Happy Together – Unhappy Together, сценарий, режисура, хореография Теодора Попова, текст Стоян Радев, музика Христо Чучков, глас Свежен Младенов, вокал Ясмина Раде. С участието на Мила Искренова, Марта Петкова, Теодора Попова. Премиера – 29 октомври 2025 г., РЦСИ „Топлоцентрала“
Пърформансът Happy Together – Unhappy Together изненадва със своята непретенциозност и впечатлява с избора на темата – простотата и семплата дълбочина на всекидневието. На сцената виждаме три жени – емблеми за света на танца у нас, всяка с богат артистичен опит, които обединяват различни поколения и стилове. Но ги виждаме не през призмата на техните професионални постижения, не през върховете на сценичната им виртуозност, а на една много по-човешка, дори банална плоскост – те готвят. Буквално, непосредствено и въпреки своите танцови биографии, в едно пространство на заедност трите изпълнителки се движат между продукти, престилки и кухненски принадлежности, превръщайки обичайните действия на готвенето в малки ритуали на близост.
Марта Петкова е прима-балерина на Софийската опера и балет, позната с водещи роли в класически балети като „Лешникотрошачката“, „Жизел“ и „Лебедово езеро“. Мила Искренова е известна хореографка, преподавателка и авторка, която десетилетия наред е изграждала сценичната си практика с балет „Арабеск“, както и с други трупи, и вече е вписана в историята на съвременния танц у нас. Теодора Попова също е хореографка с богат опит както в театъра, така и в интердисциплинарните сценични изкуства, сред по-отличителните ѝ участия от последните години е това в независимия проект на Галина Борисова „Есмералда и Раймонда“. Комбинацията от тези три артистични индивидуалности създава пространство, в което всекидневното и артистичното се преплитат, хореографирайки единствена по рода си среща.
На сцената трите жени не танцуват в класическия смисъл, те се движат – ритмично, артистично, всяка със собствен почерк и енергия. Те месят, смесват, подреждат, пекат и отново подреждат – действията им са стилизирани, но остават естествени, присъствието им е реално и човешко. Пърформансът се движи през театрализацията на всекидневното и практическото, а не през изискванията на традиционната хореография. Всеки жест, всяко движение и всяка пауза са внимателно наблюдавани и изразяват едва уловимите нюанси на приятелството и заедността.
Гласът зад кадър – на Свежен Младенов – ни представя героините и ни води през целия пърформанс. Той очертава техните характери: Мила Искренова е по-меланхолична и скептична, докато Марта Петкова и Теодора Попова са по-открити и сплотени. Триото не се стреми към сценичен патос; те са реални, харизматични, приятелски настроени – истинско усещане за близост, което се пренася и върху публиката.
Първата сцена е символична: приготвянето на брауни се превръща в ритуал. Във всеки детайл – от месенето до изпичането на сладкиша – се открива красотата на всекидневните взаимодействия, малките споделени моменти, които ни свързват. Следват игри на приятелството: гледане на любим филм с пуканки, ролева смяна чрез преструване на мъже с мустаци и мъжки пози, връщане към женствеността – на червени токчета. Любопитните сцени на чистене и домакински действия са представени с фин хумор и топлота – публиката ги възприема като ритуали, в които се проявява както уязвимост, така и взаимна подкрепа.
Сценографията и костюмите на Елица Георгиева допълват усещането за близост и интимност. Престилките, кухненските съдове и малките детайли поддържат баланса между реалност и стилизация, без да губят автентичността на действията. Музикалното оформление и топлият разказвачески глас зад кадър създават леко настроение, което позволява на зрителя да се потопи в атмосферата на дома и приятелството.
Финалът е едновременно поетичен и символичен: сладкишът е готов, жените го разрязват и споделят с публиката, а „Следобедът на един фавн“ внася лирична нотка. Пърформансът завършва топло и ефирно – като усещането да бъдеш на гости при приятели, където има смях, свещи и малки ритуали на близост.
Happy Together – Unhappy Together може да бъде описан като сценична медитация върху заедността и приятелството. Той не търси драматично въздействие, а показва как обикновените действия могат да се превърнат в източник на радост. Лекотата, непретенциозността и топлото човешко присъствие правят пърформанса едновременно приятен за гледане и задълбочен като смисъл – малките всекидневни ритуали се превръщат в изкуство, а всички ние сме способни на това да бъдем заедно.
