ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Стоян Радев

Стоян Радев

27 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Стоян Радев завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа по режисура за драматичен театър на проф. Красимир Спасов през 1998 г. Сред по-известните му спектакли са „Плач на ангел“ от Стефан Цанев, „Караконджул“ по Николай Хайтов, „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Ничия земя“ по филма на Данис Танович (Народен театър „Иван Вазов“), „Кой се бои от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби (МГТ „Зад канала“), „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, „Жена без значение“ от Оскар Уайлд (Театър „Българска армия“), „Палачи“ от Мартин Макдона, „Развратникът“ от Ерик-Еманюел Шмит (Театър „София“), „Братя Карамазови“ по Достоевски (ДТ Пловдив), „Соларис“ по Станислав Лем (ТР „Сфумато“) и др. Има награда „Аскеер“ за най-добър режисьор, както и многобройни номинации за „Икар“ и „Аскеер“ в същата категория. Заснел е няколко документални филма и шест серии от тв сериала „Четвърта власт“, отличен с наградата за най-добър сериал от Българската филмова академия и от Асоциацията на европейските обществени телевизии CIRCOM.

Теория на политическата относителност

В рамките на три месеца в България на два пъти се проведоха парламентарни избори, които могат да бъдат добра илюстрация към една несъществуваща, но вероятна теория на политическата относителност. Нека видим как.

Пънкарка ли е Милена?

Дали сме съгласни с Милена? Дебатът няма да спре, но да се твърди, че тя насажда омраза, би било също толкова опасно, колкото да се внушава, че прайдът приветства разврата.

Добре че са лошите

Истинското морално усилие, в което се опитваш да правиш добро, а не просто да критикуваш лошото, си струва. То не се побира в лозунги, не дава ефектно предимство, не се налага силово...

Кого да слушат медиите

Може би медиите ни слушат през цялото време и затова са в такова състояние – прилично на нашето. Може би трябва да си запушат ушите за шума и всеки медиен професионалист и участник в публичния живот да опита отново да чуе собствената си съвест.

Така наречените „мутри“

За да вземем решение в какъв сюжет участваме, е наложително да отговорим на въпроса има ли сплотена общност от добри хора, която е атакувана отвън, или няма.

Кратко лирическо отстъпление

„Той беше моят изток, запад, север, моят юг, работното ми там, неделното ми тук, и ден, и нощ, и стих, и песен с него бях, и мислех си, че любовта е вечна...“

Меритокрация?

Дошъл ли е моментът, в който най-после управлението да поемат заслужилите, хората с изявени качества, тези, които получават властта, защото знаят как да я използват в служба на общественото благо? Дойде ли най-после денят на меритокрацията, за която сме чували и ни се струва единственото средство за просперитет?

За свободата на словото

Ние се възползваме от правото си да говорим, но сякаш е отнет общественият ефект от свободното слово, изреченото не постига нищо съществено, превръща се в празен звук. Разполагаме с негативната свобода да правим каквото искаме, без направеното да има ефект.

От публицистика към политика

Правенето е с ниско качество, виж тези, които могат добре да приказват, колко по-хубаво описват, че ще стане, виж как откриват недостатъците, как смело ги заклеймяват, какви решения предлагат… Да, така е, чудесни са. Остава им само да преминат към реализация.

Прекаленият светец…

Нека започнем с продължаващата разправия „Златните глобуси – Бакалова – Добчев”. После ще се оттласнем от нея, за да се опитаме да назовем по-дълбок и съществен проблем, към който се отнасят най-различни други разправии, но с един и същ корен.