Антония Велкова-Гайдаржиева е професор по История на българската литература от Освобождението до Първата световна война и по История на българската литературна критика във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Авторка е на десетки статии и студии, а също и на книгите: „Българска литературна критика и митотворчество (д-р К. Кръстев, Б. Пенев, Вл. Василев)“, 1999; „Посмъртното слово като феномен на българската култура“ (в съавт. с Елена Налбантова), 2000; „Литературнокритически прочити“ (Паисий Хилендарски, Хр. Ботев, Захари Стоянов, Ив. Вазов, П. П. Славейков, П. К. Яворов, Т. Траянов, Д. Дебелянов, Г. Милев, Ел. Багряна, Н. Хайтов, В. Попов, А. Германов), 2002; „Васил Пундев и българската литература. История. Критика. Класика“, 2007; „Списание „Художник“ и литературата“, 2011; „Иван Мешеков: или достоянията и зрелостта на литературната критика“, 2012; „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, 2017; „Четири гласа за поета и критика Пламен Дойнов“, съавтори: Антоанета Алипиева, Митко Новков, Михаил Неделчев, 2019 и др. Носителка е на Университетската награда за млади учени (2001); на Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за принос в модерната българска литература и в изследването ѝ (2008); на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“ (2013), на Годишната литературна награда на Портал Култура в категорията „Хуманитаристика“ (2018).