Начало Музика Концерти Музика, невъобразима за AI
Концерти

Музика, невъобразима за AI

Цветан Цветанов
18.04.2024
827
Ед Уин от Ozric Tentacles на фестивала Revislate (2022), фотография Серджо Чипо

Разговор с Ед Уин, лидер, основен композитор и човек оркестър в британския прогресив, психеделик, спейс рок колектив Ozric Tentacles

Изминаха осем години от първото гостуване на Ozric Tentacles у нас (и тогава по покана на екипа на Wrong Fest, както и сега). И ето ги отново – днес, на 18 април 2024 г., в почти изцяло обновен състав на живо в София – в съвсем нова ситуация: камерен концерт за 200 души в Зала „Сингълс“ на НДК (вече почти разпродаден). От състава, който познаваме, ще видим на сцената човека, благодарение на когото тази могъща музика я има – Ед Уин (катари и синтезатори), и дясната му ръка – неговия син Сайлъс (синтезатори, китари, саз). В подгряващата група на сцената също е Сайлъс, заедно с флейтистката на Ozric (от 2021 г. насам) Саския Максуел. На баскитарата е Вини Шилито, дългогодишен член на групата, завърнал се отново в състава миналата година, и един съвсем нов барабанист – Адам, който дебютира с тях на това турне.

Ozric Tentacles е музикален феномен с 40-годишна история, чието летоброене започва от 1983 г., от фестивала „Стоунхендж Фрий“. Основите са положени от братята Ед (род. 1961 г.) и Роли Уин (1964–1999) от Съмърсет, а разпознаваемото звучене, което интегрира в прогресив, психеделик и спейс рок естетиката още дъб, източни влияния, фюжън, джаз, транс и ембиънт, е вдъхновение за поне две поколения музиканти на европейската сцена – от добре познатите ни Øresund Space Collective от Копенхаген (чийто барабанист преди около година свиреше и в Ozric) до финландците Hidria Spacefolk. Самият Ед Уин споделя, че е повлиян от Стив Хилидж, Gong (с които дори наскоро имаха съвместно турне), Hawkwind, Хендрикс и Сантана и че обича да открива и музика днес, въпреки че с алгоритмите на „Спотифай“ му е трудно да задържи вниманието си дори върху нещо, което е добро, защото то веднага е изтикано от следващото. Дефиницията му за добра музика е „музика, която създава магия в съзнанието ми“ и смята, че останалото е загуба на време.

Да започнем разговора с предизвикателството да пътуваш с огромен бус по турнета и след 40 години на сцената. Помня, че миналия път бяхте групи, много различни една от друга.

Историята винаги е различна. Понякога е хубаво да пътувате две групи заедно. Ако е с бус, е малко попретъпкано, така че е по-лесно, когато сме си само ние. Сегашният случай е малко по-различен, защото музикантите от подгряващата група са част от Ozric така и така… Но е хубаво и когато се сприятелите с друга група и решите да пътувате заедно на турне. Любовта на едните към странната музика на другите и обратното е в основата на такива съвместни пътешествия и си прекарваме много добре заедно.

Дългите пътувания са като дългите пиеси, характерни за спейс-рока, психеделик- и прогресив-рока. Наскоро обаче, слушайки новия ви албум Lotus Unfolding, си дадох сметка, че реално дългите композиции на Ozric Tentacles са по-скоро 8-минутни, отколкото 30-минутни, въпреки че общото усещане е за дълго, дълго пътешествие.

Да, пиесите ни са просторни и обширни, но не чак дълги. Някои хора биха казали, че и една 8-минутна песен е много дълга, но за мен това е сякаш естествената дължина – 6 минути е много кратко време, 12–13–14 минути ми се струват много дълго, така че 8–9 минути е перфектното времетраене. Кратки пиеси се измислят и записват лесно, докато с по-дългите е малко по-голямо предизвикателство – първо трябва да се увериш, че дължината им не ги прави досадни. Не можеш безкрайно да разтягаш музиката, свирейки я отново и отново – трябва да мислиш и за изпълването ѝ със съдържание, за да поддържаш интереса към нея.

Но архитектурата на концерта на живо дава възможност за изживяване на „по-дългото пътешествие“, защото вашите концерти не са свирене на една песен, ръкопляскане, свирене на следваща песен, ръкопляскане и т.н., а постигате преплитане и често елемент или настроение биват пренесени от една песен в друга и човек наистина има чувството, че слуша една дълга пиеса, а не няколко отделни.

Да, истина е. Точно това се опитваме да изградим на сцената от пиесите си – една обща, която да бъде преживяна като едно цяло.

До каква степен си позволявате по време на концерт да се прокраднат и неочаквани елементи, мотиви или цялостни идеи, родени в момента, докато свирите?

Не чак толкова, колкото едно време. Преди просто излизахме на сцената без ясна концепция какво ще се получи и всичко се раждаше тук и сега. Днес имаме по 3–4 пиеси, в които сме оставили свободно място за импровизация – с голяма въпросителна накрая къде ще ни отведе този път съответната пиеса.

Ozric Tentacles е приключение, продължаващо повече от четири десетилетия. Ако погледнем назад към 80-те и си представим 20-годишния Ед Уин, до каква степен двамата си приличате?

Свиренето на китара, а и на други инструменти, създаването на музика изобщо – днес ми е по-лесно, защото познавам себе си по-добре и имам повече умения. Но мисля, че малко ми липсва ентусиазмът от онези години. Днес аз съм в голяма степен основният автор, а в ранните години всички петима-шестима души в групата бяхме изключително ентусиазирани да обменяме хрумвания и да интерпретираме до безкрайност идеите на другия. Основната разлика обаче е, че днес технологиите направиха нещата много по-лесни. Когато имам идея, днес мога веднага да я запиша, преди да съм я забравил. Едно време отнемаше 30 минути, докато включиш и настроиш цялата апаратура за запис – време, в което идеята може и да се изпари. Докато днес ти трябват 45 секунди.

В дискографията ви има няколко концертни албума, но сякаш отдавна не сте издавали нов.

Да, от десетина години не сме. Обичам да работя по такъв концертен материал, ако обаче концертите са записани добре. Само че, когато правим записи на концерти, сякаш микрофоните на китарните усилватели винаги са поставени на неправилното място. Често в средата на концерта установявам, че въпросният микрофон дори е паднал от стойката или нещо подобно, така че винаги е голяма борба, за да постигна добър запис на китарата. Но пък решението да запишеш концерт те кара да работиш по-прецизно за добър звук. Освен това, когато е уловено настроението на групата в реално време и присъствието на публиката, това дава уникален допълнителен привкус. Имам няколко добре записани концерта от последните години и в момента работим по миксирането на записите, така че може би наистина е време за следващ концертен албум.

Този „допълнителен привкус“ на записите от концерт го има и в студийните ви албуми. Как ги записвате – инструмент по инструмент или заедно като на живо?

Записвали сме и заедно навремето, но сегашното ми студио не е достатъчно голямо за това. Обикновено изсвирвам някаква първоначална версия на нещата, изпращам я на барабаниста и той ми я връща с изсвирени барабани. Студиото ми е малко, за да побере и запише и барабани добре. Така че днес записваме писта по писта, инструмент по инструмент и всичко е доста внимателно изработено и конструирано. Дивата, импулсивната атмосфера – ако я има и в тези студийни записи – е силата на изкуството, на взаимодействието, благодарение на която нещата се получават.

Какво можете да ни разкажете за актуалния ви албум Lotus Unfolding?

Вече имаме почти записан и следващ албум, който, надявам се, ще излезе в края на годината или в началото на следващата. А колкото до Lotus Unfolding, той очевидно е просто настоящият от една дълга поредица албуми на Ozric, но и той, разбира се, си има отличителни особености. Заглавната пиеса тук е малко по-лека, нежна, омиротворена спрямо заглавните пиеси в други наши албуми. Времената днес са тежки за хората и тази пиеса за мен е като аудио бягство, оазис, в който слушателите да забравят за момент безпокойството и негодуванието. Но веднага следва доста налудната композиция Crumblepenny. И точно тези неочаквани завои ме вдъхновяват. Така успявам да държа музиката ни поне на крачка встрани от изкуствения интелект, за който тя си остава достатъчно странна, за да е непредвидима и невъобразима.

Смятате ли, че инструменталната музика понякога документира времето, в което живеем, по-добре от музиката с думи?

Всъщност да, защото инструменталната музика е надезикова и не се нуждае от превод, където и да звучи по света. И всеки може да я интерпретира. Това е и моето разбиране за нашата музика.

И все пак думите съществуват при Ozric Tentacles – най-малкото на ниво странни заглавия…

Със заглавията е трудно, защото започвам да мисля как ще се казва дадена пиеса, едва след като съм я завършвал. Не мисля за заглавието, докато я създавам. Но после винаги идва въпросът: „А как се казва тази пиеса?“. И обикновено следва дълга и интересна вечер в измисляне на заглавие.

Ед Уин от Ozric Tentacles на фестивала Revislate (2022), фотография Серджо Чипо

А митологията около името Ozric Tentacles? Продължава ли да се надгражда?

Не знам, защото други хора градят тази митология. Но е хубаво, че и тази страна я има – тя прави цялата история по-цветна и интересна.

По някакъв много абстрактен начин винаги има и нещо почти фолклорно в музиката ви. Така ли е и за вас, или само ние го чуваме?

Със сигурност да, има го и това измерение. Не винаги е съзнателно, понякога фолклорната нотка пропълзява сама в музиката ни.

И след сто години някой музикален критик може да каже, че Ozric Tentacles са създавали градска фолклорна музика от психеделик-ерата…

Надявам се, да, защо не.

Освен че понякога свирите на японско кото или индийски ситар, на места в китарната и синтезаторната ви музика можем да доловим нещо по-източно. Какъв инструмент бихте добавили, ако ви се удаде случай?

О, нека да помисля малко… Може би арфа. Или някой подобен източен инструмент. Ориенталското звучене винаги ме е занимавало. Днес можем да постигнем всеки желан звук със синтезаторите, но ако наоколо има някой интересен музикант, свирещ на традиционен инструмент, винаги е добре дошъл за следващ наш албум.

Ако имахте суперсили и можехте да промените нещо в музиката днес, какво би било то?

Може би бих направил така, че странната музика да бъде приемана в малко по-широки кръгове по света, за да можем и ние, чудаците, да достигнем до по-голяма аудитория с музиката си. Защото има прекалено много музика, правена единствено с комерсиална цел – с пари и за правене на пари. Да, определено бих искал да има повече естественост, повече магия и повече необичайна музика по света.

Вратите на Зала „Сингълс“ довечера отварят в 20 ч. В 21 ч. на сцената ще излязат Silas & Saski, а в 22 ч. – Ozric Tentacles.

Цветан Цветанов
18.04.2024