Тони Николов
Гледна точка
Историята според Путин
Парад на победата в Москва по време на пандемия, последван от грандиозно вечерно шоу на Червения площад, което пресъздава историята на СССР по особен начин – като балет в „червено и черно“.
Гледна точка
Обезглавяването на Колумб и свободата
Гняв, сблъсъци – верижна реакция в глобален мащаб срещу полицейското насилие и расизма след убийството на Джордж Флойд в САЩ. Образи на един все по-разделен свят, брутално приземен от вируса.
Гледна точка
Али Баба и приказната държава
С какво историята за Али Баба и разбойниците се превърна в паралелен сюжет на днешна България? Дали не с това, че по някаква причина трудно навързваме сюжетите в актуалния политически разказ?
Гледна точка
Кристо и свободата на творението
Христо Явашев си отиде от този свят насън. Сякаш като потвърждение, че не само животът е сън, но и че сънят е живот. Отиде си, след като създаде артистични проекти, променили представите ни за изкуството през ХХ в.
Гледна точка
Следвирусен такт
Състоянието ни „след вируса” (без да сме се разделили с него) е уникален исторически опит, защо не и преддверие към „нова социална реалност”. Особено чрез повсеместната размяна в изолацията между „реално” и „виртуално”. Струва ми се, че това се долавя дори с просто око.
Гледна точка
Дървеняшкият политически език
Политиката отдавна е изложена на вируса на „дървения език“ – дори в режим на демокрация. Което изцяло потвърждава максимата на Токвил, че „няма нищо по-малко независимо, отколкото свободния гражданин“.
Гледна точка
Неизвънредната извънредност
Вече сме в „извънредна нормалност“ или „нормализираща се извънредност“. От „извънредното положение“ вследствие на пандемията преминахме в „извънредна епидемиологична ситуация“. От „подобното“ към „същото“, както гласи един френски израз.
Гледна точка
Светът след…
Щом мерките „под карантина“ започнат да се разхлабват, един въпрос неизменно зачовърква съзнанието ни: как ще изглежда светът след пандемията? И там е работата, че отговорът най-често прераства в „политическо клише“ – убеждават ни, а и сами убеждаваме себе си колко по-различен ще е животът „тогава“.

