Тони Николов
Гледна точка
Поруганият гроб на Стамболов
Вестта, че пак са посегнали на гроба на Стефан Стамболов на Централните гробища в София и че случилото се съвпада с годишнината от неговото убийство – 18 юли 1895 г. – няма как да не навежда на размисли.
Гледна точка
Национализацията на 12 юли
Не си спомням кога за първи път чух да споменават датата 12 юли по по-особен начин. Времето преди, имам предвид преди промените, беше бавно време: на дългите разговори сред близки, където много неща се казваха, без да се изрекат изцяло.
Гледна точка
Ако България беше остров…
В мечтата за остров има нещо глобално, нещо от несбъднатия български копнеж по морските ширини, от историческите ни тежнения да граничим единствено със себе си, потопени в безбрежността на историята като океан, но и укрити в нея.
Гледна точка
Зад фасадата
на Аншлуса
Желанието да надзърнем зад кулисите на случващото се в политиката е старо като света. То ни дава историята: разказът за онова, което не само е, но и би могло да бъде. Представете си колко много неща дори днес си остават спотаени, зад „сенчестия екран“ на събитията.
Гледна точка
Пак ли Георги Димитров?
Констатация първа: властта вече се разделя с председателството си и опозицията внася вот на недоверие. Това са фактите. Ала изхождайки от аргумента за скритата пружина (на мотивацията) е редно да се питаме защо и как.
Гледна точка
Архипелагът на Гросман
„Всичко тече“ е фраза, чиято словоупотреба обикновено релативизира историята. Всичко, дори и най-голямото зло, ще отмине, какво ли не е видял или претърпял досега този свят – от братоубийството на Каин до тоталитарните идеологии на ХХ в.
Гледна точка
Размисли по българската периферия
Напоследък пак изпаднахме в географско самосъзерцание. Къде наистина сме и защо сме тук, а не другаде, точно в този юго – (източен или западен – според гледната точка) ъгъл на Европа…
Гледна точка
Московски мираж
Хърватският класик Мирослав Кърлежа в невероятната си книга „Москва 1925“ пише, че „в Русия има една-единствена константа: времето не е пари. Към понятието време там всички се отнасят индиферентно“. Парите обаче никога не са „московски мираж“.
Гледна точка
По пътя на буквите
Наченем ли да пишем, сякаш два гласа заговорват в нас: единият диктува, нарежда и увещава, докато другият слуша, колебае се, ала в крайна сметка той е този, който прави избор и надделява. Единият е настойчив и властен, другият – отстъпчив, но решаващ.

