ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Димитър Бочев

Димитър Бочев

73 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г. Автор на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус”, „Несъгласни думи” („Хермес”, 2016) и др.

Родина и безродственост

Образът на емигранта от моето време е интересен преди всичко психологически. Човек не може да смени националната си съдба, както сменя риза. Така ние се оказахме хора без отечество, а само с местожителство.

Изповед за живот и смърт

В едно от мемоарните си есета, посветени на живота и гибелта на Георги Марков, писах, че когато го убиха над Темза през онзи проклет септември на 1978 г., убиха и част от мен самия – по-добрата част.

Изживявано и изживяно

В онези топлени от партийната грижа за човека времена всички трябваше да бъдем балансирани или небалансирани, според господстващата доктрина на Партията-ръководителка. Тогава г-жа Нинова едва ли би могла да постави въпрос като: „Какво ни отне демокрацията?”.

Със себе си във вървежа и с Алекс в сърцето

Озарени от стотиците премигващи свещички, цветята в ковчега сияеха в бяло, виолетово и жълто – като разноцветни сълзи: изплакани и неизплакани.

Алекс

Казах го веднага след убийството на Георги Марков през онзи проклет септември на 1978  г., но ето че се налага да го повторя по адрес и на друг мой безценен спътник върху лицето на земята: за мъртви приятели се пише трудно.

Действие и бездействие

Тези дни прочетох нейде по медиите реклама, която ме стъписа: „Революции много – наденицата „Леки” е една!”.

Човекът и неговият окупатор

Тръгне ли човек веднъж да пише с омерзение, поема опасен риск – може да му се наложи с омерзение и да дописва. И така, пишейки и дописвайки, омерзението става господар на битието.

Отбрана и себеотбрана

Случаят, който ще обсъдя, илюстрира господството на конюнктурата над литературата. Едно господство, с което, както доскоро си въобразявахме, приключихме преди трийсетина години.

Без нас на борда

Претендирам, че заслужавам по-добри и мъдри представители от ожесточени неокомунисти и неофашисти, чиято съзнавана или неосъзната цел е не европеизиране на България, а българизиране на Европа.

Небитие в сумрака на пещерното минало

По партизанските дири на коменданте Че днес крачат милиони ентусиасти по петте континента. Крачат не само срещу капиталите, но и срещу десетте Божи заповеди крачат.