Същественият проблем не е дори в съзнателния стремеж към изопачаване на истината с цел апологетика, а в самия подход към историята като история на Държавата.
Когато държавата реши да се самовъзвеличи, не се спира пред нищо. Ако е Русия – не се спира и пред Бога.
Както и за Запада, всички основни характеристики на руското отношение към Изтока можем да открием у Лев Толстой.
На думи това е бизнес като всеки друг в условията на свободен пазар: предлага се услуга, сключва се договор, в замяна се получават пари…
Във „Война и мир” Толстой дава стереотипите, които структурират и днес руската политика към Запада и свързаната с нея антизападна пропаганда.
Пред някои държави всички са равни, дори малките са равни на големите – никой не е толкова малък, че Държавата да не може да поиска неговата смърт.
Това са трите най-тревожещи форми на самоорганизация на съвременни руски тийнейджъри. Идеологията и практиката им предполагат престъпно насилие.
Сегашната руска реакция на „Северна Македония” е одобрение толкова двусмислено и фасадно, че може да покрива и пълно неодобрение.
