Димитър Бочев
Гледна точка
Сватбуване в Марикостиново
Господстващият в НР България паспортен режим ми отвори очите. Тогава бях само на 20-ина години, възнамерявах да завладея всички поднебесни пространства, а се оказа, че и до едно Марикостиново не мога да стигна!
Гледна точка
Пълнота и смисъл
Когато споделям спомени с връстници на сина ми за студентската си младост, те искат да знаят как при смазващите условия на пълно информационно затъмнение сме се информирали за света и за страната.
Гледна точка
Племенна и неплеменна принадлежност
Като гледам как днешните подрастващи си живеят разкрепостено и ведро, как всички врати към широкия свят са великодушно отворени пред тях, си спомням себе си на техните години.
Гледна точка
От огъня към пожара
Нейде към средата на 60-те самодейните литературни четения напуснаха безвъзвратно студентското ни битие. Но докато внезапната им поява бе извор на радост, сбогуването с тях бе източник на болка и печал
Гледна точка
Този и онзи Хава
Докато литературните рецитали търсеха смисъла, легендарният стенвестник „Трън“ иронизираше и пародираше, той търсеше безсмислието. Но безсмислието е също смисъл – само че смисъл с обратен знак.
Гледна точка
Гарванът в хора на сладкопойните славеи
Самодейни, независими и граждански по своята природа, рециталите в Софийския университет превръщаха и участващите в тях в независими граждани – поне за няколко часа седмично.
Гледна точка
Предпролетен екот и отзвук
Когато през първата половина на 60-те започнах да следвам в София, словото съвсем не бе свободно, но не бе и така безусловно поробено от еднопартийния абсолютизъм, както през мъртвилото на сталинизма.
Гледна точка
Биография на една деградация
Връщам се назад, далеч назад в спомена – чак до студентското, че и до предстудентското си минало. Което навремето преливаше от изненади за мен самия, а днес съм сигурен, че ще изненада още повече съвременния млад читател.

