От гледище на стереотипите ни за самите нас, към руснаците ние се отнасяме като възрастни към деца – но деца великанчета.
Как един съвременен българин може да обясни положителното или отрицателното си отношение към Русия с „доброто на България”?
Смеещата се и ръкопляскаща аудитория на Путин е комплексирана от не-Русия, страх я е, че може да бъде унищожена и затова плаши света с унищожение.
Режимът на Путин паразитира върху руската ретроградност, а тя расте, но не старее. Така че непутиноидни режими не предстоят в близкото историческо бъдеще.
Същественият проблем не е дори в съзнателния стремеж към изопачаване на истината с цел апологетика, а в самия подход към историята като история на Държавата.
Когато държавата реши да се самовъзвеличи, не се спира пред нищо. Ако е Русия – не се спира и пред Бога.
Както и за Запада, всички основни характеристики на руското отношение към Изтока можем да открием у Лев Толстой.
На думи това е бизнес като всеки друг в условията на свободен пазар: предлага се услуга, сключва се договор, в замяна се получават пари…
