Димитър Бочев
Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г. Автор на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус”, „Несъгласни думи” („Хермес”, 2016) и др.
А може би и не бива
Неговата творческа и гражданска биография съвместява немалко несъвместимости, осъществява невероятности, превръща парадоксите в логизми, а логизмите – в парадокси.
Родина и безродственост
Образът на емигранта от моето време е интересен преди всичко психологически. Човек не може да смени националната си съдба, както сменя риза. Така ние се оказахме хора без отечество, а само с местожителство.
Изповед за живот и смърт
В едно от мемоарните си есета, посветени на живота и гибелта на Георги Марков, писах, че когато го убиха над Темза през онзи проклет септември на 1978 г., убиха и част от мен самия – по-добрата част.
Изживявано и изживяно
В онези топлени от партийната грижа за човека времена всички трябваше да бъдем балансирани или небалансирани, според господстващата доктрина на Партията-ръководителка. Тогава г-жа Нинова едва ли би могла да постави въпрос като: „Какво ни отне демокрацията?”.
Със себе си във вървежа и с Алекс в сърцето
Озарени от стотиците премигващи свещички, цветята в ковчега сияеха в бяло, виолетово и жълто – като разноцветни сълзи: изплакани и неизплакани.
Алекс
Казах го веднага след убийството на Георги Марков през онзи проклет септември на 1978 г., но ето че се налага да го повторя по адрес и на друг мой безценен спътник върху лицето на земята: за мъртви приятели се пише трудно.
Действие и бездействие
Тези дни прочетох нейде по медиите реклама, която ме стъписа: „Революции много – наденицата „Леки” е една!”.
Човекът и неговият окупатор
Тръгне ли човек веднъж да пише с омерзение, поема опасен риск – може да му се наложи с омерзение и да дописва. И така, пишейки и дописвайки, омерзението става господар на битието.
Отбрана и себеотбрана
Случаят, който ще обсъдя, илюстрира господството на конюнктурата над литературата. Едно господство, с което, както доскоро си въобразявахме, приключихме преди трийсетина години.
Без нас на борда
Претендирам, че заслужавам по-добри и мъдри представители от ожесточени неокомунисти и неофашисти, чиято съзнавана или неосъзната цел е не европеизиране на България, а българизиране на Европа.
Колумнисти
-
Тони Николов
всичко от автора -
Андрей Захариев
всичко от автора -
Калин Янакиев
всичко от автора
Нашият избор
Sofia MENAR, фестивалът за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, се провежда до 30 януари в Дома на киното, G8, Евросинема, Чешкия център и кино „Влайкова“. Фокусът тази година е върху копродукциите между скандинавски страни и държави от Близкия изток. Прожекции има и във Варна, Пловдив и Стара Загора.
„Имагинерни конструкции“, изложба на Калия Калъчева в галерия „Нюанс“ в София. До 4 февруари.
Филмова панорама по повод Международния ден в памет на жертвите на Холокоста – 27 януари: от 20 до 23 януари в Полския институт в София от 18 часа, вход свободен. Програмата – тук.
Продължение на проекта „Арфата разказва“ – на 22 януари, сряда, от 19 часа в Литературен клуб „Перото“ в НДК. С участието на арфистките Кохар Андонян и Илияна Селимска.
няма коментари