Екатерина Лимончева
Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
„Виновен“ до „Безкрай“
Дали заради пандемичната ситуация или в резултат на други обстоятелства, но през 2021 г. излязоха два премиерни филма на Антоан Фукуа.
Находки от есенния София Филм Фест 2021
От програмата на София Филм Фест винаги могат да се очакват приятни изненади – да попаднеш на случайно избран филм и да си тръгнеш след финала, изпълнен с кротка еуфория.
Преструвки и съмнения
Името на канадския режисьор Шон Дъркин си остава от онези имена, които вероятно не ви говорят нищо. А това трябва да се промени.
Наказанието на миналото
Среща на „Западен свят“ с Реймънд Чандлър – звучи малко по-сензационно, отколкото се е получило в „Игра на спомени“.
Разчистване на сметки по Содърбърг
„Без резки движения“ e своеобразен реверанс към класиките в жанра, но също и антология на „триковете“ (форма и съдържание) на Стивън Содърбърг.
В капана на остаряването
Ако няма да е метафизика, поне да е неподправено зрелище: „В капана на времето“ на М. Найт Шиямалан.
Животът като възможност да те боготворят
Филмът „Алчност“ на Майкъл Уинтърботъм отблъсква с някакво високомерие, с тоталната липса на емпатия.
Италиански (при)страсти(я)
Признато официално или само подразбиращо се, „Най-хубавите години“ е видимо повлиян от „Обичахме се толкова много“ (1974) на Еторе Скола, едновременно поклон пред класиката и своеобразна реплика към еволюцията на човешките връзки.
Миналото на прозореца
„Жената на прозореца“ озадачава с неуместната ексцентричност и хаотичните жанрови кръстоски, предвид досегашната филмография на Джо Райт.
Отнесен от отмъщение
„Човек на гнева“ е добре направен филм, просто без хаоса, импровизацията и фриволния дух на Гай Ричи изглежда като нещо, което вече сме гледали другаде.
Колумнисти
-
Калин Янакиев
всичко от автора -
Теодора Димова
всичко от автора -
Деян Енев
всичко от автора
Нашият избор
Изложба „Дългото сбогуване“ на Симеон Стоилов в галерия „Ракурси“ в София. До 12 ноември.
„Изкуството да живееш с идеите: Ивайло Знеполски на 80 години“. Изложба в галерия „Алма матер“ на СУ „Св. Климент Охридски“. До 31 октомври.
„Следи от империи“, изложба на френския фотограф Тома Жорион, в галерия „Фотосинтезис“ в София. До 4 декември.
няма коментари