ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Димитър Бочев

Димитър Бочев

146 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г. Автор на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус”, „Несъгласни думи” („Хермес”, 2016) и др.

Чугун

Величието, истинското величие, се измерва не според тоновете произведен чугун, а според нашия собствен, според нашия човешки ръст.

По пътя от всеки втори към всеки трети снаряд

Опасенията ни, че бушуващата в Украйна война може да прерасне в световна не са лишени от основание, но в известен смисъл войната вече е световна.

Рождество и прераждане

Питам се какви са корените на неутолимата ненавист на всички деспотични режими към християнската кауза и към Христовата мисия като нейно земно превъплъщение.

Живот и гибел

В настоящия текст ще се опитам да обясня защо референдумът не е панацея и защото най-малко България е подходяща за референдуми страна. Надявайки се така думите ми да подскажат и защо не сме страна, подходяща за президентска република.

Човекът като родина

„Нашата родина е Човекът – нему принадлежи верността ни” – пише в „Дневници”-те си антинационалистът Макс Фриш. Не швейцарският човек. Не и българският, не и руският, не и украинският човек, а всечовекът, Човекът с главна буква.

Историчност, настояще и бъдеще

Не се гради демокрация с копнеж по деспотизма в сърцето. Със стари метли – учи една древна абхазка мъдрост – нова къща не се мете. Ето защо и къщата ни не е нова – тя няма да се обнови, докато метлите си остават старите.

Неравностойна размяна

Бушуващата в Украйна война е справедлива, морална и отбранителна за изправилите се срещу руските нашественици – за тях тази война е отечествена...

Неприключила и недоизградена

Над 500 улици и площади в новодемократизирана България и до ден днешен се казват „Бузлуджа”, а още толкова са улиците и площадите, декорирани с името на Георги Димитров. Стотици са улиците, наименувани на Ленин...

Героично

Колкото по-нищожно, хаотично и дезориентирано е националното ни настояще, толкова по-често и по-трескаво търсим упование в националното си минало. Там е безопасно и безотговорно...

Последният лиричен физик

Стефан Маринов беше несъмнено един от първите родни дисиденти. Съдбата му няма равна на себе си по необикновеност, по авантюризъм, по артистичност.