Войната свърши, смърт на смъртта, да живее любовта! Да оставим мъртвите да погребат мъртвите и нека живите в Израел, Газа и Западния бряг да обвият миналото в савана на позитивното мислене за бъдещето. А ние умилно да им се радваме. Свещена пошлост!
„Моята Русия се ражда ведно с Пушкин. И гледай сега: моята Русия я има – но име за нея няма. Тя – това са ония, но кои са те? „Руските европейци“? „Гнилата интелигенция“? Цайсовете? Нацпредателите?“
Книгите на Майкъл Пъдев са избухлива смес от журналистически репортаж, разследване, спомени, политологически анализ, анекдотика, признати грешки и несъзрени пропуски. Те са честна автобиография на едно политическо мислене.
За варварина делото е алфата и омегата, само че последното дело ще повлече унищожение на първото. Защото първото дело е сътворило словото, а последното дело, извършено от варварите, обещава да унищожи словото и всичко сътворено от него.
В момента сме свидетели на незапомнено сближаване и уеднаквяване на САЩ и Русия, което обаче не намалява, а многократно вдига вероятността за унищожителна ядрена война.
Заедно сме изправени пред страховитите перспективи за ядрени войни и лукавото обещание, каквото е AI. И в тази заедност от нас се очаква един-единствен професионализъм: професионализмът на здравия разум.
Г-н Пеевски, вашето предложение за „разследване“ на работата на фондациите „Сорос“ дава уникална възможност да бъде установена и разгласена истината – дали финансираните от „Сорос“ начинания са били добро, или зло за България. Тъй като в циркулиращата „информация“ досега преобладава дезинформацията.
Едно е да си мислим за политика, друго е да действаме политически. Защото въпросът е: в тази ситуация кое ми е по-важно – моралната правота или политическата правилност?
