ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Димитър Бочев

Димитър Бочев

134 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г. Автор на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус”, „Несъгласни думи” („Хермес”, 2016) и др.

Одържавено и раздържавено детство

Една-единствена седмица комунизъм стига на цяло едно поколение за цял един живот – толкова дълбоки и трайни са оставените дири в гражданската памет.

Войни морални и войни фронтови

Путин може да наложи и частична, и пълна, и всеобща мобилизация – да мобилизира душите и сърцата на свиканите под знамената запасняци обаче няма как, няма как да превърне апатията в ентусиазъм.

Деветосептемврийско

Който чества Девети септември като национален празник, празнува съветското робство. И понеже явно не сме си доробували и до ден днешен, до ден днешен продължава и празнуването.

Ода на утопичния реализъм

Винаги съм считал, че робството е не едностранен, а двустранен акт, договореност, социален договор, сключен между робовладелеца и роба.

Урок по русолюбие

Да обичаш един чужд народ не значи да обичаш неговия палач и деспот. Манталитетно руската политика е характерна за миналия, че и по-миналия век – един нееволюирал, белязан от ведомствено насилие и застинал в дебрите на суровите минали времена социален модел.

Фронтове и фронтоваци

Когато битката между доброто и злото пламне на бойното поле, да останеш неутрален наблюдател значи да се солидаризираш със злото срещу доброто – фронтовете са така ясно откроени, че място за друга, щадяща интерпретация няма.

Предизборно

Зрелите народи оползотворяват националния си исторически опит, като превръщат миналото в учител на настоящето и в надежда за бъдещето, незрелите впрягат националната си история в колесницата на нечисти и користни актуални политически интриги, вероломства, мракобесия.

Есе между жертвата и палача

Разколебан между битие и небитие, неусетно си спомням речта на Фокнър при получаването на Нобеловата награда: „Аз вярвам, че човек не само ще оцелее – той и ще надделее!”

Войната като автопортрет

Войната се превърна в морално изпитание за всички – и за преките, и за непреките участници. Защото безучастници няма, в нашия глобализиран и пренаситен с информация век участници сме всички. А ако все пак има и неучастващи, дори и те участват чрез неучастието си.

Песенно

В „Дневниците“ си Макс Фриш стига до извода, че за писателя словото е себеотбрана. Аз бих добавил, че често това е единствената себеотбрана, до която един писател има достъп – с други оръжия той не разполага. Само една гола духовност му е останала...