Добрин Тодоров е доктор на философските науки (2009), професор по история на философията в МГУ „Св. Иван Рилски“ (2010). Научните му интереси са в областите на историята на модерната българска философска култура, философската антропология и философията на образованието. Автор е на монографиите „Съветската философска култура – типологичен анализ“ (1999), „Пролегомени към историята на българската философска култура от тоталитарната епоха“ (2002), „Философската публичност в тоталитарна и посттоталитарна България“ (2009), „Специализираният философски печат в България“ (2009), „Кризата на университетското дело в България и един възможен изход от нея“ (2017), „Многоликото битие и новото световъзприятие на съвременния човек“ (2019), „Технонаучните „светогледи“ и кризата на хуманизма“ (2023). Съавтор на тритомното издание „Философският ХХ век в България“ (2008–2022). Издал е публицистичните книги „Между другото“ (2005), „Попътно“ (2009), „Напомняне“ (2011), „Езикови“ тревоги“ (2015) и „Духът на съвременника, изразен в публичния език“ (2019). Член-основател и председател на УС (2002–2004) на Сдружението на университетските преподаватели по философия в България, член-основател, изпълнителен директор (2011–2021) и председател на УС (от 2021 г.) на Института за българска философска култура.