Днес е денят на свети Николай Софийски, мъченик за вярата, пострадал за нея в София през XVI век. Храмът, посветен на късния мъченик, е сред архитектурните забележителности на българската столица.
Събитие като посещението на папата у нас и в Северна Македония не бива да не даде всевъзможно отекване. Политическата значимост на тази визита продължава да произвежда интерпретации, много от които се нанизват в редицата на нарочните оценки, предварително съзидани заради приближаващите евроизбори.
Вчера беше денят на свети цар Борис-Михаил. Почувствах се, поради близостта на дните, в правото си да предложа за публикация кратък текст, посветен на този човек и на нещо, което засяга само една от страните на направения от княза епохален избор…
Пожарът в „Нотр Дам“ ни увери за кой ли път в това, че нашият век отвори епохата, в която всяко свидетелство вече може да се приема за чиста монета. Имам предвид лъжливите свидетелства също, та затова казвам всяко свидетелство
Едно от притесненията, които винаги изпитвам, когато започвам текст за публицистична статия, е да не би темата да излезе твърде частна. Частна, не защото ще засяга ограничени сегменти на социалното, а защото може да се окаже израз на мои твърде частни наблюдения.
Нанизът от мъниста, който вече свикнахме да наричаме „Апартаментгейт“, обещава да бъде дълъг. А както се вижда, най-вероятно и други стъклени перлички ще се появят в скоро време. Че сюжетът е част от станалите обичайни и в България предизборни хватки, го знаят вече и малките деца.
В неделя ще дойде 31 март. Преизчислено, по силата на новия календарен стил, тази неделя ще е денят, в който ще се изпълнят 334 години от нещо, което като бях дете, ме караше да скитам по улиците във времена, в които това не беше препоръчително.
Преди два дни във Френския културен институт в София беше направена премиерата на една книга: „Дръж здраво венеца си“ от Яник Енел. Творбата стана първия „Гонкур за България“ – звание, присъждано с решение на български студенти-филолози и ученици-франкофони.
