Димитър Бочев
Гледна точка
До последната искрица вълнение
Не, не преувеличавам ни най-малко. Детските ни градини бяха декорирани не с пъстри изображения на Мечо Пух, Ян Бибиян и Малкия принц, а с портрети на родни и съветски партийни вождове.
Гледна точка
Кичът като трудов героизъм
Всяка епоха и всяка конюнктура си имат свой собствен кич. Това многообразие обаче е измамно. Защото всички кичозни видове са подвластни на един фундаментален механизъм: те провъзгласяват евтинията, пошлостта, плакативността за изкуство, за духовност.
Гледна точка
Сватбуване в Марикостиново
Господстващият в НР България паспортен режим ми отвори очите. Тогава бях само на 20-ина години, възнамерявах да завладея всички поднебесни пространства, а се оказа, че и до едно Марикостиново не мога да стигна!
Гледна точка
Пълнота и смисъл
Когато споделям спомени с връстници на сина ми за студентската си младост, те искат да знаят как при смазващите условия на пълно информационно затъмнение сме се информирали за света и за страната.
Гледна точка
Племенна и неплеменна принадлежност
Като гледам как днешните подрастващи си живеят разкрепостено и ведро, как всички врати към широкия свят са великодушно отворени пред тях, си спомням себе си на техните години.
Гледна точка
От огъня към пожара
Нейде към средата на 60-те самодейните литературни четения напуснаха безвъзвратно студентското ни битие. Но докато внезапната им поява бе извор на радост, сбогуването с тях бе източник на болка и печал
Гледна точка
Този и онзи Хава
Докато литературните рецитали търсеха смисъла, легендарният стенвестник „Трън“ иронизираше и пародираше, той търсеше безсмислието. Но безсмислието е също смисъл – само че смисъл с обратен знак.
Гледна точка
Гарванът в хора на сладкопойните славеи
Самодейни, независими и граждански по своята природа, рециталите в Софийския университет превръщаха и участващите в тях в независими граждани – поне за няколко часа седмично.

