Начало Сцена Убийствената елегантност на комедията
Сцена

Убийствената елегантност на комедията

3066
„Убийствена комедия“, фотограф Иван Дончев

„Убийствена комедия“ от Робин Хоудън, Театър „Възраждане“, превод и постановка Венцислав Асенов, сценография и костюми Чайка Петрушева, музика Павел Васев, сценичен бой Емил Видев. Участват: Лили Шомова, Боян Младенов, Анатоли Лазаров, Георги Няголов, Костадинка Аратлъкова/Никол Оташлийска, Йордан Ръсин. Премиера: 14, 15 юни 2024 г.

„Убийствена комедия“ е дързък и бравурен спектакъл, по някакъв начин „приповдигнат“ и смел, ако се върнем към значението на френското bravoure. Смехът предполага известно лекомислие, но той прикрива някакъв реален проблем, особено когато комедията клони към фарса с латентната му агресия. Фарсът стъпва изцяло върху моментния импулс и „връща към безотговорността на детството“, по думите на Ерик Бентли. С дръзката си природа фарсът никога не е подвластен на отчаянието и често сюжетът се завърта около кражбата, около желанието на човека да получи нещо по незаконен начин.

С намерение за кражба започва и „Убийствена комедия“, постановката на Венцислав Асенов по пиесата на Робин Хоудън, играна с успех в Европа, Австралия, Канада и САЩ. Историята се завърта не само около идеята за кражба на диамантена огърлица, но и върху убийство, което би било драматично, ако бе истинско. Още в самото начало на терасата е разположен труп – в гротесков ключ смъртта витае до самия край на спектакъла, но така и не се стига до фатален край. Умрелите оживяват, битите скачат на крака, а ограбените си възвръщат имуществото. Дяволските игри са илюзорни, коренът им е в неизтребимата жажда да се живее с пълна сила, въпреки провали и безсмислени усилия, въпреки неподредената и несправедлива реалност. Всяко постигане на равновесие води до пореден обрат на конфликта, като така и не става ясно кой кого обича и въобще обича ли, но определено всеки някого мами. Щастливият миг е само условна точка, за да последват поредни перипетии, в които наред с истинските герои участват и картонените двойници на една кинодива.

Действието се развива на Ривиерата по време на филмовия фестивал в Кан – дни на блясък и надежди. Филмова звезда е ограбена в навечерието на премиерата ѝ, нещо повече, тя е жертва на опит за убийство. Събитията следват с неотвратима последователност, конспиративни намерения се припокриват с нелепи случайности и на висока скорост нещата излизат извън контрол. За да реши проблемите без полиция, се намесва управителят на хотела. Но колкото повече той се опитва да вкара ред и логика в събитията, толкова повече историята се заплита, а диамантената огърлица, около която се върти сюжетът, ту се появява, ту изчезва, ту свети с истински, ту с фалшив блясък.

При цялата фриволност на историята интерпретацията ѝ в Театър „Възраждане“ развива една заложена в текста тема: какво се случва с нормалността и нормативността в ситуация на хаос и абсурд. Управителят на хотела – убийствено смешен, с много точно усет за жанра е Йордан Ръсин – е не само човек на реда, а персона с детективски амбиции. Образците са взети от киното, та нали действието се развива в Кан и управителят на хотела с удоволствие се въплъщава в образа на Еркюл Поаро. Това е ефектно и много забавно до мига, когато този новоизпечен детектив, така спокоен и уравновесен, със сресан точно по средата на главата бретон, е изваден от равновесие и доведен до отчаяние. Тогава арогантността на фарса придобива драматични ноти, а героят тъне в пълно недоумение. Той не само не разбира, той отказва да разбере света, в който всичко не е така, както изглежда, а думите са фалшиви.

В широките граници на комизма е развит образът на филмовата звезда в стилното и наситено с точни детайли изпълнение на Лили Шомова. Чрез добре подбрани акценти на поведение на кинозвездата се подават знаци към класически образци от киното. Има намигване към „Сънсет булевард“ като маниер, костюм и аксесоар – елегантно, ретро и весело. С няколко едри щриха са очертани и другите участници в спектакъла – работи се със свойствените за бурлеската елементи на карикатурата и пародията. Образите са решени през парадокси и недомлъвки, като характеристиката на тези типажи е сведена до няколко ключови щрихи. Ролите се разменят, заподозрян става обвиняем и обратното, а всичко е обилно полято с алкохол.

В една топла нощ на терасата на луксозен хотел с френски прозорци към Ривиерата, органично вписан в залата от сценографката Чайка Петрушева, влита компанията на дивата вече в рокля а’ла „Закуска в Тифани“. Щедро се лее шампанското. Пенливото и леко питие, създавано по всички стандарти на марката, е като метафора на спектакъла, който се завърта с бързина и видима лекота. Но кой не знае какво се крие зад тази лекота!

Д-р Майя Праматарова е работила като драматург в ТР „Сфумато“, в Народния театър „Иван Вазов“, както и в театри в Бостън, Москва и Ню Йорк. Нейната пиеса „Не минавай по моста“ е поставена в „Театър на Четвърта улица“, сцена на авторитетния New York Theatre Workshop. Пиесите ѝ „Убийте тази жена!“, „Револверът“, „Бяло върху бяло“ и „Анна. Допълнена реалност. Репетиция!“ са представяни в Белгия, България, Русия, Канада, Финландия, Италия и САЩ. Гост-преподавател в различни български и чуждестранни университети и културни институти. Проектът „Театър+ “ в няколко последователни сезона с екип от четирима режисьори, осъществили осем постановки на сцената на Народния театър „Иван Вазов“, я разкрива като автор, преводач и лектор на широки студентски и ученически аудитории.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display