ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Димитър Бочев

Димитър Бочев

114 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г. Автор на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус”, „Несъгласни думи” („Хермес”, 2016) и др.

…За разлика от цивилизоваността

Дали пламналите преди година и кусур събития допринесоха за добруването на страната ни, е съмнително, но че объркаха и разбъркаха гражданските ни и моралните понятия, не ще и дума.

За душата и тялото

„Георги Едрев е несъмнено най-добрият поет между лекарите и най-добрият лекар между поетите.“ В памет на д-р Едрев, който си отиде внезапно от този свят, препубликуваме този текст на Димитър Бочев.

Безумието като национална съдба

Изневиделица ден след ден попадаме или в предизборен, или в изборен, или в следизборен, или в междуизборен период и ден след ден в тази безконечна щафета общественият хаос става все по-необозрим.

Поклон пред Балкантурист

Преди броени дни разказах за Пражката пролет като обществено-политическо явление от общоевропейски, от международен, от световен мащаб. Тогава обещах да продължа, да доразвия темата и в по-личен план.

Чист, светъл и недостижим

Чрез разгрома на Пражката пролет Кремъл спечели краткосрочно и тактически, но загуби дългосрочно и стратегически – комунизмът се саморазобличи и дискредитира в очите и на родната, и на международната общественост.

Детство мое, златно и вълшебно!

Стегнати в стройните колони на пионерските и комсомолските организации, детската ни, юношеската, че и младежката ни възрасти бяха милитаризирани и насъсквани срещу фалангите на един несъществуващ класов враг.

Зомбиански граждански плач

Да се опитаме да проследим произхода и генезиса на носталгията към близкото ни комунистическо минало. Една носталгия, която е така трудно разгадаема, защото е изцяло ирационална.

От каменната брадва към перото

Ако има една дума, която да побере най-всеобхватно цялата досегашна дейност на служебното правителство, тя е реваншизъм – един институционализиран реваншизъм, чрез който президентът си отмъщава на доскорошния премиер.

На читателя –
с любов!

А бяха времена, когато още като деца заспивахме винаги с книга под възглавницата. Не, не става дума за генетична пристрастеност към четенето. Просто нямаше какво друго да се прави в онези сурови и зли времена на повсеместен деспотизъм и национална самоизолираност.

Едно на теб – едно на мен

Непреводимостта на наименованията на наши водещи политически сили на светския език на Оксидента е ехо, долетяло до новото хилядолетие от дебрите на Балканите – и дори чак от ориенталските дебри долетяло.