ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Димитър Бочев

Димитър Бочев

96 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г. Автор на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус”, „Несъгласни думи” („Хермес”, 2016) и др.

Палачи и потомци

Пред каквито идоли се кланяме днес, такъв живот ще живеем утре. Нова демокрация не се гради със старите пътеводители в душата. Да идеализираш и глорифицираш вчерашното робство, значи да го превръщаш и в робство утрешно.

Творчество, призвание, кауза и бездушие

„От стари хора знам, че когато идва силна буря, трябва да се снишим, докато отмине. За да няма повалени. Пари се намират. Държави са се сривали през войните и хората пак са се изправяли. Но само ОЦЕЛЕЛИТЕ.“

Легендарната дама на прехода

Колко всеизвестна, колко популярна и обичана на родна земя бе Румяна, говори фактът, че нейде през началото на 90-те един ден получи по пощата поздравителна картичка, адресирана така: „София, за Румяна Узунова”.

От завета Христов към пещерата

Ненавистта е лош спътник и още по-лош пътеводител – да отвръщаш на едно безобразие с друго безобразие, учи Юго, значи да се миеш с кал.

Нежеланото и пожеланото робство

В полувековните тоталитарни времена, които очевидците забравиха скоропостижно, а днешните младежи не искат и да знаят, страната ни беше носител на редица рекорди – един от друг по-печални.

Душа, душевност и бумащина

Да изграждаш демокрация с армия от пръснати по институциите тоталитаристи, се оказа практически невъзможно – със стари метли, учи една древна абхазка пословица, нова къща не се мете.

По посока на тълпата и със скоростта на тълпата

Колкото и да осъждам в медиите и извън тях пламналите в големите ни градове демонстрации, колкото и да ме възмущават техните епизодични вълни на насилие над хора и институции, не мога да не отчета и техните достойнства.

Памет за епископ Константин

Не се разбягва, остава под купола на храма само епископ Константин. Съзнавайки всички рискове, епископът никога не отказва свещенослужение в памет на Георги Марков.

Неклиширано есе

Радикализмът, завладял душите на разбеснелите се радикали, закономерно се превърна в граждански хаос. А превърне ли се и държавността ни в бездържавност, пътят към варварството ще се окаже открит…

Стъпка по стъпка и векове наред

Пламналите преди около месец демонстрации в редица големи градове на страната, и особено в столицата, имат свой видим и свой невидим образ.