Теодора Димова
Гледна точка
Между двете родини
В края на март Институт „Сервантес“ организира Седмица на испанската и българската литература. В три поредни вечери се проведоха срещи на испански и български автори. Имах радостта да бъда поканена като участник в панела „Омая и литература“.
Гледна точка
Подменена личност
Гледах документален филм за потресаващата история на един сериен убиец. Той върлувал в Берлин в началото на Втората световна война и месеци наред не успявали да го заловят. Нападал в градските влакове жени, които отивали или се връщали от работа.
Гледна точка
Лицето
Погледът ми във вагона на метрото се спря на момиче, вгледано в телефона си. Знаете каква обичайна гледка е това. Като че ли телефоните станаха особен физически израстък. Висока, тънка, грациозна, естествено руса, без грим. Цялото ѝ същество излъчваше интелигентност.
Гледна точка
Гладният Бог
Човекът порасна по ум, но оскъдня по любов. Човешкият ум направи пред очите ни света неузнаваем. Ала никое негово достижение не може да компенсира липсата на любов. Живеем в свят, богат на блага и беден на милосърдие. Извън възможностите ни е да се справим с тази аномалия.
Гледна точка
Четирикратният печат
Като пристъпваме към Великия пост, слушаме за отлъчването на овце от кози. Това е Страшният съд. Овцете са при Бога, козите са отстранени. Всъщност те сами са се отстранили преди съда. Такъв е техният избор.
Гледна точка
Една епоха
Първият ми спомен от Бийтълс – Yesterday, записана на касетка, на малък полски касетофон. И четях „Червено и черно” в същото време. Не зная как се съчетаваха в съзнанието ми романтичните терзания на амбициозния Жулиен Сорел и тъгата на Yesterday.
Гледна точка
Тиха светлина
На големина е колкото мобилен телефон, но е тънко като лист, прозрачно, гъвкаво, жилаво като гума. Понякога устройството просветлява, тогава от него се излъчва топлина, мека, спокойна и радостна топлина, която се разлива в кръвта ни като чаша истинско вино…
Гледна точка
Тъжен венецуелски репортаж
Кризата във Венецуела през последните години и месеци добива мащаби на катастрофа. Най-тъжни са хуманитарните измерения на катастрофата. Затова най-противното е, когато ни убеждават, че не трябва да изразяваме отношение.

