„Марни“ е втората поръчка от Мет за младия композитор Нико Мюли. Заглавието ще видим премиерно в програмата „Метрополитън опера: На живо от Ню Йорк“ на 10 ноември от 20 часа в Синема Сити София.
Когато създаваш нова опера и използваш сюжета на филм, режисиран от легендарния Алфред Хичкок, това предизвиква огромен интерес, но и определени очаквания: ще бъдат ли мистерията и психологическата драма достатъчно силни и на оперната сцена, както са на екрана, пресъздадени от майстор в жанра?
Коя е Марни?
Героинята се появява първо на страниците на роман от 1961 г. Английският писател Уинстън Греъм споделя, че тя е събирателен образ, вдъхновен от една детегледачка в дома му, която била влюбена в конете, но изпитвала панически страх от мъжете, както и от две жени, за които е чел в пресата, с различни обсесии и нива на лудост, довели до странно поведение и чудовищни престъпления. Марни е красива млада жена, която винаги предизвиква интереса на мъжете. Тя често променя външността и идентичността си, за да мами работодателите, докато един ден не е разкрита от Марк Рутланд, който започва да я изнудва да се омъжи за него. Шокиращи събития постепенно довеждат до разкрития за стари душевни травми и психически отклонения.
Скоро след излизането на книгата на Уинстън Греъм, Марни се явява и на големия екран. Алфред Хичкок я превръща в героиня от психотрилър, който пренася действието в САЩ. Колкото и да е неочаквано, режисьорът променя финала на историята с по-оптимистичен.
През 2017 г. Марни вече е героиня в нова опера, изпълнена премиерно от трупата на Английската национална опера в Лондон, а година по-късно вече е преминала отвъд океана за премиера в Мет. Вдъхновител за това е режисьорът Майкъл Майер, който предлага сюжета на младия композитор Нико Мюли, а той на свой ред признава, че веднага е приел предложението, защото в „Марни“ има всичко необходимо, за да се получи интригуващо музикално-сценично произведение.
Кой е Нико Мюли?
37-годишният американец, ученик на уважавания Джон Корелиано, е работил със знаменитости като Бьорк и Филип Глас, писал е театрална и филмова музика (негови са темите в „Четецът“ и „Имението Хауърдс Енд“). Той вече е създал първата си камерна опера „Тъмните сестри“ през 2011 г. и една опера за сцената на Мет през 2013 – „Две момчета“. Самият факт, че пет години по-късно отново получава поръчка, вече доказва високата оценка за неговия талант.
За оперната версия на „Марни“, по либрето на Никълъс Райт, композиторът решава да дублира всеки герой с определен музикален инструмент. Ансамблите също имат значимо участие в драматургичното развитие – на моменти решени в ренесансов стил, а в други – наподобяващи оратория, на сцената се появяват „сенките на Марни“, нейните вътрешни гласове. „С усет за необичайни хармонии и странни привлекателни звуци, Мюли се старае да използва въображението и доказаното си умение в оркестрацията, за да опише вътрешния свят на Марни“, пише Антъни Томазини в „Ню Йорк Таймс“ веднага след премиерата. „Героинята е разработена на няколко нива – от една страна, какво тя казва на околните, от друга – какво крие и какви мисли я тревожат“, обяснява концепцията си младият автор, който определя тези сценични появи на главната героиня в операта не като арии, а като „връзки“. А въображението му гради образа ѝ около вокалните и артистични способности на очарователната млада оперна звезда, мецосопрана Изабел Ленард. „Въздействието на гласа ѝ, но също и енигматичното ѝ сценично присъствие ми се сториха наистина подходящи за ролята“, казва Нико Мюли в интервю зад кулисите на Мет. Ленард добавя, че интересни за нея са многопластовостта на образа и предизвикателството да разгадае и пресъздаде психологията зад всяко действие на героинята. А действието в „Марни“ е наистина динамично и не оставя зрителя да скучае, преминава само за миг от масовите сцени към вътрешния свят на жената, от бруталните взаимоотношения към носталгичността. Силно присъствие имат още баритонът Кристофър Молтман в ролята на агресивния Марк Рутланд и контратенорът Йестин Дейвис като неговия брат Тери. На един от най-уважаваните американски диригенти – Робърт Спано, е поверен балансът на цялостната музикална картина в новата оперна постановка, която ще бъде гледана и на голям екран в повече от 70 страни по света на 10 ноември.
Излъчванията от Метрополитън опера се случват благодарение на фондациите „Америка за България“ и „Виа Фест“.
