Artificem commendat opus, изложба на Иван Газдов, галерия Арте, София, 5–18 януари 2022 г.
Когато наскоро диагностицирах Иван Газдов като адвокат на творението, не чаках да получа така непосредствено потвърждение. С Artificem commendat opus Газдов представя цикъл пейзажи. Прави го за първи път. За мнозина те са изненада, за мен – не. Защото съм чел внимателно кавър класик графикатурите и познавам „анотираните рисунки“ от „Графичествен“.
Сам той свидетелства, че не обича природните стихии. Историите, които изтъкават живота му, неговото светоусещане и неговото въ-образяване на нещата от света са спомени – човешки истории и истории на пространства: „пейзаж, поглед, улица, есенен двор, небе, чимшир, настроение“, хора, животни и предмети, реакции и действия.
Радикално новото сега е, че пейзажът застава на авансцена. И свидетелства за перманентния Газдов възторг от така преживяваната природа. Специфичен възторг. Усетът за фрагилността на досяганото и деликатността на посягането, за да се съхрани то тъкмо в неговата преходност, са в непротиворечив синхрон с базисното схващане на Газдов за „натура“.
Той е алергичен към визуалното възпроизвеждане на природата. В предметно даденото естество има много страничен „шум“: има ущърбност, има и преизобилие. Газдов рисува своите умни представи за природните феномени и така изобразява тяхната битийна форма. „Натурата“ става „култура“: става съществена знакова система. Защото са знаци тъкмо за битийни форми обаче, те отвеждат към смислите на изобразяваните неща, които смисли не могат да бъдат срещнати в никоя конкретна ситуация.
От гледна точка на художествената форма, умението си да заявява знака Газдов дължи на своето системно самовъзпитаване в майсторските нива на абстрактната изобразителност. В най-високите си постижения тя не просто се дистанцира от натурализма, а прави елемент от изобразяването мисловния ход на самия художник, преобразявайки предмета в пластичен знак. Последното, което обаче Газдов прави, е да следва някакви предзададени образци, включително зададените от самия него.
Ефирните визии, постигнати в деликатната работа с китайски туш, влизат в контрастен диалог с колажната техника. Комбинацията провокира един съвременен начин на възприемане, съществена роля за което играе монтажът. Постига се ефект, водещ отвъд съставните части: изразяването на ейдетичната структура чрез същинския ѝ ритъм. Изявени са адекватните честоти и амплитуди на пространството и времето, с които вибрира всеки детайл. Случайността е изключена генерално.
Пак за първи път Газдов представя и свои пластики: четири релефа – женски портрети. Неговият принцип: „Малкото е много, простото е сложно“, е демонстриран тук в цялата си мощ. Внушението се постига чрез изчистване на всяка подробност, която би се разбъбрила, постига се със само необходимото, което – както се вижда – включва и щуреца, и пойната птица. Женските портрети от четирите релефа влизат в хармоничен диалог с пейзажите. Също така хармонично, както пейзажността им не се нарушава от присъствието на живи същества, между които жаби, зайци и сови, кучета-риби и скали-гълъби или човешки фигури – на земята и в облаците. Никаква изненада.
Газдов именува изложбата си „artificem commendat opus“: творбата, делото препоръчва – или възхвалява – твореца-художник. В нашия случай тази сентенция също е натоварена с тежка двусмисленост: художникът Газдов неизменно нарушава субект-обектната схема, и то с олимпийска невъзмутимост. Погледнато трезво, тук също, и с пейзажите, и с релефите, пред нас са все негови проекции: автопортрети на самия него – на света Иван Газдов.
