След премиерата, състояла се в навечерието на новата година, операта на Шарл Гуно ще бъде част от програмата „Метрополитън опера: На живо от Ню Йорк“ на 21 януари от 20 часа в Синема Сити София, а повторението е на 25 януари от 19 часа.
През 2008 г. прочутият бродуейски майстор Бартлет Шер режисира „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно в Залцбург. Идеята е отново заедно да пеят изключителните Анна Нетребко и Роландо Виясон, предизвикали фурор в „Травиата“. Но рускинята се оттегля в майчинство и изгрява звездата на младата грузинка Нино Мачаидзе. После същата постановка преминава и през Ла Скала, а сега с нея в Ню Йорк посрещнаха новата 2017 г.
Масивните впечатляващи декори ни отвеждат във Верона, но през XVIII век, което, според Шер, прави атмосферата по-декадентска и позволява повече волности от Шекспировия замисъл. За да не се губи динамиката, сцената не се променя особено много в различните картини. Костюмите на Катрин Зубър са пищни, а някои моменти напомнят култови филми, вдъхновили режисьора – като „Кралица Марго“ на Патрис Шеро и легендарните ленти с Ерол Флин, майстора на шпагата.
Оперната творба, която има вече 150-годишна история, е едно от най-успешните претворявания на най-известната Шекспирова трагедия. Шарл Гуно пише музиката си по либрето на добре познатите по онова време Жул Барбие и Мишел Каре, участвали в създаването и на неговия „Фауст“, на „Хамлет“ от Амброаз Тома и „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах. В „Ромео и Жулиета“ те загърбват социалните проблеми от пиесата и акцентират върху красивата, трагична любов. На влюбените са поверени цели четири дуета – дори един в гробницата, добавен за убедителност пред оперната публика, за да не й липсва традиционната финална сцена.
Когато става дума за великата трагедия на Уилям Шекспир, вниманието винаги е насочено първо към изпълнителите на главните роли. Затова и новата американска продукция залага на двама артисти с доказана химия помежду им – сопрана Диана Дамрау и тенора Виторио Григоло. След първата им поява заедно в „Манон“ от Масне през 2015 г. критиката отбеляза точно това – „бурната химична реакция“. Сега в „Ромео и Жулиета“ германката дебютира в ролята на влюбената 14-годишна девойка, но пък има срещу себе си страстния италианец, който се раздава без остатък. Режисьорът Бартлет Шер разчита на това съчетание и отбелязва, че Дамрау е може би най-талантливият артист, с когото някога е работил. „Тя пее по-добре от всеки друг, изключителна актриса е и интелигентността й е на най-високо ниво. Тя просто е свръхталантлива.“ Виторио Григоло, от своя страна, е единица мярка за италианска страст. „Когато имаш правилните съставки, ястието винаги ще стане хубаво – обяснява харизматичният тенор – и важното е всичко да е истинско, никога да не се преструваш.“ „Е, целувките ни са наужким“ – контрира го Дамрау, а той избухва: „Какво? Никога не се преструвам, когато целувам на сцената!“
В крайна сметка най-голямото предизвикателство след партитурата на Гуно за тях е да изиграят две 14-годишни деца – красиви, влюбени, жизнени. За това е нужно богато въображение. Бартлет Шер добавя още интрига: „Виторио притежава толкова естествен чар, има прекрасен глас, но с него е малко опасно – винаги имаш чувството, че нещо лудешко може да се случи на сцената всеки момент“. А това е плюс в история с толкова рискове в името на любовта и страстта.
Италианец е и диригентът в тази постановка на Метрополитън опера – Джанандреа Нозеда, според когото музиката на Шарл Гуно завладява с прямотата си. Първата част е жизнерадостна, има бал, но валсовата стъпка в него понякога носи напрежение. После, точно преди балконската сцена, композиторът описва красива топла нощ и сякаш се долавя ароматът на жасмин във въздуха. Третият дует би трябвало да носи най-много еротика, защото цялата сцена се превръща в легло за влюбените, но всъщност, казва маестрото, и дуетът в гробницата е изпълнен с чувственост. „Сцената в гробницата е невероятен любовен дует, не защото двамата се обичат, а защото откриват начин да бъдат заедно и в смъртта.“
Програмата „Метрополитън опера – на живо от Ню Йорк“ достига до българската публика благодарение на фондациите „Америка за България“ и „Виа Фест“.
