Тони Николов
Гледна точка
Войната на ул. „6 септември“
Пресичането на едно старо кръстовище е равносилно на изпитание, ако не и на приключение. Не само заради превозните средства, фучащи край нас в един все по-подло забързан свят. Преминаването от „другата страна“ е не просто физическо преместване с крака по неравния софийски паваж.
Гледна точка
Сянката на Ана Симон
Най-добрите истории са и най-известните. В родната ни политика обаче се наблюдава някакво смайващо редуване на странни истории в „позитив“ и „негатив“, които в обърнат вид ни дават двете лица на монетата, сиреч цялото.
Гледна точка
Излетялата желязна врата
Историята не е в онова, което виждаме, а по-скоро е във всичко, което няма как да съзрем, нито да обхванем с просто око, но което бихме могли само да предусетим. Още от Херодот тя е най-вече забравяне, утаяване в спомена…
Гледна точка
От развала към провала
Стоян Михайловски е първопроходец в битката с българската корупция, което прави анализите му особено интересни. Затова се изкуших да вляза в диалог с него – като своеобразно интервю или продължение на „диалогираните очерки“ за нашата „развала и провала“.
Гледна точка
Изчезването на „БУДКО“
Замаян от жегата се готвех да пресека ул. „Раковски“ на кръстовището с „Дондуков“, когато си дадох сметка, че с всяка крачка, с всяка следваща стъпка пропускам нещо важно, че нещо не е, както би трябвало да бъде.
Гледна точка
Последната тайна на Дикенс
В началото на юни 1870 г. Чарлз Дикенс, макар и да не се чувства добре, продължава да работи над последния си роман – „Загадката на Едуин Друд“, – с който сякаш „скача“ в криминалния или сензационния жанр.
Гледна точка
„Дахомейците“ и ескалацията
Когато една задълбочаваща се политическа криза не бъде разрешена с политически средства, тя се премества на улицата, където всичко се решава с „улични средства“. Когато с цената на всичко се купува малко „политическо време“, винаги се разразяват сблъсъци.
Гледна точка
Захарий и страстите български
„В лицето на Захарий Стоянов ние имаме наш Тукидид“, пише проф. Ал. Балабанов. „Записките“ се нареждат до „Под игото“, но тъкмо като алтернатива на романа, те са началото на голямата ни документална проза.

