Теодора Димова
Гледна точка
Разстрел
Миналата седмица една снимка обиколи виртуалното пространство – снимката на последната секунда живот на един украински войник. Тя е скрийншот от видеото, който неговите убийци са пуснали в мрежата. Чуват се и техните гласове, злобните им ругатни и откосите от автоматите, които го пронизват от всички страни…
Гледна точка
Печалният странник и блудният син
Някъде в някоя малка къщица има обич, тиха и кротка, плаха, въпреки че цели сме одрани от този свят, който в зло лежи. Някъде някой ни чака, ще ни забележи отдалеч, ще се спусне към нас, ръцете му ще бъдат разтворени за прегръдка.
Гледна точка
Безкрилие
Тези, които ни призовават да не помагаме на Украйна, нямат криле и се стремят да превърнат своето безкрилие в национална политика на България. Но нашият народ винаги е бил крилат. Българинът не е жалил залъка си и кръвта си да се брани, когато е бил нападан. Същото прави сега и украинският народ.
Гледна точка
Молитва за Украйна
Всяка сутрин като отворя очи и видя утринната светлина, първата ми спонтанна молитва е на благодарност за новия ден, който Бог ми дарява. Всичко, което се е случило и предстои да се случи, цялото добро и зло в живота ни, е в този ден – ако го има.
Гледна точка
Нашият Апостол
В съзнанието на всеки от нас винаги кънти това „Народе“ с четирите въпросителни. Ако Левски бе дочакал свободата, дали щеше да прибави още въпросителни? По-важното е, че тези въпросителни остават като завет, като задача пред нас – до такава степен, че „Народе????“ може да бъде изписано на фасадата на Народното събрание.
Гледна точка
Сурвакариадата успя
И тази година националните медии отделиха особено внимание на фестивала „Сурва” в Перник. Злото е така наплашено, така надалеч прогонено, че то няма да посмее да стъпи на нашата територия цяла година. Ще обикаля по чуждите територии и там ще прави зулумите си.
Гледна точка
Сретение
Нашият живот се състои от безкраен низ от срещи. Някои от тях са мимолетни, някои считаме за случайни, те не оставят и драскотина в съзнанието ни. Други са срещи-разминавания, за които дълго съжаляваме. Най-важни са съдбовните срещи, които оставят трайна следа в живота ни, често го променят, понякога дори го взривяват.
Гледна точка
Комфортът на егото
Човекът е свободен, когато е сред другите, и е несвободен, когато е сам, „зазидан”. Да речем, че човек може да бъде свободен и когато е сам, ала тогава няма какво да прави със свободата си, тя му е безполезна. Все едно Робинзон Крузо да беше намерил златно съкровище на самотния остров.

