Ние бяхме научени винаги да имаме враг. Без враг бяхме загубени. Врагът ни придаваше стойност и значимост. Врагът ни формираше, той ни показваше какви сме – ние не сме като него. Той е коварен и подъл, значи автоматично ние сме честни и благородни. Врагът за нас стана по-необходим от приятелите.

Преекспонирането на старостилния разкол в обществените медии е ясен признак, че то е организирано и управлявано. Първо, защото той не съществува от вчера. Второ, защото представянето му пред обществото не съответства на проблема. Не съответства на екзалтираната тревога.

По какво разбираме, че съществува време? По смяната на сезоните. По това, че бебето става старец. По това, че за случилото се запазваме спомен, но не можем да го върнем. Вчера никога няма да стане днес. Вчера, днес и утре сме ги измислили, за да се ориентираме в безбрежието на вечността.

Няма по-голяма радост от раждането на дете. Божият Син се ражда като Младенец и обръща в радост всяка скръб. Ангелът известява за това чудно раждане с думите: „Благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци“.

У нас ефектът на доминото особено изразено се наблюдава през последните четири години. Държавните институции една по една падат, повечето са с изтекли мандати, повечето работят проформа, повечето са безотговорни, безконтролни и неконтролируеми. Парламентите са краткотрайни, изпълнителната власт е нестабилна, всичко съществува като фасада.

Многопартийната парламентарна демокрация няма за цел да разедини народа, а да го съедини в неговото разнообразие. Дълбокият смисъл на народното представителство е всеки един народен представител да представлява целия народ.