Димитър Бочев
Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г. Автор на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус”, „Несъгласни думи” („Хермес”, 2016) и др.
По посока на тълпата и със скоростта на тълпата
Колкото и да осъждам в медиите и извън тях пламналите в големите ни градове демонстрации, колкото и да ме възмущават техните епизодични вълни на насилие над хора и институции, не мога да не отчета и техните достойнства.
Памет за епископ Константин
Не се разбягва, остава под купола на храма само епископ Константин. Съзнавайки всички рискове, епископът никога не отказва свещенослужение в памет на Георги Марков.
Неклиширано есе
Радикализмът, завладял душите на разбеснелите се радикали, закономерно се превърна в граждански хаос. А превърне ли се и държавността ни в бездържавност, пътят към варварството ще се окаже открит…
Стъпка по стъпка и векове наред
Пламналите преди около месец демонстрации в редица големи градове на страната, и особено в столицата, имат свой видим и свой невидим образ.
Ръкописи и безсмъртия
Паметта за Алекс е безценна, шепа приятели я почетохме тези дни, отбелязвайки първата годишнина от смъртта му. Държавни почести нямаше. Не му и трябваха на Алекс.
Свободното срещу несвободното слово
Страна, която научава истината за себе си от задгранични информационни източници, е безкрайно далеч от демокрацията и на една ръка разстояние от деспотизма.
Пешеходни размисли
Неговата единствена цел бе да съхрани чистотата на художественото си слово, да не позволи то да се превърне от авторска себеизява в обслужващ арсенал на една партийна доктрина.
Българин да се наричам
И в наше време немалко мои сънародници считат, че т.нар. Възродителен процес е благородно патриотично дело, че чрез него сме се съхранили като националност. Дали при това сме се съхранили и като християни и сапиенси?
Калта като творчество
Някога, дълги години преди смъртта му, го нарекох последния български енциклопедист. Днес, като препрочитам творбите му, откривам, че не съм сбъркал в оценката си.
Добродушният сатирик
Колкото и страховит да беше комунистическият режим, веднъж осмян, той загуби демоничността си. Да превърнеш жестокостта в посмешище, е благородно дело. Тъкмо това правеше с фейлетоните си Димитър Инкьов.
Колумнисти
-
Тони Николов
всичко от автора -
Андрей Захариев
всичко от автора -
Калин Янакиев
всичко от автора
Нашият избор
Оригиналните илюстрации на Иван Димов към поемата на Валери Петров „Палечко“ могат да се разгледат в Галерия-книжарница София Прес до 13 октомври.
Тазгодишното издание на Европейските дни на наследството в София ще се проведе на 19 и 20 септември под мотото „Опознайте културното наследство за цял живот!“ Повече за програмата – тук.
„След 11 септември: образи от Кота Нула“ – изложбата на фотографа Джоел Майеровиц продължава до 25 септември в СГХГ.
Изложбата на Християн Бакалов „ЧИСТО (бъдеще)“ продължава до 1 ноември в САМСИ.
коментар