледаме отблизо, той има по-скоро инструментална роля. Разбира се, нарушава Хипократовата клетва, носи своята морална отговорност, можеше да направи повече за потърпевшите в дадената ситуация, вместо да търси само собствената си изгода. Да, можеше, но за него това е само бизнес и единственото, което го интересува, е да се измъкне чист. В крайна сметка, въпреки користните му подбуди не можем да кажем, че той е изцяло виновен за положението, в което се намират всички. Със сключването на тази сделка те са поели риск и той се оказва реален. На чия страна ще застанем е по-скоро субективно решение, а може би единствената възможна страна е тази на новия живот.

Филмът на Ивайло Минов ни спуска в дълбоките и сурови аспекти на реалността. Изправя ни пред цялата емоционална палитра, с която трябва да се справяме всеки ден. Внимателно играе с контрастните чувства на любов и огорчение, на твърдост и нежност, на сила и безпомощност, които се зараждат в твърде тежката ситуация на една млада жена и самотна майка. И така ни напомня, че всички ние участваме в този велик театър, който наричаме живот. Спектърът на изживявания, през които героинята преминава, ни подтиква да се поставим на нейно място, изправя ни пред нейните избори и ни предизвиква да отсъдим. Ритъмът на разказа ни държи в напрежение и ни успокоява единствено със своята неотлъчна логика и с парадоксалното редуване на надежда и отчаяние, правилно и грешно, добро и не-добро.

Елена Димитрова прави страхотна роля. Още в първия кадър, преди да чуем каквито и да било реплики, с първия ѝ поглед се пренасяме в драматичната борба, назряваща в нейната душа. Трагедията е излъчена с всяка фибра на тялото ѝ. Стефан Денолюбов също много автентично се превъплъщава в ролята на хладнокръвния, прагматичен и циничен доктор. Добрата актьорска игра превръща този киноразказ в история, случила се сякаш на някой наш близък или познат, на когото съчувстваме, но не сме способни напълно да помогнем. А не е ли именно в този катарзис смисълът от създаването на филми въобще?

Можете да гледате целия филм сега на kinematograf.bg.  

Иван Врамин