Тони Николов
Гледна точка
Dialogus cum Mestan
Странни неща се случват напоследък в българската политика. Необясними и небивали, което придава на случващото се около нас леко гротесков и митологичен оттенък.
Гледна точка
Писмо до протеста
Лично признателен съм на всички „3000” (изброени от полицията), чиито имена едва ли някога ще науча, макар че с радост бих стиснал всяка една ръка поотделно. Към тях, към всички нас са насочени тези размисли.
Гледна точка
Призраците на марксизма
Щом заговорят днес за „марксизъм”, човек неминуемо се сеща за призрака от „Комунистическия манифест”, дето неуморно бродеше из Европа, но си оставаше призрак.
Гледна точка
Шаячена политика
Една от най-отвратителните черти на днешните управляващи е, че непрекъснато ни обясняват какво „те” мислят за България, без изобщо да се поинтересуват какво „тя” мисли за „тях”.
Гледна точка
Европа на страховете
Има поне три прочита на резултатите от европейските избори на 25 май. Техни варианти насищат и днешния български дебат, колкото и той, по формулата на Тончо Жечев, да е пример за „котловинно мислене”.
Гледна точка
19 май: язвите на преврата
На един 19 май, било е четвъртък, България погребва своята многопартийна система. Това става точно преди осем десетилетия: годината е 1934. Никой не протестира, никой не реагира срещу деветнайсетомайския преврат. Все едно, че не се е случило нищо особено.
Гледна точка
Паметникът, Европа и помирението
Има нещо странно в кампанията за тези европейски избори. Освен, че е почти „невидима“, тя е приглушена от тътена на руската инвазия на изток, а в своя ляв вариант е скандално обременена от „съветското минало”.
Гледна точка
Времето на хибридната война
В свят, в който все повече отсъстват правилата, няма как и войните да не са „други”, без това да означава, че жертвите са по-малко.
Гледна точка
Розоберът на омразата
Онова, което се случи със сирийските бежанци в село Розово, не бива да ни изненадва. То беше подготвено отдавна. Публично бе изговаряно от политици-расисти, докато отговорните институции си правеха оглушки. Въпрос на време беше някой да се накичи с „цветята на омразата”.

