Погледът на Михаил Заимов (с камера или без, с думи или чрез обектива на нашите собствени очи), този споделен поглед е много по-интимен. Както заради характера на града, обсебен от морето, така и заради личния почерк.
Днес се навършват 40 дни от кончината на Деян. Както е казано още в древността, „човешката душа е християнка“. А и не вярвам, че има по-добър образ на това от Деян. Той даде пример за живот на духовен човек.
Ценностна провокация, това трябва да прави един коментиращ журналист в ефира. Да не забравяме, това не е просто „частен бизнес“. Ефирът е предоставен от държавата чрез лиценз на частен предприемач, в името на обществения интерес.
Колко ли и колко ли много прави една жена, съпруга на свещеник? На онзи, който е ръководител и нещо като глава на по-голямо семейство, на своята църковна общност, в храма, в обществото от вярващи.
Може да е медийна мода, може да е временна вълна, но така или иначе фигурите на Патриарха и на останалите български митрополити ни станаха напоследък по-познати. Герои са на очакванията, на споровете ни, на теориите, които развиваме един пред друг.
Има огромна натрупана вина. Нека да не лъжем, тя е обща. Моя. Ваша. На всички и всекиго. Твърде дълго живяхме с кражбата, с убийствата, смъртта на хора в мирно време…
Това се случи, докато снимахме край Созопол морските сцени за филма „Свещена светлина“. Стояхме на скалите от северозападната страна на острова Свети Иван. Беше 28-и юли…
Войните са малки или големи, в зависимост от размера на използваните оръжия и засегнатите територии. Жертвата на войната обаче – човекът, който страда – е винаги събитие.
