В Националния музей на българското изобразително изкуство са подредени 80 скулптури и 20 рисунки от Огюст Роден. Експозицията представя кураторката Софи Диас Фабиани, уредник в Музея Роден в Париж (на видеото).
Изложбата Метаморфози може да се види до 15 септември в залите на Музея на българското изобразително изкуство (НХГ). Разделена в шест отделни секции, тя позволява да се обхване цялото творчество на артиста. Френско-българският проект е започнат преди 18 месеца от Катрин Шевийо, директорка на Музея Роден, и включва както някои от най-известните творби на „бащата на модерната скулптура”, така и сравнително редки произведения, които никога не са излагани пред широката публика.
МЕТАМОРФОЗИ
Катрин Шевийо, директорка на Музея Роден
Ако ателието, както го изобразяват художниците, прилича повече на светски салон, за скулптура то е по-скоро хладно и нездравословно помещение, отрупано със заченати и недовършени глини, загърнати с влажни кърпи, опръскано с гипс, посипано с отломки от длетото. То преди всичко е място за търсения на обеми и форми, композиции и модели; накратко – място за метаморфози.
Самият метод на скулптура се основава на вариации, ретуши, размествания, преобръщания, които вдъхват на формите нов живот и до безкрай различен облик. Всички негови изобретения, от асамблирането до уголемяването, са всъщност практики, известни отдавна, които по-рано оставаха скрити в ателиетата. Едно от големите нововъведения на Роден е, че съумява да се възползва от техните формални възможности и ги излага на показ в общественото пространство, с непокътнатото достойнство на завършени скулптури.
Продължително отричан през ХХ век, отхвърлян като материал за репродуциране на готови форми, за Роден гипсът е подходящо средство за творчество и изобретяване. Той дори е преди всичко материал на най-голямата свобода, предлагащ лесна употреба и широки възможности за нанасяне на корекции, рязане и възпроизвеждане. Той е неопетнена материя за едно изкуство, призвано да бъде излагано на светло в пространството.
При това Роден умее да придава на тези формални мутации една дълбока и органична логика, която още повече засилва чувството за съизмеримост между собствения му образ на патриарх-демиург и метаморфозите на митологичния свят.
ШЕСТТЕ СЕКЦИИ НА ИЗЛОЖБАТА
Фигурите върху „Портите към ада”
Портите към ада вълнуват творческия дух на Роден в продължение на години (1880–1889, дори 1900). С течение на времето еволюция претърпява не само тяхната архитектура, но и изобразените върху тях фигури. Всички търсения на Роден не само са въплътени в Портите, но може дори да се каже, че те са тръгнали от тях, за да започнат самостоятелен живот.
Показани са два техни фрагмента в оригинален мащаб, представителни за подхода на скулптора. Гипсовите етюди са разположени в дясната им част: първият върху тимпана, вторият върху горната част на касата.
Някои от фигурите са толкова добре показани триизмерно, че добиват самостоятелно въздействие. Понякога те запазват силна връзка с материята, дължаща се на първоначалната композиция; например малката Грешница или фигурите на Душите от Чистилището.
Двойката от Метаморфозите – жена, почти скрита зад тялото на мъжа, който страстно я обгръща, изобразява мита за нимфата Салмасис, влюбена в хермафродит, както е описан от Овидий в неговите „Метаморфози”(IV, 285).
Мислителят, представен тук в голям формат от патиниран гипс, първоначално бил наречен Поетът, постепенно придобива все по-монументални размери. Той изобразява Данте и първообразът му е разположен в центъра на тимпана на портите. Бързо добива успех, след което монументалният вариант е издигнат на голям пиедестал пред Пантеона и тържествено открит през 1908. Именно тази статуя Роден избира и за надгробния си паметник във вилата си в Мьодон.
Фигура, представена тук в уголемения си вариант от 1881, е Ева, която заедно с Адам трябвало да бъде издигната пред Портите. При нея откриваме следи от вдъхновението, което Роден е почерпил, наблюдавайки Робите на Микеланджело, изложени в Лувъра, който той често посещавал.
Фрагментация на фигурите
След 1890 Роден се връща към по-ранните си скулптури, за да отстрани някои техни части с цел да засили въздействието им.
Най-яркият пример откриваме в статуята на Свети Йоан Кръстител, изработена през 1880 и представена тук в цялост, но в умалена патинирана гипсова отливка от 1880. Доста по-късно, около 1887, Роден открива нейния торс в ателието си, за да изработи фигурата на Крачещия мъж от 1900 (малкият модел), и добавя крака, отново взети от Свети Йоан Кръстител, но запазвайки следите от увреждания по торса и изящната повърхност на новите крака.
Изложбата представя също една още по-фрагментирана и монументална версия на Крачещия мъж, отлята от бронз, илюстрираща волята на артиста да смята тази статуя за окончателна. Главата на Свети Йоан Кръстител също е използвана за самостоятелна творба, свързана с традиционна иконографска тема от Ренесанса, при която главата на светеца се поднася на Ирод върху тепсия.
Практиката на фрагментиране в скулптурното му творчество се развива по времето, когато той придобива отломки от антични статуи, за които е убеден, че имат висока стойност като образци на културното наследство и като учебни помагала. Решава да ги събере в музей за обучение на скулптори. Занимава го проблемът как да представи въпросните фрагменти.
Показаните в изложбата различни женски торсове в приведено или седящо положение създават впечатление за стабилност и както в античното изкуство, са с липсващи крайници. Роден винаги избягва да постави окончателна точка и съхранява следите от случайността като съставна част от творбата: незавършеността е част от творческия процес.
Асамблаж
При изследователската работа предпочитаният материал е гипсът. Както свидетелстват фотографиите от ателието, гипсът е най-широко използван от скулптора. Асамблажът на различни фигури е един от ключовите художествени методи на Роден. Именно в тази област той разгръща до най-висока степен таланта си на експериментатор: възползвайки се от новото въздействие на няколко подредени фигури – понякога идентични, друг път различни, но композирани така, че да създават неочакван ефект, намесата на артиста позволява плодотворно пренасочване на творбата. Фигура, изобразена в анфас, може да бъде възпроизведена в гръб или преобърната.
Роден наричал „дреболии” голямото количество глави, длани, стъпала, ръце и крака, които изпълвали ателието му и образували богато находище от „резервни части”.
Многообразието на асамблажите е показано тук чрез фигурата на седящия старец: той е изобразен със или без глава, в анфас или в гръб, а разкрачените му крака могат да обхванат друга фигура. Старецът може да изпъква съвсем ясно или да се „слива” с гипса. Може да бъде съчетан с женски торс или с друга фигура в анфас.
Групата с Минотавъра – седнал, държащ в обятията си жена – е също подходящ пример на асамблаж. Отново виждаме същия торс на жена, съчетан с торса на Ирида: двете фигури са оформени по начин, позволяващ преплитане, въпреки разликите в обработката на повърхностите.
Кентавърката е асамблаж, създаден на базата на две половинки от фигури: кон, произлизащ от един ранен етюд на конна статуя на генерал Линч, и женски торс. Същият торс, с протегнати към небето ръце, е асамблиран със сгърчена ръка, чийто произход може да бъде открит в подготвителните етюди на ръце за Гражданите на Кале. Тук Роден прибягва до комбинация в различни мащаби, за да подсили символиката на творбата.
Ролята на цокъла
Извличането на отделни фигури или малки скулптурни групи от Портите към ада незабавно поставя въпроса за цокъла, върху който да стъпи всяка една от тях. И в това отношение размишленията на артиста вероятно са подхранени от изучаването на античността. При аранжирането на изложбата на неговото творчество в павилиона „Алма” през 1900 са използвани антични колони, за да се предостави нова, дистанцирана гледна точка към творбите му.
Използването на подобни цокли е разпространено и при представянето на портрети или групи като Уголино, изяждащ децата си. Появява се най-сетне и един друг тип изобразяване: фигурата едва изниква от блока материал – гипс или бъдещ мрамор, – което напомня, че скулпторът притежава способност на демиург в стила на Микеланджело. Примери тук за това са Портрет на Малер или Портрет на Лейди Уоруик.
Някои фрагменти също могат да бъдат представени самостоятелно, като дясната ръка на Музата на Уислър, която приема монументални размери и се издига право нагоре. Това позволява на Роден да заяви, че творбата придобива статут на портрет.
Кракът на Мислителят също може да се превърне в отделна скулптура и да бъде разглеждан самостоятелно. Елементът, представен великолепно върху цокъла, въздейства като автономно цяло.
Уголемяване
След 1900 уголемяването заема голяма част от творчеството на Роден: той изпраща големи фигури на всички значителни международни изложби, в които участва. Уголемяването води до изглаждане на детайлите от физиономията, до отдалечаване от специфичния характер на модела и до отсъствие на какъвто и да било анекдотичен контекст.
Работата с гипс утвърждава практиката на non finito, която продължава и при работата с мрамор. Необходимата фрагментация, изисквана от тази техника, не само се позовава на Античността, но придава автономен статут на фрагмента и причислява грубата материя към пълноценната скулптурна изработка.
Представените в изложбата експонати показват основните насоки на уголемяванията. Колосалната глава на Пиер дьо Уисан е уголемен детайл от тялото на един от Гражданите на Кале. Главата на Похотта е взета от Ева, създадена като външна фигура върху Портите към ада.
Торсът е друг сюжет, който Роден издига в ранг на пълноценна статуя. Тук са представени няколко типа, между които е Кибела. Творбата е едновременно фрагментирана по метода на Крачещия човек; статуята няма глава, но фигурата е приседнала. Уголемяванията са съпроводени от преработка на фигурата. Така например Роден не уголемява Мислителя хармонично: той увеличава обема на крайниците спрямо останалата част на тялото, тъй като всичко е подчинено на възвеличаването на монументалния характер на творбата.
Рисунки
Рисунката далеч не е второстепенно или периферно занимание по отношение на скулптурата, а изпълнява централна роля в художественото творчество на Роден. Музеят Роден съхранява почти седем хиляди от тях. В своите изложби, след 1890-те, той никога не пропуска да включи рисунки. В рисуваните обекти откриваме елементи, подобни на тези от скулптурните му работи.
Роден работи по живи модели. Той най-често избягва академичните пози – още при рисунката се отдалечава от клишетата и търси вътрешната динамика в тялото. Често работи с молив, но използва също акварел, който от 1890-те години подчертава рисунката, извършена с един замах и чиста линия.
В рисунките на Роден откриваме същия творчески подход, който анализирахме във връзка със скулптурата. За отбелязване е най-напред, че създава серии. След първоначалната скица по жив модел Роден най-често прави няколко последователни рисунки. Служи с рисунките, както при скулптурите: ползва ги за основа на експериментиране.
Той играе също с тежестта на телата. Изправянето на лежащо тяло предоставя нови гледни точки. Окачването на телата е начин да включи третото измерение и да отвори темата за скулптурната форма в безтегловност.
И накрая, в рисунките откриваме същата склонност към изрязване и асамблиране, характерна за изследователската практика на Роден. Рисуваните тела понякога са грубо изрязвани, за да бъдат освободени от останалата хартия или съчетавани по подобие на характерната за него техника на събиране на гипсовите отливки.
ЖИВОТЪТ НА ОГЮСТ РОДЕН (1840 – 1917)
Огюст Роден се ражда на 12 ноември 1840 в семейство със скромни възможности. През 1830 баща му е назначен в Париж като дребен чиновник в полицейската префектура, майка му Мари Шефер произхожда от Лотарингия. Отчасти поради силното си късогледство Роден не постига успех в учението и през голяма част от живота си не владее достатъчно добре френски език.
През 1854, забелязвайки, че обича да рисува по тетрадките си, родителите му го записват в безплатната Специална школа по рисуване и математика, наречена „Малката школа” (която впоследствие се превръща в Национално училище за декоративни изкуства).
През 1855 Роден открива скулптурата с Албер-Ернест-Бельоз. Тогава започва да посещава редовно Лувъра, където рисува антични модели, департамента на щампите на Императорската библиотека и Курса по рисуване на манифактурата Гоблен, където рисува голо тяло.
През 1857 се явява на конкурс в Художествената академия, класира се на изпита по рисуване, но на три пъти се проваля на изпита по скулптура, тъй като стилът му не съответства на неокласическите традиции, властващи по това време. За да се прехранва, работи като занаятчия изпълнител в ателиетата на различни скулптури.
През периода 1865 – 1870 започва да сътрудничи с Албер-Ернест Карие-Бельоз, прочут скулптор по времето на Втората империя, също възпитаник на Малката школа. Роден работи в ателието му, което произвежда многобройни качествени орнаменти за архитектурните декорации на големи обекти като парижката опера Гарние, хотел Паива на Шанз-Елизе и театър Гоблен.
През 1870 Роден придружава белгийския скулптор Антоан-Жозеф Ван Расбург в Брюксел, където участва в художествената декорация на Търговската борса. Мобилизиран е като старшина в Националната гвардия по време на Френско-пруската война през 1870, но по-късно е освободен поради късогледство и се завръща в Белгия с Карие-Бельоз, с когото сътрудничи до 1872.
Подписва договор за съвместна дейност с Ван Расбург през 1873 и участва между другото в художествената декорация на Двореца на академиите в Брюксел.
През 1875 мраморният бюст на Мъжът със счупения нос за пръв път е приет в Парижкия салон. Роден пътува до Италия, където се запознава с паметниците на изкуството в Торино, Генуа, Пиза, Венеция, Флоренция, Рим, Неапол и „разкрива тайните” на Донатело и най-вече на Микеланджело.
През 1877, на 37-годишна възраст, се завръща в Париж, където изработва първата си голяма творба, Бронзовата епоха, гипсова статуя в естествен ръст на млад мъж, която излага в брюкселското Художествено и литературно средище и в парижкия Салон на френските художници. Статуята прави толкова силно впечатление със своята жизненост, че го обвиняват, че е отлята от форма, снета по жив модел. Този бурен успех със скандален оттенък бележи началото на възхода и на 40-годишната му кариера. Официалните поръчки се множат и Роден се превръща в светски портретист. Прави първата си голяма обиколка по катедралите на централна Франция.
През 1879 постъпва в Националната манифактура за порцелан в Севр, където работи до декември 1882. По същото време завързва страстна и бурна връзка с талантливата скулпторка Камий Клодел, навремето 18-годишна.
През 1880 държавата му поръчва отливка от Бронзовата епоха, а впоследствие и Декоративна порта, Портата към ада за музей на декоративното изкуство, който в крайна сметка не се осъществява съгласно предвидения проект. За реализирането й получава ателие в склада за мрамор на ул. Юниверсите №182, което ползва до края на живота си. Роден излага в Парижкия салон гипсовата фигура на Свети Йоан Кръстител.
Роден пътува до Англия, където се обучава по графично изкуство с Алфонс Льогро в Лондон. При завръщането си изработва скулптурните фигури на Ева, Целувката, Уголино и Мислителя през 1882. През 1883 се среща с Виктор Юго и изработва неговия бюст.
През 1887 е произведен Кавалер на Почетния легион и илюстрира с рисунки оригиналното издание на Цветята на злото на Бодлер. През 1888 френската държава му поръчва изработването в мрамор на Целувката за Всемирното изложение в Париж през 1889.
През 1889 Огюст Роден участва в основаването на Националното общество на изобразителното изкуство и получава поръчка за паметника на Виктор Юго в парижкия Пантеон (седнал, впоследствие прав). Излага заедно с Клод Моне в галерия Клод Пети. През 1890 Портите към ада приемат окончателния си вид. През 1891 Обществото на литераторите му поръчва паметник на Оноре дьо Балзак.
През 1892 е произведен офицер на Почетния легион, а през 1893 наследява Жюл Далу начело на секция Скулптура и като вицепрезидент на Националното общество на изобразителното изкуство.
През 1895 купува вила Брилян в Мьодон, където започва да събира колекция от антични творби и живопис.
През 1897 Морис Финай финансира публикуването на албум с 142 хелиогравирани рисунки от Роден с предговор от Октав Мирбо, наречен „албум Гупи” (по името на издателя). Роден участва за пръв път в биеналето във Венеция. Излагане на Паметника на Виктор Юго в Националното общество на изобразителното изкуство. Излагане на Медитацията в Стокхолм и Дрезден: за пръв път частична фигура се приема като окончателна творба.
През 1900 организира ретроспективна изложба на творчеството си в „Павилион Роден” на площад Алма за Всемирното изложение в Париж, с което получава международно признание. През 1901 павилион Роден е разглобен и реконструиран в Мьодон. Превърнат е в ателие-музей.
През 1905 Роден се среща с поета Райнер Мария Рилке, който става негов секретар до 1906 и пише есе, посветено на скулптора.
През 1906 Мислителят е поставен пред парижкия Пантеон. Роден се настанява през 1909 в резиденция Бирон, по предложение на Рилке. През 1910 е произведен старши офицер на Почетния легион.
През 1911 държавата поръчва бюст на Пиер Пюви дьо Шаван за парижкия Пантеон, а Англия придобива Буржоата от Кале за градината на Уестминстърския дворец . Крачещият мъж е поставен в двореца Фарнезе (френското посолство в Рим). В музея Метрополитън в Ню Йорк през 1912 се открива зала „Роден”.
През 1914 издателство Арман Колен публикува книгата Френските катедрали, илюстрирана с 100 факсимилета от Огюст Кло и с предговор от Шарл Морис. Роден, придружен от Роз, търси спасение от войната и заминава за Англия, заедно с биографката си Жюдит Кладел. Прави дарение от 18 скулптури на Англия. През 1915 пътува до Рим, където изпълнява бюст на папа Бенедикт XV.
През 1916 Роден е тежко болен, подарява творбите и колекциите си на държавата с три дарения. Националното събрание приема решение за създаване на Музей Роден в резиденция Бирон.
На 29 януари 1917 в Мьодон на 77-годишна възраст, след 53 годишен съвместен живот, сключва брак с Роз Бьоре, тежко болна, която умира от пневмония няколко седмици по-късно, последвана на 17 ноември от Роден, който е погребан до нея в Мьодон. На гроба им е издигната статуята на Мислителя.
Музеят Роден на ул. Дьо Варен №79 в Седми парижки район е открит на 4 август 1919.
