ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Стоян Радев

Стоян Радев

64 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Стоян Радев завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа по режисура за драматичен театър на проф. Красимир Спасов през 1998 г. Сред по-известните му спектакли са „Плач на ангел“ от Стефан Цанев, „Караконджул“ по Николай Хайтов, „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Ничия земя“ по филма на Данис Танович (Народен театър „Иван Вазов“), „Кой се бои от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби (МГТ „Зад канала“), „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, „Жена без значение“ от Оскар Уайлд (Театър „Българска армия“), „Палачи“ от Мартин Макдона, „Развратникът“ от Ерик-Еманюел Шмит (Театър „София“), „Братя Карамазови“ по Достоевски (ДТ Пловдив), „Соларис“ по Станислав Лем (ТР „Сфумато“) и др. Има награда „Аскеер“ за най-добър режисьор, както и многобройни номинации за „Икар“ и „Аскеер“ в същата категория. Заснел е няколко документални филма и шест серии от тв сериала „Четвърта власт“, отличен с наградата за най-добър сериал от Българската филмова академия и от Асоциацията на европейските обществени телевизии CIRCOM.

Пак ли Реформаторски блок?

От гледна точка на гражданството (този текст е негов) преодоляването на конфликтите се основава на баналното: разум и търпение. Политическият терен не се разчиства с истерични жестове, а се култивира с последователна работа...

Украйна! Украйна?

Ядрената заплаха в началото звучеше като изнудване, но сега, ако чуваме „миролюбците”, трябва да разберем тяхното споделено отчаяние от неизбежна развръзка в посока апокалипсис.

В по-хубав свят ли заживяхме?

По-хубавият свят е този, в който, вместо да се заблуждаваме, живеем с реалностите и подобренията са първо лична и чак след това обща работа.

Прелестно, прекрасно, превъзходно

От една страна, прекалени хули, от друга – прекалени хвалби. Няма как да не се установи, че са лица на едно и също, присъщо на човека нарцистично измерение.

Гражданската позиция – невъзможна (2)

Този текст не търси оправдание, а настоява на перспективата за гражданска солидарност, която все пак да превъзмогне обречеността на враждата.

Гражданската позиция – невъзможна

Все по-натрапчиво става впечатлението, че гражданският суверенитет е измислица, че гражданите не притежават своя позиция, а непременно обслужват нечий интерес.

Да извадиш очи или да изпишеш Вежди (Рашидов)

Не искаме отново да обясняваме кой е Вежди Рашидов – за хората с памет и опит това не е необходимо, останалите сигурно са се запознали през оплакванията на тези, които съдействаха за неговото назначение, а уж не искаха.

Екодадаизъм от XXI век

Сто години след дадаизма ставаме свидетели на нови опити да се възроди неговият радикално амбициозен дух. „Мона Лиза, намазана с торта” и „Слънчогледите на Ван Гог, залети с доматена супа” са две произведения, завладели нашето внимание след акции в Лувъра и Лондон.

Разбрахме ли кой (какво) е мафия?

Да се наричат един друг „мафия“ стана обичайна практика за българските политици и техните лагери от симпатизанти.

Горбачов и кралицата

В рамките на десетина дни се простихме с две политически фигури, оставили огромен отпечатък върху съвременната история, а като повод за размисъл – и върху идеите...