За книгата на Анна Алексиева „Христо Ботев: идеологическо моделиране на героичния образ“, 2025 г.
Това не е, както казва за книгата си авторката, поредната „биография на Ботев, нито е още една интерпретативна гледна точка към текстовото му наследство, а е история на раждането и разгръщането на неговия образ“. Изследването на Анна Алексиева е в насоката на съвременната имажинология, за да даде един исторически контекст на идеологическите употреби на Христо Ботев. В този смисъл трудът на Алексиева е критика на идеологическото митологизиране, подчинено на различните политически конюнктури. Но освен това тя разгръща анализа си и върху различните аспекти на културата по отношение на Ботев. Става дума за това как след гибелта на Ботев се е моделирал идеологически героичният му образ чрез културни механизми. Иначе казано, в книгата се говори, както посочва авторката, за „създаване, изобретяване, идеологическо моделиране на Ботевия образ, имайки предвид и рецептивните превратности, през които той минава, за да стигне до неопровержим героичен статус, и грижите около легитимирането му от страна на националните идеолози“.
На основата на един многостранен и задълбочен анализ са представени и обяснени различните форми на моделиране на Ботевия образ. Анна Алексиева разкрива подробно и компетентно как са били тълкувани и осмисляни Ботевата личност, неговия подвиг, неговотото творчество и светогледа му. Разкрива ни как поетът е бил пресечна точка на най-различни оценки в историята и литературата и при смяната на режимите в страната ни. Не пропуска да се спре и на кощунствените прояви в мисленето за Ботев.
Наистина завидно е високото равнище на многостранното познание за Ботев в труда на Алексиева. Написаното от нея ще заслужи адмирациите и на обикновения читател, и на компетентния литературовед, на историка и културолога.
Алексиева пише за отношението към Ботев в спомените на неговите съвременници. Спира се подробно на известната книга на Захарий Стоянов. Много размисъл предизвикват страниците, посветени на кръга „Мисъл“, на нееднозначното и променящо се отношение към Ботевото творчество от страна на Пенчо Славейков, на доктор Кръстев и Яворов. Авторката проследява и отношението на Вазов, и това как са писали за Ботев в учебниците по литература в по-ранните следосвобожденски години. Книгата откроява истината за пътя, през който преминава прочита на поета, докато той не заеме предното място в литературния канон. Алексиева се спира на повестта, разказа и романа, посветени на Ботевата личност и неговия живот. Пише и за киното ни, ангажирало се да представи Ботевия подвиг. Изрично трябва да изтъкна и вещия анализ на едностранчивото и изопачено тълкуване на Ботев, обусловено от ретроградни политически подбуди. В моделирането на Ботевия образ го има и това тълкуване. В спора за това чий е Ботев, на кого принадлежи човешкото му и творческо дело, са на лице и куриозните писания, в едно от които Ботев е наречен „зловеща личност“. Има ги и текстове като „Христо Ботев предвестник на Червената армия“, и мистификацията „Символ-верую на българската комуна“. Стига се дотам, че поетът са го нарекли в един вестник и „предтеча на българския фашизъм“. Нека да цитирам и заглавието на още един текст – „Христо Ботев – непримирим враг на немските завоеватели и възторжен борец за славянско братство“. Излишно е да се питаме защо в написаното с подобни заглавия са пропуснали да цитират Ботевите думи „Росия, тая мнима защитница на славянството“. Пропуснали са ги и авторите на един от филмите за Ботев, за който говори авторката. Но да спомена и това, че тя не забравя да отбележи и какво са писали за Ботев, за личния му живот, за това дали е бил атеист или религиозен, за жена му Венета и за какво ли не още, предизвикващо всичкото отвращение, на което сме способни. За съжаление, трябва да се каже, пишат по този начин и някои съвременни автори. При това не само за Ботев, а това говори за ниското равнище, до което падаме понякога, словоблудствайки с имената на големите в историята и културата ни. Но да цитирам тук един от тези автори, който пише за жената на Ботев: „Носеше шапка, която я правеше да изглежда като зелка в главата (… ). Той я огледа критично. Очите ѝ бяха биволски и така лошо гримирани, все едно се блещеше (… )“. Същият автор отбелязва в романа си уж казаното от Ботев пред Киро Тулешков: „Тя е булче и половина. Щом я видях, и си казах: „Боже, какво парче!“.
Има още много, което може да се каже за тази книга. Тя би трябвало да се прочете от мнозина и колко жалко е, че нейният тираж е само сто бройки. Не е за вярване, нали?
За Ботев в спомените на съвременниците му, за първите по-задълбочени и точни представи за него и делото му, през различните равнища и аспекти на рецепията му в нашата култура до най-новото време, когато ще „видим“ татуирания Ботев по гърдите и краката на днешни българи. За това е писала Анна Алексиева и аз лично ѝ дължа огромната ми благодарност. Защото нейното изследване ни среща на свой ред и по един своеобразен начин с изключителната личност на Ботев. Защото предизвиква у нас много размисъл за това, което сме били някога, каквото сме днес не само с нашата проницателност, мъдрост и духовност, но и с немалкото недоимъци в мисленето и морала ни. Книгата на Алексиева е приносна с критическия си поглед, методологическа яснота и търсенето на нови гледни точки в литературата за Христо Ботев. Препоръчвам я на всички, за които Ботев не е националист, фашист или комунист, а личност с мащабите, които ни задължават да не забравяме никога какво е сторил за родината ни със словото и подвига си.
_______
