ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Екатерина Лимончева

Екатерина Лимончева

221 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.

В мултивселената на комикса

„Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта“ e добре „темперирана“ смес от комикс, фантастика и хорър, въпреки недотам умелата работа на сценариста.

По-малко митология, повече въображение

Робърт Егърс определя новия си филм „Викингът“ като „Андрей Рубльов“ (1966) среща „Конан Варварина“ (1982)“...

Къде изчезна магията?

Третият филм от поредицата „Фантастични животни: Тайните на Дъмбълдор“ страда както от проблеми с ритъма, така и от сериозни сценарни липси, в това число и липсата на „магия“.

Неапол, Марадона и семейното вдъхновение

„Ръката на Бог“ e филм за любовта и загубата, в който реалността и фантазията се надиграват с иронична нежност.

Да не се крием зад думите

„Карай колата ми“ на Рюсуке Хамагучи е от онези интелектуални предизвикателства, които изискват многократно „превъртане“ до просветлението на пълното „усвояване“.

Поаро се преражда

В „Смърт край Нил“ самият Кенет Брана като Еркюл Поаро волно или неволно „отмъква“ историята.

За страданието на душата

Няколко заглавия от програмата на 26-ия София Филм Фест под общ знаменател.

50 нюанса мрачно

Робърт Патинсън има какво да добави към образа на Батман и изборът му е доста сполучлив във филма, решен от Мат Рийвс в естетиката на кримитрилъра.

Между интелекта и реалността

„Да бъдеш Рикардо“ разклонява сюжетните линии, наслагва истории, персонажи и теми, и на моменти е твърде натоварен със смисъл.

Правото да грешиш

Независимо дали ще го приемете като възхвала на любовта, или като ода за свободата, в „Най-лошата личност на света“ всеки може да открие частица от собствения си живот.