
Димитър Бочев


Насилието и терорът като гражданска съдба
Винаги съм считал, че велика е не държавата, която притежава най-крупните ресурси, не държавата, която има най-могъщата армия, велика е държавата, която обезпечава най-свободен и социално най-благополучен живот на гражданите си.

От надеждата към безнадеждността
Идеализирането на деспотичното минало е на практика отрицание на демократичното ни настояще. Всяко разкрасяване на бившето мракобесие неусетно го превръща от бивше в настоящо.

На един залп разстояние
Защо ни е така трудно да осъзнаем вечно будната заплаха от Русия, защо недовиждаме онова, което всичките ни значими възрожденци са осъзнали безпогрешно?

Болка и злорадство
В момент на кризи и изпитания неутралитетът никога не е неутрален – той е страна, позиция, участие, макар и прикрито зад маската на безучастието. И външно-, и вътрешнополитическата обстановка ни дават достатъчно основание за това.

За очите и ума
Пишейки тези редове, се виждам изправен безпомощен и сам пред въпроса защо хората не съумяват не разпознаят злото и да го разграничат от доброто.

От Руанда през Кения към Зимбабве
Най-престижните международни класации нареждат днешна Русия на едно от последните места в света по стандарт на живота – нейде между Руанда и Кения.

Есе в стил шпионско-криминален
Националните телевизии са лицето на нацията. Решението на БНТ да излъчи преди дни шпионската лента „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ не ще да е случайно – няма да са случайни и изводите, до които това ѝ решение ни отвежда.

Дар по неволя
Какво да се прави – здравият разум е безпомощен пред идеологическата доктрина. Идва ли от Москва, всяко мракобесие се превръща в разрез с логиката по чудотворен, по алхимичен път в добродетел. Както се превръща в злодеяние и всяко добродеяние, адресирано от Вашингтон до София.

Смисълът Божий срещу смисъла шпионски
Когато една черква се превърне от обител Божия в явочна квартира, това превръща и съответната черква, и цялата национална църква като институция в шпионска централа.