ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Екатерина Лимончева

Екатерина Лимончева

116 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.

Човекът в света и обратното

Фестивалът „Кино за пътешественици“ отново ни представя пъстра програма, в която екзотични географски „портрети“ се редуват с лични преживявания и документални изследвания.

Имало едно време… Люк Бесон

„Анна“ е констатацията за един тъжен провал. В трудния за продуцента контекст режисьорът Люк Бесон струпва клишетата от своето кино, смесвайки жанровете.

Легендите не подлежат на копиране

След 25 години, които му дадоха възможност да се превърне в легенда, анимационният „Цар лъв“ се сдоби с „игрален“ римейк.

„Вчера“ не се вмества в „днес“

Всъщност „Вчера си е за вчера“ позволява преди всичко да преоткрием един прекрасен репертоар, какъвто беше и случаят с „Бохемска рапсодия“.

Страданието да бъдеш себе си

В центъра на „Момиче“ е тялото – като затвор на жадуващата душа и обект, подложен на постоянно изтезание в името на творческия триумф.

Не всеки феникс възкръсва от пепелта

Не е важно дали е част от поредица, или единичен филм – и в двата случая на „Х-Мен: Тъмния феникс“ му липсва въображение.

Властелинът на езиците

Въпреки доброто актьорско превъплъщение на Никълъс Холт „Толкин“ не успява да се отдалечи от класическата схема и клишето в жанра и си остава един общо взето трогателен биографичен филм.

Строшената тишина

„Тайните на Киетуд“ на аржентинския режисьор Пабло Траперо е чудесен пример за многото пластове, които вмества един ибероамерикански наратив.

Самотата зад розовите очила

Благодарение на умелото дозиране на музика и сюжет „Рокетмен“ не може да се оплаче от липса на динамика – съдържателна, емоционална, визуална.

В лампата на Аладин

„Аладин“ е доста забавен филм, който ви кара да забравите, че познавате приказката (ако не я познавате – още по-добре!). Той залага на музикалните изпълнения и на тандема Уил Смит–Мена Масуд.