Тони Николов
Гледна точка
Възможна ли е руска атака срещу Финландия?
Още преди руската агресия срещу Украйна през 2022 г. френският президент сподели, че в разговорите с него Путин нееднократно използвал термина „финландизация“. Термин, показателен за руските обсесии за „господство“.
Гледна точка
Светлокосото момиче и картините
Без трамваи „Граф Игнатиев“ е като отворен въпрос, в който празните релси играят ролята на безкрайни тирета. Тук сградите наистина са „сиви, натежали от многото години“, както е писало едно русокосо момиче, живяло от другата страна на улицата.
Гледна точка
„Москва. Кремъл. Путин. 25 години“ и набедената България
9 май е денят на Путиновата историческа пропаганда. Тази година „юбилеят“ би трябвало да е двоен: 80 години от победата над нацизма и 25 години от „личното царстване“ на самия Владимир Путин.
Гледна точка
Одисеята на един непревъзпитан в Белене
На 15 октомври 1945 г. на гарата в Люцерн се разделят мъж и жена, без да знаят, че е завинаги. Те и не подозират, че между тях ще застане Желязната завеса. Нито, че мъжът (Стефан Бочев) ще бъде запратен за дълги години в Белене.
Гледна точка
Молението в багри на Греди Асса
Картините на Греди Асса са тъкмо „моление в багри“ срещу ужаса на всесъжението, за който има и гръцка дума, караща ни да се разтреперим. Тази дума е Холокост. Как обаче доброто да победи злото?
Гледна точка
Тайната на Тайната вечеря
Има множество начини, по които може да се промисли Тайната вечеря – през призмата на Любовта, станала жертва на кобно предателство; през предстоящите страдания на Иисус, чиято агония ще трае чак до края на света, но и през преминаването от една Пасха към друга.
Гледна точка
Тайнописецът на княжеското време
Дърветата по канала на Перловската река са като зелен тунел. И под тъй обезцветеното и някак посърнало софийско небе аз вървя тъкмо към Орловия мост, противно на онова, което Добри Ганчев, героят на тази софийска история, твърди, че „никой не върви към Орлов мост“.
Гледна точка
Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата
Представете си как „в късни часове“ един литератор записва ден след ден (в годините на НРБ) най-важното от чутото и видяното. И как писането вечер променя не само оптиката на изминалия ден, но и се явява гаранция за „битие на оцеляването“…

