ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Димитър Бочев

Димитър Бочев

84 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г. Автор на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус”, „Несъгласни думи” („Хермес”, 2016) и др.

Пешеходни размисли

Неговата единствена цел бе да съхрани чистотата на художественото си слово, да не позволи то да се превърне от авторска себеизява в обслужващ арсенал на една партийна доктрина.

Българин да се наричам

И в наше време немалко мои сънародници считат, че т.нар. Възродителен процес е благородно патриотично дело, че чрез него сме се съхранили като националност. Дали при това сме се съхранили и като християни и сапиенси?

Калта като творчество

Някога, дълги години преди смъртта му, го нарекох последния български енциклопедист. Днес, като препрочитам творбите му, откривам, че не съм сбъркал в оценката си.

Добродушният сатирик

Колкото и страховит да беше комунистическият режим, веднъж осмян, той загуби демоничността си. Да превърнеш жестокостта в посмешище, е благородно дело. Тъкмо това правеше с фейлетоните си Димитър Инкьов.

Памет за Милен

Милен бе първият журналист, който ме издири и интервюира за Националната телевизия, когато още с прохождането на демокрацията стъпих отново на родна земя след почти 20-годишно изгнание.

Смисълът срещу вируса

Нужна болка е онази, която допринася за нашето себеизграждане. От тази болка не бива да се избавяме скоропостижно, нея ние трябва да изживеем, тъй като целта е израстване, а израстване на цената на спестената болка няма.

Изгнаникът

Той беше изгнаник повече от всички ни, защото беше повече от всички ни родолюбец. Той бе генетично, химически обвързан с България и болката от физическото отсъствие на родината изживяваше ден след ден...

Вирусология и политология в ресурса на живота

Рестрикциите, в които нашествието на коронавируса ни натика, напомнят до голяма степен командно-административните прийоми на тоталитаризма.

Разказ за неразказаното

Сега искам да разкажа за едно малко познато име от западния, от западноевропейския контингент мои сътрудници. Става дума за философа и математика Георги Шишков. За неговото дело ми отвори очите друг един философ и също изгнаник – моят безценен приятел Асен Игнатов.

От Дон Хуан към гражданина на Република България

Ако не вярвах на Дон Хуан, че по рождение всеки от нас притежава ресурса да извърви собствения си път по дъгата на земята, изобщо нямаше да пристъпя към този текст.