Митко Новков
Гледна точка
Прощално за Вера Ганчева
С Вера се сближихме постепенно. Тя сериозно ме респектираше – не с поведението си, като към всички млади хора тя и към мен проявяваше доброжелателство; респектът си беше моя тръпка – добре знаех коя е Вера Ганчева и какво е направила за българската култура.
Гледна точка
Два града (II)
Малко по-иначе е с Балчик, въпреки че и тук своето-и-чуждото играят важна роля. Градът е бил значително по-дълго в български ръце, макар че населението му е доста смесено; карашик, дето се вика – българи, гърци, турци, татари, гагаузи, цигани, арменци…
Гледна точка
Два града (1)
Има две морски градчета на територията на България, които като че ли са рисувани повече от всички други – Созопол и Балчик. В съзнанието на българските художници Созопол (или Аполония) – този древен съперник на другата перла на българското южно Черноморие, Несебър (или Месемврия), е спечелил двубоя.
Гледна точка
Чатъртън, постмодернист от XVIII век
Можем да кажем, че постмодернизмът е романтизмът на ХХ и ХХІ в. Защо ли? Ами защото и едните, и другите се опират на миналото, макар и с различен маниер: романтиците култово, постмодернистите игрово.
Гледна точка
Майстори и чевенгури
„Майстора и Маргарита“ е преди всичко роман за всемогъщието и за абсолютната своеволност на властта и властника. А „Чевенгур“ е книга за това какво става, когато необразованият, недоучилият, направо простият започне да размишлява върху сложни абстракции.
Гледна точка
Вече (не)вездесъщият турист
В началото на световната пандемия едно от любимите сравнения между преди и сега бяха снимките от препълнените улици на 2019-а и опустелите на 2020-а. Особено любим пример беше Италия…
Гледна точка
Видимост на разломи, разломи на видимост
Две книги, появили се почти едновременно, изследват и проследяват горе-долу еднакъв феномен: светът днес, светът такъв, какъвто е.
Гледна точка
Криза → Шанс → Шанс2
Криза → Шанс → Шанс2 – това е, струва ми се, формулата, която най-плътно може да изрази платформата „Купи изкуство, подкрепи художник“. Платформа, която показва, че за хората, които са я създали, кризата е не повод за окайване и претекст за вайкане, а е възможност.

