Хореографката Галина Борисова ще бъде ментор на един от артистите, получили стипендия за растеж и развитие „С усилия към звездите“.
До 1 септември продължава кандидатстването за Националната стипендия за растеж и развитие, наречена Per aspera ad astra – „С усилия към звездите“, учредена от фондация „Културни перспективи“ и КЦМ „2000 груп“. Стипендията се дава в пет области на изкуството: визуални изкуства, литература, музика, танц, театър/пърформанс. Тя ще бъде съпътствана от едногодишно менторство на известни творци. През първата година ментори ще бъдат: в танца – Галина Борисова; във визуалните изкуства – Недко Солаков; литературата – Георги Господинов; музиката – Красимира Стоянова; театър/пърформанс – Явор Гърдев. В Портал Култура даваме думата на менторите.
Какво липсва в подкрепата на младите артисти в България?
Галина Борисова: Липсва най-вече устойчива подкрепа и повече разнообразни възможности, от които да избират. Говоря за условията у нас. Но както е трудно за младите, същото е и положението за тези, които са доказали своето място. И поради тази не много оптимистична перспектива много от студените се отказват след завършването на своето обучение. През годините, в които преподавах, наблюдавах колко много интересни артисти/танцьори „изчезват“, затова едно от важните неща, които трябва да притежава един артист, е характер, както и любопитство, което да го движи постоянно да научава нови неща.
С какви проблеми се сблъскват младите артисти във вашата сфера – има ли проблеми, които са ви непознати?
Следя отдалече образователната система, но имам наблюдения, че положението там не се променя. Няма нови адекватни програми, нови предмети. Изучават се доста стари методи и техники, няма достатъчно гостуващи професионалисти практици. Преподавателите отново чакат своето пенсиониране, доста тромаво е, ако някой прояви инициатива нещо да се задвижи. Непознати проблеми? Не знам, може би някаква видимост. Липсва какво става с независимата сцена, където проектите са разпилени и се показват на различни алтернативни места. Алтернативата е да създадем ние нещо ново, отколкото да губим енергия да променяме.
Мислите ли, че на младите днес им е по-трудно, отколкото на вашето поколение?
Когато аз завърших балетното училище, нямаше много възможности за допълнително обучение, беше трудно даже да се намери адрес в чужбина, нямаше интернет, пътуваше се с визи. Сега информацията е онлайн – ако има желание, всеки може да пътува и учи, да участва в международни проекти. Струва ми се обаче, че трудността с днешна дата е как да преценим какво си струва усилията и какво можем да пропуснем. Заливат ни предложения и реклами, затова не трябва да се разпиляваме и да губим времето си с незначителни неща. Може би времето е най-ценното нещо, което липсва днес в забързания свят. А който търси, намира, както се казва.
Вие получихте ли помощ в началото на вашия път? И как тя ви повлия?
О, да! След като спечелих първа награда на международен конкурс за хореография в Холандия, директорът на Grand Theater в Хронинген Ян Стелма продуцира няколко мои международни проекта. Освен това организира и плати разноските на два мои спектакъла, които да се представят у нас, в София и Варна, а също организира малко турне в Полша, Германия и Румъния.
Как си представяте вашето „мотивиращо участие“ в националните стипендии „С усилия към звездите“?
Ще се радвам да бъда ментор и да споделя моя опит. Няма нищо по-освежаващо от това да предадеш и споделиш цялата тази информация с по-младите. Важното е каквото си натрупал, да го предадеш на някого, за да продължава пътят.
Вие трябва да изберете един от много кандидати за стипендията „С усилия към звездите“. От какво се ръководите при откриването на артиста с потенциал?
Първо от характера, в лично интервю се разбира дали артистът има намерение да продължи да работи в сферата, която си е избрал, или просто временно иска да пробва някакви неща. Освен кандидатстването по документи ми се струва важно и личното интервю на живо. Също така е важно да имаме отвореност и към различните изкуства. Свидетели сме как вече трудно можем да сложим в конкретен жанр много от сценичните изпълнителски изкуства
Наставничество или окуражаване – какъв е смисълът на менторството?
Може би и двете. Без да се пречи и налага нашият вкус, да се помогне да се развият специфичните качества, както и да се селектира информация къде и какво е интересно да се пробва и научи.
Какъв тип менторство ви допада и какво менторство сте в състояние/възнамерявате да осъществите?
Деликатно, без да се налагат моят вкус и предпочитания.
Вие пътувате много. Как се осъществява менторство от дистанция? Какви трудности ви се налага да преодолявате в това отношение?
Понякога едно изречение може да ни отвори врати към много нови светове. Не е нужно да се седи върху главата на някого, за да научи той нещо и да развие някакви умения.
Разкажете за най-новия ви творчески проект.
„Историята на вчерашния ден“ се представя в галерия „Етюд“ с шестима колеги и приятели. Изследвахме дали е разумно, или е безсмислено да се пишат дневници. Представлението ще бъде показано отново на 24 юни, по време на фестивала „Етюди и приятели“.
Галина Борисова създава и продуцира повече от 40 проекта, представяни в Европа и САЩ. Работи като гост хореограф с „Театър Гильотин“, Стокхолм; „Гранд Театър“, Холандия; „Хиподром Театър“, Флорида; Сръбския национален театър, Нови Сад и др. Като танцьор е работила в проекти на „Кубилай Хан Инвестигейшън“, Франция; „Дежа Доне“, Чехия/Италия; „Луиз Бедар Данс“, Канада; Елза Лимбах, САЩ. През 1998 г. нейният спектакъл A Never Ending Story печели първа награда на международен конкурс за съвременна хореография в Гронинген, Холандия. Галина Борисова е гост-преподавател в: НБУ (1998–2011); „Дънкан център“, Прага (1999 г.); Театрално училище „Хронинген“ (2004); НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (2003) и др. През 2005 г. получава в Белград златен медал за солото си в „Хуанита Хилдегард Бо“ и е избрана за най-добър соло изпълнител. Галина е в борда на директорите на „Акт асоциация“. Тя е сред учредителите на „Номад денс академия“ – България. Автор е на книгата „Танцови представи и артистични предпочитания“ (НБУ, 2011) Публикува редовно критики и преводни текстове за танц в блога си: http://galina-borissova.blogspot.com/. Програмен директор на галерия „Етюд“ – пространство за различни инициативи: изложби, лекции, видеопрожекции и др. Заедно с Ани Колиер и фондация „Етюд“ от 2007 г. насам организира годишни танцови концерти, а от 2016 г. – фестивала „Етюди и приятели“. Третото издание на фестивала през 2018 г. започва на 16 юни с Magnolia аnd Strangers, спектакъл, създаден от сътрудничеството между известния хореограф, танцьор и преподавател Джулиън Хамилтън и младата българска изпълнителка Деница Дикова.
