Сборникът, издаден от „Лист“ в превод на Любомир Илиев, проследява пътя на писателя от младежката меланхолия до зрелите му шедьоври. Единайсетте разказа и новели на Томас Ман са написани между 1894 и 1930 г. и принадлежат към периода, предшестващ емиграцията на писателя след идването на Хитлер на власт. Наред с класически текстове като „Смърт във Венеция“, „Тонио Крьогер“ и „Марио и фокусникът“, в изданието присъстват и ранни произведения, които рядко се определят като самостоятелни шедьоври, но именно чрез тях може да се проследи как се формират стилът, тематичният кръг и интелектуалната чувствителност на Томас Ман, без които по-късните големи романи, включително „Вълшебната планина“, не биха били възможни.

За празничния концерт на „Кварто квартет“, Филхармоничния духов квинтет и оперната прима Мария Радоева, състоял се на 27 януари в зала „България“.

„Научихме холандската публика къде е България, къде е Стара Загора.“ Разговор със Силвия Томова, артистичен директор на балетната трупа на Старозагорската опера.

Кой е Петко Венедиков? Познат днес само на тесен кръг юристи, той е считан за един от стълбовете на българската правна наука. В периода на репресии в сталински дух правото му да преподава е отнето. На преклонна възраст пише своите спомени.

С теоретична прозорливост и мисловно пренасочване Николай Аретов задава в книгата си „Преводната белетристика от първата половина на XIX век“ нова гледна точка към проблем, който е само привидно еднозначен.

Познаваме Хана Арент като една от световните публични интелектуалки. Познаваме образцовата ѝ политическа ангажираност. Познаваме нейното несравнимо по силата си историческо свидетелстване за времето ѝ. Познаваме дълбоката ѝ философия на vita activa, този отличителен белег на човешкото. Но ето че с книгата си „Мистично трезва“ Арент застава пред нас с друго свое лице: до неотдавна почти напълно тайно, уязвимо, деликатно – поетичното. Откъс от книгата, която представя хронологично всички стихотворения, написани от Арент и извадени от нейните архиви, дневници и лична кореспонденция. Изданието е на „Критика и хуманизъм“, преводът на стихотворенията – на Мария Добревска.