За първи път в пленарната зала на НС по повод на законопроект, свързан с културата, се чуха лобистки гласове и отляво, и отдясно, казва Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата, пред Виолета Цветкова.
В едно от пленарните си заседания през декември 2020 г. народните представители гласуваха на първо четене проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия от 2003 г. Текстът беше публикуван от Министерството на културата за обществено обсъждане още в началото на август и предизвика недоволството на киногилдията заради неудобното време и първоначално краткия срок за това. Последваха първи анализи, после гласовете утихнаха, вероятно с надеждата, че заявените експертни предложения ще бъдат взети предвид от вносителите на проекта. Оказа се обаче, че важни моменти от вече обсъдения в Комисията по култура и медии, а после и приет единодушно на първо четене в НС текст не са приемливи за професионалната общност.
Най-щекотливите въпроси, будещи недоверието на киногилдията, са свързани с предвидените в проекта две схеми – от една страна, се въвеждат т.нар. финансови стимули (възстановяване на разходи), включително за чуждестранни кинокомпании, работещи у нас, а от друга, премахва се финансовата комисия, която би трябвало да контролира изразходването на държавната субсидия за кино.
Тъй като темата е изключително важна за ключов сектор от националната ни култура – българското кино, поканихме за коментар двама негови представители. Засега виртуалната среща с Жана Караиванова, директор на ИА „Национален филмов център“, все още се бави, затова публикуваме само интервюто с Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата.
Портал Култура е готов да даде поле за мнения и на други киноексперти, включително по други текстове от проектозакона.
Някак необичайно, депутатите от всички политически партии гласуваха единодушно проекта за промени в Закона за филмовата индустрия, който мина на първо четене в пленарната зала – как да тълкуваме това, г-жо Андреева, добър знак ли е за българското кино?
Първо трябва да уточним, че това единодушие има множество особености. В неговите рамки за първи път в пленарната зала по повод законопроект, свързан с областта на културата, и отляво, и отдясно се чуха лобистки текстове. Чуха се много остри думи по съдържанието на закона и по текстовете, предложени за изменение и допълнение в него. Затова мога да свържа единодушието единствено и само с факта, че от една страна, да, българското кино трябва да получи по-висока субсидия, а от друга, за финансовите стимули, които са предложени като втора схема и са в основата на изменението на ЗФИ, се чуха негативи в пленарната зала. Между другото същите тежки думи са били изречени от народни представители от всички политически сили и при първото четене в Комисията по култура и медии по отношение на лобистки текстове и, най-меко казано, на недобронамерената нормативна уредба (липса на контрол, премахната финансова комисия) в проектозакона. Така че свързвам единодушието им по-скоро с факта, че българското кино трябва да се подкрепи, но категорично между първото и второто четене е необходимо да се нанесат изменения. Затова е изключително дълъг срокът за внасяне на предложения, който завършва на 21 януари 2021 г.
Едно от задължителните изисквания, и то от страна на управляващата политическа сила, която всъщност би следвало да е запозната предварително с текстовете, тъй като проектът се внася от Министерския съвет, е да бъде предоставен и Правилник за прилагането на ЗФИ, както и преди второто четене пред депутатите да се представят механизми за контрол и регулация. Лично моето възмущение като финансист буди особено силно частта за т.нар. финансови стимули.
Предлагането им едва ли е изненадващо за гилдията, при положение че американските собственици на киноцентъра в Бояна от години търсят политическо лоби за въвеждането на подобни стимули за чужди кинокомпании, работещи у нас…
Тук, ако ми позволите, бих дала съвсем кратка ретроспекция. Точно преди десет години, през първата година от мандата на ГЕРБ, бе предложен първият Закон за изменение и допълнение на ЗФИ. Текстовете противоречаха на Българската конституция и имаше доста тежки заключения от страна на Министерството на финансите. Повторен опит беше направен през 2012 г. в Закона за инвестициите, но президентът Росен Плевнелиев наложи вето и текстовете бяха оттеглени. А в момента се използва възможността да бъде вложена цялостна глава по отношение на финансовите стимули, въпреки че практиката на старите страни членки в Европейския съюз е този финансов инструмент да бъде изведен в отделен закон или да бъде към Министерството на икономиката.
Тук трябва да подчертаем още няколко момента, които будят възмущение. Практиката на старите страни членки на ЕС при въвеждането на финансовите стимули е свързана с няколко елемента. На първо това е инструмент, създаден, за да стимулира нискобюджетните, дебютните филми, тоест там, където има най-голямо затруднение – много често не могат да се осигурят частни средства, защото става въпрос за високорисков филмов проект. По-късно естествено възниква и като стимул, но тук е редно да кажем, че в България ситуацията е по-особена. Ние имаме данъчна ставка, която не може да се съпостави с другите държави, по ДДС и по корпоративен данък в размер на 10%. Можем да я квалифицираме като антисоциална мярка, но нека припомня, че през 2008 г. тя беше въведена именно за привличане на чуждестранни инвестиции и стимулиране на активността и икономическите дейности на територията на страната. Това ни отличава коренно от останалите страни членки на ЕС и тези около нас, които са въвели финансови стимули.
Иска ми се да цитирам думите на Милко Лазаров, мой колега и председател на Съюза на българските филмови дейци (СБФД), че в закона, който се предлага в момента, българското кино по-скоро служи като смокинов лист за подобни промени. Защото под претекста, че ще се увеличат средствата за българското кино, което е абсолютно справедливо, се влага и нова глава в ЗФИ, която с текстовете, както са разписани в момента, по-скоро изключва българските продуценти – не е направен прецизен анализ на филмовия пазар у нас, на неговия мащаб, на участниците в него и на възможностите за частно финансиране. Така че внесен в този вид в Народното събрание, текстът има конкретни адресати и те не са българските продуценти.
Всички се сещаме кой е той – филмовото студио в Бояна…
Да, но има и друг момент. Нека се върнем десет години назад, ще ви дам конкретен пример за финансирането на киното у нас: субсидията за българската филмова индустрия през 2009 г. беше 16,1 млн. лева, по формулата от чл. 17 в ЗФИ. Заради настъпилата световна икономическа криза в първата година на своето управление правителството съкрати сумата почти наполовина – около 8,2 млн. лева. И едва сега, с бюджета за 2021 г., българското кино достига 16-те милиона субсидия от държавния бюджет, както е записано в закона. Тоест можем да кажем, че за 10 години има натрупани пропуснати ползи по отношение на развитието на филмовата ни индустрия.
Тук трябва да направим и уточнението, че първоначално в Министерството на финансите се дава изцяло отрицателно становище на проектозакона, който сега е в НС, но не стана ясно на каква основа и с каква мотивация то изведнъж бе променено в абсолютно позитивно – преди три-четири седмици стана ясно, че от централния бюджет ще бъдат отделени още 25 млн. лева за българското кино. Те обаче все още не са заложени в Закона за държавния бюджет, при положение, че в него има специален текст, според който при наличие на нормативна уредба, която е в процес на съгласуване или е за разглеждане в НС, тя се вписва и като финансова рамка на отделен параграф. Така беше направено с второто изменение на Закона за радио и телевизия, което предстои да бъде внесено в МС, и обществените медии имат заслужено увеличение на средствата, именно защото там по същество се изменят и финансовата рамка, и методиката на финансиране. Това обаче не се случи със ЗФИ, като по този начин се заобиколи Законът за държавния бюджет.
Проектът беше пуснат за обществено обсъждане през август – какво всъщност се случи оттогава до края на ноември, знаете ли какви експертни предложения са постъпили и дали са били взети предвид?
Като член на СБФД знам, че съюзът внесе над 19 страници приложено становище. Цялата таблица с обобщените предложения е неразделна част от внесения Законопроект за изменение и допълнение на ЗФИ. Прави впечатление обаче, че тя не се появи през септември, през октомври, не беше дискутирана и не бяха дадени публично достатъчно силни мотиви защо едно или друго предложение се приема или не се приема. Повечето предложения на българското кино и на различните асоциации са отпаднали. Тук ще акцентирам на едно от предложенията на СБФД, а именно за отпадането на финансовите стимули от ЗФИ и внасянето им в друг закон. Не се даде мотивация защо това не може да стане. И затова се появи изразът, че българското кино става смокинов лист за финансови спестявания. Така че има аргументация, има приложена таблица, дадени са някакви частични изменения, но има и въпроси без отговор: кой го е правил и на каква основа, при положение че е имало две работни групи, които са функционирали към Министерството на културата; защо те не са запознати и защо не са се изказали по предложенията, които стават ясни с внасянето на закона, но не и преди това.
Това не поставя ли под съмнение и внасянето на корекции в срока между първото и второто четене?
Разбира се, че ги поставя под съмнение, защото има множество неизвестни, най-вече какво е променило решението на Министерството на финансите. Не се дава публичен отговор как така от крайно отрицателно отношение и мнение по закона изведнъж то става положително. Още повече, че представените мотиви в рамките на схемата за финансови стимули, които са неразделна част от предложения законопроект, са в US долари! Изчисленията са правени в американски долари, въпреки че сме страна член на ЕС.
Защо според вас е така?
Естествено, правено е целево. Твърдя го, тъй като се занимавам и с изчисляване на ежегодния икономически принос на българската култура в съвместно изследване със Столичната община. Анализът, който е предоставен, е покъртителен – единствено и само по отношение на дейността на чуждестранни продукции, с „Рамбо: Последна кръв“ и подобни примери. Всички изчисления са направени, без да има икономическа обосновка, без да има финансови ефекти, тоест нещо, което поставя под съмнение целесъобразността на въпросната глава за финансови стимули. Представената информация за мен не е меродавна за ефектите, които се пледират в обосновката. И най-вече – как е възможно – по изчисленията в US долари си личи откъде пристига тази мотивация.
Не по-маловажно е и отпадането на финансовата комисия – кой ще контролира изразходването на средствата от държавната субсидия? Предвиждат се и промени в художествените комисии, като – не знам дали съм права – се дават големи правомощия на директора на Изпълнителната агенция „Национален филмов център“ (НФЦ) при съставянето им. Какъв ще е ефектът според вас?
Абсолютно права сте и особено по отношение на избора на Националния съвет за кино аз считам, че това е недопустимо. Този съвет, бидейки консултативен орган, играе и ролята на коректив на изпълнителния директор на НФЦ. А в момента ще се посочват и ще се назначават хора естествено удобни на същия този директор, най-общо казано. Изобщо целият закон от самото начало има един голям дефект – правен е за един човек и това е изпълнителният директор на НФЦ. А когато става въпрос за разширяване на рамката до 42 млн. лева, но липсват формите за контрол след отпадането на финансовата комисия, най-резонният въпрос е какво се случва с контрола по отпускането на тези средства.
Самото Министерство на финансите е изпуснало този въпрос. Там са пазителите на публичните финанси и би следвало те да се грижат за целесъобразното им и ефикасно разходване. Това не го виждаме в закона и страшно много от регулациите, от регламентирането, особено на финансовите стимули, са изведени в правилника, който обаче не е представен заедно със ЗФИ. Нормална демократична практика е, за да има яснота от самото начало, целият пакет от документи по измененията и въвеждането на финансовата схема да бъдат предадени в Народното събрание заедно, за да могат депутатите да гласуват информирано, а не да гласуват за празен чек, както образно наричам тази рамка на закона.
Тоест има опасност, ако правилникът не бъде приет паралелно със закона, в правилника примерно да бъдат заложени неща, които да не са в полза на българската киноиндустрията?
Точно така е. И това са най-големите опасения, особено на хората от сферата на българско кино. Правилникът трябва да се гласува от Министерския съвет до един месец след приемането на закона. Но когато става въпрос за такава чувствителна материя, каквато е българската култура и в частност българското кино, задължително условие при въвеждането на този финансов инструмент е да бъдат представени текстовете в Правилника по прилагането на ЗФИ, за да бъде ясно, че те няма да бъдат изменени, веднага след като се приеме законът. Тоест необходимо е да се дадат гаранции. Защото при всички тези действия от страна на държавната администрация през последните десет години доверието е нарушено, хората трудно могат да преглътнат събития, които се случваха във филмовата ни индустрия в този период.
Можете ли да посочите пример за добра практика в държава от ЕС?
По-скоро ще ви дам обобщен пример за няколко държави (повечето са от ЕС), като разделя източниците на финансиране, за да илюстрирам какво означава при единствен източник на финансиране, тоест публична субсидия, да въведеш директно като инструмент финансови стимули. В повечето европейски държави, както вече споменах, той е възникнал на първо място като подкрепа към дебютни и нискобюджетни филми, а след това за привличане на чуждестранни инвестиции. Болшинството държави имат т.нар. фондова система, имат цялостна система за алтернативни източници, които позволяват един филм да получи финансиране от различни места на основата на допълняемост. При нас това междинно звено между публичната субсидия и финансовите стимули отсъства. Дългогодишни са битките за въвеждане на фонд „Българско кино“, в който да се събират отчисления от ползвателите на аудио-визуалния продукт, в който да има приходи от пропазарни източници. Но това изобщо не стои на дневен ред за съжаление.
Натам клони и следващият ми въпрос – защо вече 30 години за подобен фонд се говори тук-там, най-вече между хората от киногилдията и никъде другаде? Защо няма подета официално инициатива?
Защото – както гласи популярната фраза, която и досега не знам какво означава – въпросът е има или няма политическа воля. Тоест дали искаш да се развива един сектор от икономиката, или не искаш. И защото много по-трудно е за законодателя и за Министерството на културата в частност да убеди пазарните играчи в областта на аудиовизията, че те имат полза да отделят средства и да има отчисления, както е във всички държави в ЕС, за да се създава нов аудиовизуален продукт, който те отново да използват. Няма го това завъртане на системата. Мисля, че вина имаме и самите ние, хората от филмовата индустрия, защото вероятно не сме били достатъчно гласовити през всичките тези години, не сме настоявали единственото условие за развитие на филмовата индустрия да бъде именно създаването на този междинен и така нужен източник – фонд „Българско кино“. Това е голям пропуск.
Не съм уверена, че след влагането на финансовите стимули изобщо е възможно да се отвори разговор за фонд „Българско кино“. И по това България се отдалечава значително от останалите европейски държави. В Европейския съюз функционират около 200–250 фонда на годишна база – публични, публично-частни партньорства, регионални или местни. Най-често това са общински фондове, които ежегодно генерират и ресурс за филмовата индустрия над 2,5 млрд. евро. А България няма такъв създаден фонд, по което абсолютно се отличава от останалите европейски държави, доколкото фондовата система се приема като изключително добър вариант за финансиране на киното и доколкото самият процес на създаване на един филм може да бъде заключен в рамките на една година.
В рамките на такива фондове, особено за страните членки на ЕС от Централна и Източна Европа, има преходен остатък, има партиди, които са по отделните филмови продукции, така че е изключително необходимо това да бъде въведено като второ ниво на финансиране в българската филмова индустрия. И чак след това да се мисли за финансовите стимули. Важно е да се използва добрият пример на европейските държави, но да изучим моделите и грешките, които те са допускали. И с целия опит на европейското законодателство да създадеш нещо, което действително ще работи; да знаеш какъв е лошият опит в страните членки и да не го допускаш в законодателството си.
Хрумва ми странен може би паралел – по-голямата част от постъпленията във въпросния фонд щеше да идва от отчисления от показ на холивудски филми. Той не беше създаден, но сега в ЗФИ се включва нещо, което да стимулира снимането най-вече на американски продукции у нас, без да има каквато и да е възможност при достигането им до екрана тук част от приходите да отиват за финансиране на нови български филми…
Това, което казвате, е още по-интересно в контекста на данните от Националния статистически институт по отношение на показа на филми у нас. За 2019 г. в процентно изражение те са следните: приблизително 83% от показа в българските киносалони е на американски филми, около десетина процента са европейските филми и други от световното кино, а около 5–6% процента са българските. Това е абсурдно съотношение за страна от ЕС. Като цяло за евросъюза процентът на американското кино е висок, около 60%, но се вземат мерки от страна на държавите, за да се насърчава показът на местна кинопродукция, включително в интернет платформите за разпространение – такава е новата директива.
Това е изключително важен елемент, който би следвало да се задълбочи с текстове в закона. Там отсъства гаранция, че ще е устойчиво разпространението и показването на български филми – един изключително сериозен проблем. И да, права сте, обикновено един от източниците за отчисления във филмовите фондове е приходът от билети в киномрежата. Ние сме една от малкото държави, които не въведоха диференцирана ставка на крайната цена на билета за кино. От този процент, който постъпва като ДДС в държавата, също лесно може да има отклоняване, най-общо казано, в един кинофонд. Тоест дори това ДДС, което се дължи на държавата от кинобилети, да отива обратно във филмопроизводството.
Какво очаквате да се случи до 21 януари 2021 г. между двете четения на проекта в пленарната зала?
Както се говори вече открито в нашите среди, очакваме дори да бъде вложена трета схема, която все още не е публична – за тв сериали, които освен държавна помощ, да могат да ползват и финансови стимули. Големият въпрос е: одобрена е рамка от 25 млн. лева – за чия сметка ще бъде тази евентуална трета схема? При всички положения, ако бъде вложена, тя трябва да бъде от финансовите стимули.
В българската филмова общност има изключително безпокойство доколко рационални ще бъдат предложенията и доколко можем да защитим националното си кино. Защото според мен има само едно писмо на намеренията от Министерството на финансите за допълнителни 25 млн. лева, но при края на мандата на това правителство през март, при предстоящи избори може да се окаже, че в средата на годината ще имаме три схеми и 17 млн. лв., колкото по Закона за държавния бюджет за 2021 г. е субсидията за българското кино. Тоест все още нямаме гаранции, каквито ни се иска да виждаме. Надявам се през следващите седмици да има и по-голямо раздвижване във филмовите среди, защото засега всеки се ослушва. Има много неясноти кой какви предложения ще даде, кой какви срещи прави в момента – това е гадаене. Няма публичност, а и няма доверие. Това е основният проблем, който съществува с държавната администрация.