ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Димитър Бочев

Димитър Бочев

78 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г. Автор на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус”, „Несъгласни думи” („Хермес”, 2016) и др.

Изгнаникът

Той беше изгнаник повече от всички ни, защото беше повече от всички ни родолюбец. Той бе генетично, химически обвързан с България и болката от физическото отсъствие на родината изживяваше ден след ден...

Вирусология и политология в ресурса на живота

Рестрикциите, в които нашествието на коронавируса ни натика, напомнят до голяма степен командно-административните прийоми на тоталитаризма.

Разказ за неразказаното

Сега искам да разкажа за едно малко познато име от западния, от западноевропейския контингент мои сътрудници. Става дума за философа и математика Георги Шишков. За неговото дело ми отвори очите друг един философ и също изгнаник – моят безценен приятел Асен Игнатов.

От Дон Хуан към гражданина на Република България

Ако не вярвах на Дон Хуан, че по рождение всеки от нас притежава ресурса да извърви собствения си път по дъгата на земята, изобщо нямаше да пристъпя към този текст.

А може би и не бива

Неговата творческа и гражданска биография съвместява немалко несъвместимости, осъществява невероятности, превръща парадоксите в логизми, а логизмите – в парадокси.

Родина и безродственост

Образът на емигранта от моето време е интересен преди всичко психологически. Човек не може да смени националната си съдба, както сменя риза. Така ние се оказахме хора без отечество, а само с местожителство.

Изповед за живот и смърт

В едно от мемоарните си есета, посветени на живота и гибелта на Георги Марков, писах, че когато го убиха над Темза през онзи проклет септември на 1978 г., убиха и част от мен самия – по-добрата част.

Изживявано и изживяно

В онези топлени от партийната грижа за човека времена всички трябваше да бъдем балансирани или небалансирани, според господстващата доктрина на Партията-ръководителка. Тогава г-жа Нинова едва ли би могла да постави въпрос като: „Какво ни отне демокрацията?”.

Със себе си във вървежа и с Алекс в сърцето

Озарени от стотиците премигващи свещички, цветята в ковчега сияеха в бяло, виолетово и жълто – като разноцветни сълзи: изплакани и неизплакани.

Алекс

Казах го веднага след убийството на Георги Марков през онзи проклет септември на 1978  г., но ето че се налага да го повторя по адрес и на друг мой безценен спътник върху лицето на земята: за мъртви приятели се пише трудно.