Калин Янакиев
Агресивността на „патриотарската“ култура
Наред с високата култура във всяко общество винаги е имало място и за по-популярна, и по-лесно смилаема. Само че у нас „образците“ на тази последната станаха почти до един агресивно-комплексарско-патриотарски...
Днешната руска „православна“ ерес
Нито веднъж от началото на ХХ в. християнско изповедание не е влизало в такава тясна симбиоза с тоталитарен режим, в каквато – от избухването на Путиновата война в Украйна – влезе руското православие с руския фашизъм.
Бог е чудото
Нека обърнем внимание, че на човека изглежда никога не му е същински нужен един съществуващ, съгласно „логиката не нещата“, Бог. Напротив: Бог в собствено-жизнения смисъл на тази дума е чудесния, свръх-рационалния, даже свръх-възможния.
Колко история преживяхме!
Изтичащата година обичайно дава повод за ретроспективни размисли. Преживеният от мен живот ще се раздели на точно 33 години, които живях в тоталитарната епоха на комунизма, и точно 33 години, през които живея във вече демократичната (при всички уговорки) България.
Рождество, Украйна, Ирод и фарисеите
Да, знам, че тази седмица от мен се очаква да напиша нещо за Рождество Христово – нещо топло и поетично звучащо. Тази година е друга – и за християнския свят, и за Църквата Христова.
Срамът на руската църковна визита
Може ли днес православен християнин – свидетел на безчинствата на руския агресор, „от цялата си душа и мисъл“ да моли Христос за „държавата, победата и пребъдването“ на Путин и шайката му...
Потеклото на злото не оправдава злодеите
Ние знаем, усещаме, че злото не може да бъде докрай помислено като „следствие“. Злото винаги е авторски акт; „последна причина“ – дори когато има „потекло“.
Държавен тероризъм и болна мистика
Понеже напоследък казионните ни медии – електронни и хартиени – глухо замълчаха за войната на Русия срещу Украйна, ще си позволя да хвърля поглед към развитието ѝ в последните месеци.
Богословско основание на правата на личността
Нека съобразим: всичко, което се отнася до природата на личността, към онова, което личността ще „бъде“, подлежи именно на предаване – то ѝ се предава.
Селото на покойниците
Преди няколко години се прибирах с автобус от командировка край морето. Беше в началото на юни и някъде по залез се движехме из равнината между Сливен и Стара Загора. Отляво, някъде край пътя, се виждаха селца, сгушени между меки възвишения.
коментар