Разговор с прочутата ни органистка за отдадеността към инструмента и мястото му в нашата култура.
Нева Кръстева изнесе концерт на 13 септември, в рамките на „Софийски музикални седмици“. В зала „България“ отново се събраха нейни почитатели, които с огромна любов аплодираха изпълненията и дълго не искаха концертът да свърши. Един от бисовете, които Нева Кръстева ни подари, беше прочутата Ария на Красимир Кюркчийски. Заедно със студентите си от Музикалната академия, където с прекъсвания има клас, тя ще участва в концерт на 24 септември в НМА, отново в програмата на „Софийски музикални седмици“. Ще бъдат представени исторически танци и на други старинни инструменти като виола да гамба и блок флейти.
Как се подготвя програма за концерт след толкова дълго отсъствие от сцената? Кога за последно свирихте в зала „България“?
Мисля, че беше преди двадесет години. На последния ми концерт публиката беше дошла и те не я пуснаха. Хората стояха отвън, казаха им, че няма де има концерт. Това беше при управлението на „един велик директор“. Същевременно „един велик ректор“ разгони класа в Академията, но това са познати неща.
Колкото до програмата, включих различни стилове. Започвам с Лист Прелюд и фуга на тема ВАСН, като присъединяване към Баховото дело, защото Лист е изразил прекрасно тази почит, неговото произведение е паметник на Бах. Има две версии за орган – аз представям втората – и една за пиано върху Прелюдия и фуга или фантазия, защото това е обичайната поемна форма при Лист, в която и прелюдията, и фугата, всичко е върху ВАСН. Следват две големи и важни творби на Бах – до мажорната Токата с адажио и фуга и Пасакалията в до минор. От Букстехуде, когото много обичам, Прелюд в сол минор. Букстехуде е учителят на Бах, искам да подчертая колко е важна школата и приемствеността в изкуството. При него Бах е отишъл, извървявайки пеш 400 км, за да го чуе, и е останал четири месеца, вместо един. Действително се вижда колко много неща преминават от учителя към ученика. Но Букстехуде е учител е на Хендел, и на Йохан Матесон. Цялата барокова мисъл минава през неговото вдъхновено дело. Девизът му е бил: „Не на хората, на Бога служа“. И наистина – такава вдъхновена музика! Бах може би се е учил от него не само на музикално изкуство, но и на философия, на отношение към нещата, защото всичките му ученици са гениални. И накрая имаме две творби с трагичен оттенък. Едната е на Шостакович – Пасакалията към неговата забранена опера, която в началото е озаглавена „Лейди Макбет от Мценска околия“ и за дълги години е забранена лично от Сталин. Там Пасакалията по оригинал е написана за орган. После, когато операта започва да се изпълнява, той я оркестрира. В оригинала на тази трагична история Пасакалията се разполага между двете убийства. Мисля, че Шостакович много е обичал органа като инструмент. Като студентка в Москва бях намерила Паскалията, но моят професор не беше особено възторжен. Може би е знаел този заден план, който аз не знаех. Той каза: „Да, това е много клавирно“. След това и той започна да я изпълнява на концерти. Тогава хората все още се страхуваха да изпълняват тази музика, както и Четвъртата симфония на Шостакович. Велики шедьоври от чекмеджето. Аз я свиря навсякъде по света. Включила съм я и в диска си, наречен „Славянска музика“. Накрая в концертната програма е Оливие Месиен, който е екстатичен композитор, неговата творба се казва „Бог сред нас“ из цикъла „Рождество на Господ“.
Върху какво работите в момента?
В НБУ. По настояване и с подкрепата на проф. Богданов дигиталният орган е разположен в много красивата галерия на университета. Курсът е отворен, но за да има ученици, те трябва да са пламенно отдадени и да имат време за това.
Много съжалявам, че в края на краищата моят живот в тази държава премина безславно. Не получих възможност да имам нормален изпълнителски клас, а не само свободно избираем. Сякаш все още господства мнението, че органът е чужд на нашата култура, въпреки че се построиха още инструменти. Някои от тях са хубави, други не толкова. В България има вече доста инструменти. Ние с класа пътуваме например до Ямбол. Там има едно историческо място, един безистен с прекрасна акустика. Пътуваме, където искат да ни чуят. Мои студенти свирят на различни места, в Добрич например е Мария Славова. Но е трудно. А тази музика захранва европейската традиция. Не можем да започнем от музиката на XIX век, трябва да знаем какво е имало преди нея. Обикновено давам пример с Четирите сакрални пиеси на Верди, които са с кантус фирмусна техника и напомнят мадригализма на XVI век. Същото може да се каже и за Пучини. Традицията присъства в музиката на тези композитори, независимо че те изцяло принадлежат на по-късно време. Така ние трябва изкуствено да създаваме ерудиция в тази област. Иначе всичко става едно подражателство.
За завръщането ми в зала „България“, в която бях персона нон грата, трябва да благодаря на Люси Дяковска и баща ѝ Любомир Дяковски, които ми помогнаха, както и на Найден Тодоров, защото по време на карантината тук звучеше орган. Иначе изнасям по два концерта в годината в Академията. Концерти изнасят и студентите. Тези концерти са безплатни, има едно ядро от ерудирани хора, които са наша редовна публика.
Споменахте, че на различни места в България има инструменти. Вие навсякъде ли сте свирили?
Да, само в Сливен не съм. Там беше една трагична история. Инструментът стоеше с години в сандъци. Помня, че в една страшна зима отидохме, за да убедим местната общественост, че поставянето на органа има смисъл. Направиха го и той звучи. Но не знам как. Хубав орган направихме в Добрич. Там има прекрасна зала. Архитектът е съчетал прекрасно добруджанския стил и в залата на чардака е сложен инструментът. За съжаление, органът във Фестивалния комплекс във Варна е много хубав, но залата не е направена акустично. Там искаха да направят нещо като лайпцигския Гевандхаус с изкуствена акустика, но не го довършиха, защото нямаха пари. Органът страда много от лошата акустика, той просто загива. В някои църкви започнаха да се правят органи – в Раковски, във Варна. В Католическата църква в София има само дигитален орган. В Русе органът беше исторически и много разчитахме на него. Когато тук все още нямаше орган, готвех програмите си за моя професор Иржи Рейнбергер на органа в Русе. Там едни святи хора бяха монтирали сами някакви устройства, за да може да работи. Бяхме събрали пари за ремонт, но той така и не просвири. Органът изисква голяма грижа, трябват хора, които свирят непрекъснато, и хора, които обичат този репертоар. Бих изтъкнала работата на един мой ученик – Росен Драганов, който сам строи орган в музея „Земята и хората“. Той е изумителен човек, много сръчен, много умен. Той ще го направи. Ние всички го поддържаме. Там звучността ще бъде много добра. Никой не го спонсорира, средствата са негови лични и аз призовавам, ако се намерят спонсори, да му помогнат. Това е пример какво прави любовта към този инструмент.
Много са композиторите, писали за орган, но не са много българските сред тях.
Не е съвсем така, защото имаме поредици, които подкрепя Съюзът на българските композитори, Сабин Леви ги редактира, оказаха се немалко творби. В моя диск съм включила Кюркчийски, който сам ми каза, че онова негово прочуто парче, в което е вплетена „Калиманку Денку“, звучи много хубаво на орган. То първо е писано за квартет, а след това за народен хор. Изпълнявам и късните неща на Иван Спасов. Една от пиесите е писана специално за орган, друга – за пиано, той сам обработи за орган. Записах няколко от неговите трагични късни пиеси. Самата аз имам една композиция за орган – Victimae paschali laudes. Другите са с орган. Една по Болгарский роспев изпълнихме с хор „Кукузел“. От тази поредица може да се види, че много композитори са писали за орган. Сабин Леви има много произведения, Артин Потурлян, Румен Бальозов, Александър Кандов, Божидар Спасов, Димитър Наумов. Навремето, когато провеждахме „Млада българска музика“, съм свирила много техни творби.
Органът е изключително гъвкав, може да се свързва с различни звуци, защото това е архаичният прав, красив тон. Много приляга на нашата традиция, с народното пеене, с духови инструменти. Хиндемит има един концерт за духови и орган.
Така стигаме до темата за партньорствата ви. Например със Стойка Миланова…
О, да, навремето с нея записахме цял диск. Работила съм много с певицата Албена Кехлибарева, имаме диск, с Анатоли Кръстев също. Много е приятно, защото се вижда, че всичко, което е писано за континуо или облигатен клавир, става чудесно за орган, като например късните сонати за цигулка на Бах. Тук два пъти съм правила интеграл на Бах, но не на исторически орган. Този е в необароковия стил и също става много добре. Малко по-трудно е да се направи френска музика с типичните тембри, но всичко зависи от органиста. Това е оркестриране. Правиш оркестрация, както би била една партитура за оркестър.
Как решихте да учите орган? В онези години у нас той е екзотичен инструмент.
Когато бях на десет години, из нотите на майка ми бях намерила минорната Прелюдия и фуга на Бах. Свирех я на пиано с голям ентусиазъм. Казах ѝ, че с нея ще се явя на изпит, а майка ми отговори: „Това е за орган“. После в пубертета бях обладана от максимализъм – признавах само Бах и Бетовен, и никакъв романтизъм или други композитори. И усещах, че нещо не е, както трябва. Сякаш знаех, че това е друг вид звукоизвличане и отношение към инструмента. Издържах изпита за полифония и исках да се посветя на някаква тема, която е свързана с Бах. Отидох в класа по орган и седнах на един инструмент. Засвирих една средна част на ла минорния концерт на Вивалди и казах: „От тази пейка няма да мръдна“.
Действието се развива в Московската консерватория „П.И.Чайковски“. За да постигне тази своя мечта, Нева Кръстева трябва да приравни целия инструментален факултет, нещо, което там никак не е лесно, тъй като нивото е изключително високо. Успява да убеди професорите. Свири камерна музика с орган. Взема всичките си изпити и накрая успява да получи признаване от два факултета. Така получава атестация за концертен органист. От Московската консерватория организират голямо турне. В Одеса свири с оперния театър, свири също в Баку, в Тбилиси, в зала „Чайковски“ в Москва и в Ленинград. Турнето ѝ позволява да свири на някои от големите инструменти в тогавашния Съветски съюз. След това продължава обучението си при проф. Иржи Рейнбергер в Прага.
Спомняте ли си първия ви концерт тук?
Вече се бях завърнала, когато се пуснаха слухове, че ще се прави орган в зала „България“. Имало е орган през 30-те години – „Зауер“, много хубав романтичен орган, но е паднала бомба през 1944 г… Когато по-късно правех концерти, имаше хора, които критикуваха звука на този необароков инструмент. Действително има разлика, защото романтичният има по-нежни тембри. Когато започнаха да правят инструмента, аз бях органистът, който присъстваше. На първия концерт, който изнесох, бяха моите преподаватели и органистът от Лайпциг Шетелих, пристигнал с фирмата „Шуке“. Оказа се, че аз съм първият органист, който прави концерт с органов репертоар. По-рано Ангел Букурещлиев е изнасял концерти в църквата в Пловдив. Той е учил в Бърно. Преди мен имаше едно момиче, Виолета, която също беше учила при моя професор в Прага, но тя не живееше вече в България. След това се събрахме една група органисти. Другите бяха учили във Виена, Лайпциг, Бърно. Публиката беше много ентусиазирана, изнасяхме много концерти. От „Концертна дирекция“ ми казваха, че сме издържали цялата дирекция, защото залата се пълнеше.
Нева Кръстева израства в семейство на музиканти. Баща ѝ е музикологът Венелин Кръстев, а майка ѝ – прочутата пианистка и преподавателка проф. Люба Обретенова, сестра на композитора Светослав Обретенов. Когато решава да се занимава с орган, и двамата я подкрепят изцяло. Подготовката ѝ за концертите започва в ранни зори. Всеки ден става в пет часа, за да може да свири в зала „България“ от 7 до 8.30 часа, преди да започнат репетициите на оркестъра. Всеки сезон е изнасяла поне по две програми. След 1978 г., когато решава да прави интеграл с творби на Бах, подготвя осемнадесет концерта от час и половина, работата е огромна. „Това е като вид служене. Много е поучително, защото установяваш как при Бах няма нито една нота, която да не си заслужава. От всички гении той е най-изумителен с това, че остава такъв от най-ранния си период до най-късния. Но изисква голямо задълбочаване, особено при хоралите, трябва да имаш религиозна нагласа. Без нея не става“.
След като започнахте да свирите на орган, опитвахте ли сте да свирите на пиано?
От дете бях обявена за непианистка. Бях много темпераментна и свирех, според майка ми, много насечено, агресивно и пак според нея това не бил клавирният звук. Тя винаги ми казваше: „Можеш да учиш композиция, музикознание, тъкмо да поумнееш, но за пиано не ставаш“. Тя ме беше преценила съвсем правилно, а след това се оказа, че това е тушето на органа, речитативното ударно туше. Това немците наричат Orgel schlagen. Трябва да го кажеш на органа, не да го изпееш. И този инстинкт се прояви впоследствие в цялата система на артикулиране, която аз дължа на един мой колега, Сергей Диденко. Той беше обоист, обърна ми внимание на връзката между метричната конструкция и произнасянето на мотивите, което аз запомних за цял живот и развих. Това е до такава степен важно, че иначе загубваш равновесие и може да паднеш от пейката, ако не уважаваш силното време. Много е интересно как инструментът те насочва. Бах е оставил знаменито изречение: „Много е просто да се свири, само трябва да сложиш точния пръст на точния клавиш“. Много е просто, но при органа си сложен на една пейка, свириш с крака, краката ти са толкова умни, колкото на един танцьор, и това влизане вътре в инструмента много добре отговаря на Баховото чувство за точността на удара. Но за това може да се говори дълго. Органът е легатен инструмент, но той трябва да говори. Пианото е ударен инструмент, но то трябва да пее. Това зависи от самия изпълнител. Много пъти чуваме да се свири Бах на пиано, точно както не се свири и не звучи като Бах.
Говорихме за българските органи, а от пътуванията ви в чужбина къде открихте инструмент, който е бил най-близък до времето, най-добър.
Може би органът в Лунд, Швеция. Цялата катедрала беше с розов мрамор, органът имаше сто регистъра. Изживяването в тези катедрали е невероятно. Имаш усещането, че и ти звучиш с всеки камък, че си вътре, ти си служител, ти си невидим, но това, което свириш, се чува. Свирила съм в немскоезичните страни, във Виена, в Унгария – в Печ, в Полша – в Гданск, в Италия. Свирила съм и в много от азиатските страни, когато бяха републики. Там има много хубави органи. Те за разлика от нас не спряха да строят инструменти. Имат усещане за историческо минало, за една култура, която е над всичко, над всякакви вътрешни борби. В Париж свири колегата Янка Хекимова. Ние, органистите, много се подкрепяме, асистираме си, едно общество сме. Сега приеха мой студент в Берлин, в университета със специалност орган. Светла Цветкова живее и свири в Швеция. Янко Маринов – знаете какво прави. Той е отдаден. Знае всички нотации. Те, моите хора, са малко фанатични.
Значи сте оптимист за бъдещето на органа.
Ще бъде жалко да не продължим. За себе си съм решила да показвам, че има смисъл. Това е велик инструмент, велика духовност, велика отдаденост.
Дискографията на Нева Кръстева включва: „Бах, Букстехуде, Брунс“, „Й. С. Бах – творби за орган“; „Стойка Миланова – цигулка, Нева Кръстева – орган“ – творби от Бах, Верачини, Телеман; „Пиеси за виолончело и орган – Анатоли Кръстев, Нева Кръстева“ с пиеси от Хендел, Бах, Качини, Витали, Букстехуде, Д`Ервелоа; „Шедьоври за глас и орган – Албена Кехлибарева, Нева Кръстева“ с творби от Качини, Луци, Брукнер, Бизе, Чести, Волф, Калдара и др.; „Славянска музика“, включващ творби от Чернохорски, Линка, Сметана, Дворжак, Яначек, Шостакович, Губайдулина, Спасов, Кюркчийски, Кръстева. Освен това е записала творби от Макс Регер, Цезар Франк, Роберт Шуман, Дитрих Букстехуде, Джироламо Фрескобалди, Оливие Месиен, Антонио Солер и др. Нева Кръстева е член на Баховото общество в Лайпциг.
