Теодора Димова
Гледна точка
Една епоха
Първият ми спомен от Бийтълс – Yesterday, записана на касетка, на малък полски касетофон. И четях „Червено и черно” в същото време. Не зная как се съчетаваха в съзнанието ми романтичните терзания на амбициозния Жулиен Сорел и тъгата на Yesterday.
Гледна точка
Тиха светлина
На големина е колкото мобилен телефон, но е тънко като лист, прозрачно, гъвкаво, жилаво като гума. Понякога устройството просветлява, тогава от него се излъчва топлина, мека, спокойна и радостна топлина, която се разлива в кръвта ни като чаша истинско вино…
Гледна точка
Тъжен венецуелски репортаж
Кризата във Венецуела през последните години и месеци добива мащаби на катастрофа. Най-тъжни са хуманитарните измерения на катастрофата. Затова най-противното е, когато ни убеждават, че не трябва да изразяваме отношение.
Гледна точка
Срещите
Тази събота и неделя чествахме една след друга две срещи, които в евангелския разказ са разделени от около трийсет години. Срещата на четиридесетдневния Иисус със стареца Симеон и срещата на Закхей с трийсетгодишния Иисус.
Гледна точка
Дали са още там?
Миналата зима отидох през един делничен ден да потърся паметника на жертвите на така наречения народен съд, избити на 1 февруари 1945 г. Питах няколко пазачи и гробари, никой не беше чувал.
Гледна точка
Островът на Европа
Все по-трудна за разбиране става за мен Европа. Все по-неочарователна, непривлекателна, озадачаваща. Все по не е онази Европа, която ме очароваше и вдъхновяваше. Сегашната Европа ме изпълва с недоумения.
Гледна точка
„Безобидните“ проявления на всекидневния комунизъм
Опитвам се да избягвам да пиша за нещата от всекидневието, които оставят горчив привкус в душите ни, бавно ги отравят.
Гледна точка
Преобразяване
Случват се неща, които нямат никаква връзка едно с друго, но в съзнанието ни се свързват от невидими нишки, вписват се едно в друго, допълват се, стават едно цяло. Наскоро в мен се преплетоха нишките на три преживявания, които, без да имат връзка помежду си, станаха едно.
Гледна точка
Тетрадката от 70–80 листа
Да откъснем последния лист от календара е на пръв поглед обикновено действие, направили сме го единайсет пъти през тази година. Но не е съвсем така. Заредено е с чувства и мисли, каквито не съществуват, когато механично сме откъсвали листовете на месеците през годината.

