Чувам, че пие кафе в картонена чаша на центъра, че седи на пейка и пише в блога си: „Довечера ще свиря в Античния театър“.
Transhumanism Inc. на Виктор Пелевин е впечатляващ и хаотичен роман, в който идентичност, безсмъртие и бунт срещу системата са илюзии в презряна вселена, която сама по себе си е прах в очите.
Големият успех на романа „Северните води“ на Иън Макгуайър е без съмнение пренасянето на читателя на борда на кораб, който пътува както навън, така и навътре в неизследвани и мразовити територии.
„Седем вечери“ е великолепен сборник, уловил духа на Борхес, сякаш седнал наблизо, опрял се на бастуна си, подобно на онази известна снимка, и разказва като на приятел.
„Песента на стрелеца“ е роман, който изисква бавно четене. В него тъмните средиземноморски води нежно докосват брега, а бризът гали косите на корабокрушенеца и неговата африканска царица.
Дейвид Линч ще остане в паметта като художник на страховете и същевременно избавител от тях, тъй като ни учи на няколко ценни урока.
„Бруталистът“ на Брейди Корбет е безкомпромисен филм. Това се усеща още в първите минути, когато клаустрофобията на задушаващите корабни помещения събужда спомена за влаковете, отправили се към крематориумите.
По-търпеливите зрители на „Жокера: Лудост за двама“ ще се насладят на блестяща актьорска игра и внимание към операторското майсторството, сценографията и намигванията към други произведения.
