ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Димитър Бочев

Димитър Бочев

113 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г. Автор на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус”, „Несъгласни думи” („Хермес”, 2016) и др.

Предвидимост и непредвидимост

В неравния ни и безконечен път на очовечаване ни очакват много предвидими, но и много непредвидими обрати. Съзнанието ни за тази им непредвидимост е първата стъпка към тяхното конструктивно преработване.

Опит за екстаз

„Опит за екстаз“, Димитър Бочев, издателство „Сиела“, София, 2021 г. Предлагаме ви откъс от книгата.

Под егидата на лъжата и злото

Идеализирането и героизирането на робството подготвя – съзнателно или не – почвата за неговото възраждане, за превръщането му от минало в настояще, а оттам – и в бъдеще.

Робството като участ

Много наши съвременници копнеят носталгично по добрите стари времена, в които, видите ли, е била обезпечена по държавен път една немислима днес социална сигурност. И не искат да знаят, че сигурност обезпечава само смъртта.

Превъплъщения по пътя към висшето благо

Ако имаше човек, радикално и абсолютно несъвместим със смъртта, това бе Филип Трифонов. Тъкмо затова ми е така трудно, така невъзможно да приема най-безусловното: че смъртта ми го отне.

Фипо

Животът ми до неговото рамо бе живот ведър, ухаещ на вечност живот. Как се живее с неговото отсъствие до рамото обаче, се уча само от броени часове насам. Уча се да свиквам с болката на неговата незаменимост.

По дирите Христови

Неведнъж съм се питал каква е дълбоката причина, поради която комунизмът ненавижда с такава свирепа, с такава неутолима ненавист християнството...

Палачи и потомци

Пред каквито идоли се кланяме днес, такъв живот ще живеем утре. Нова демокрация не се гради със старите пътеводители в душата. Да идеализираш и глорифицираш вчерашното робство, значи да го превръщаш и в робство утрешно.

Творчество, призвание, кауза и бездушие

„От стари хора знам, че когато идва силна буря, трябва да се снишим, докато отмине. За да няма повалени. Пари се намират. Държави са се сривали през войните и хората пак са се изправяли. Но само ОЦЕЛЕЛИТЕ.“

Легендарната дама на прехода

Колко всеизвестна, колко популярна и обичана на родна земя бе Румяна, говори фактът, че нейде през началото на 90-те един ден получи по пощата поздравителна картичка, адресирана така: „София, за Румяна Узунова”.