Заглавието на романа „Война и мир“ на Лев Николаевич Толстой е много повече от заглавие и от роман, то далеч надхвърля излъчването на своите първоизточници и отгласа от възприемането си.
И трите книги на Нина Белова говорят на сърцата и ни напомнят, че красотата и добротата ще спасят света. Нейните приказки са на ръба на фантазното и реалното и напомнят сякаш „хвърчащите хора“ на Шагал.
Блез Сандрар е сред най-големите творци на Вечността. Дали не сме свикнали да определяме първия му текст „Легенда за Новгород“ като измислица?
Певци и песни, това са творците и техните творби през нашето Възраждане, това явление почти не се променя и при първите стъпки на литературата ни след Освобождението.
От една страна, фентъзито се смята за незаменим стимул на въображението. От друга страна обаче, не бива да се подценяват множеството подводни камъни в мощния фентъзи поток, които са в ущърб на взискателния художествен вкус.
Водещ литературен жанр в продължение на повече от два века, днес романът изглежда с неясно бъдеще. Нито една друга литературна форма не се ангажира толкова пряко с човешката природа и никоя не се занимава толкова дълбоко с истините на сърцето.
Санаториумите, чиито наглед незабележими житейски пулсации вещаят промени и в колективните манталитети, и в индивидуалните нагласи, имат, разбира се, своята литературна генеалогия.
Новата книжарница се намира в една от тихите улички в самото сърце на София – „Славянска“. Мястото впечатлява с детайлите, които подчертават разбирането за ценността, важността на книгите в нашия живот.
