Тазгодишният носител на Златен леопард от кинофестивала в Локарно Флорин Шербан изследва в новия си филм зловещи процеси, случващи се и у нас.
Новият прочит на „Одисея“ на Кристофър Нолан е заявен, но техническото съвършенство не прикрива липсата на драматургична увереност.
„Драмата“ е като Gen Z версия на „Когато Хари срещна Сали“, направена за поколение, което анализира чувствата си до пълно изтощение, но въпреки това остава безпомощно пред тях.
В първите страници романът „Въздържателят“ на Иън Макгуайър напомня на Греъм Грийн, особено на хулиганските съдби в „Кеят на злото“, но постепенно отстъпва на сюжет, достоен за филм на Мартин Скорсезе.
Филмът „Върховният Марти“ на Джош Сафди е вдъхновен от живота на шампиона по тенис на маса Марти Райсман, който в мемоарите си от 1974 г. пише, че за да си сред най-добрите играчи по онова време, трябва да си „комарджия или контрабандист“.
„След лова“ е сред най-неоценените и погрешно разбрани филми през миналата година.
„Битка след битка“ е дълбоко политически филм. Дълбоко в драматургията му е засегната темата за младите леви революционери и старите десни расисти – взривоопасна за настоящия американски пейзаж.
Днес, когато човек разглежда тази изключителна кариера, може ясно да види, че Робърт Редфорд е много повече от актьор – той е присъствие с митологични размери и същевременно човешки близък.
