Тя беше учителка с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум, и беше животът ласкав и любим. За автора на книгата за Паисий преподаването беше източник на писането.
„Разрушаването и възкресяването на империята“ (2024) на Акунин е третият генерален опит за повествователно осмисляне и екзистенциално справяне с последната метаморфоза на Русия в епохата на нейната путинска възпроизводимост.
Книгата на разследващите журналисти Иля Барабанов и Денис Коротков „Нашият бизнес е смъртта“ (2024) разказва историята на т.нар. частна военна компания „Вагнер“ и нейния създател Евгений Пригожин.
Десетки години превеждаше от португалски, роман след роман. На стари години се научи да пише на компютър, стъпка по стъпка… Това сякаш е най-важното, което съм научил от нея: каквото и да правиш, прави го с религиозна дисциплина.
2024 е година на две 100-годишнини на Кафка: сто години от смъртта му и от първото издание на „Процесът“, излязло от печат преди да се е навършила година от смъртта.
Австрийският византинист Йоханес Прайзер-Капелер се позиционира в над половинхилядолетния спор на Изтока и Запада за наследството на Римската империя.
Не съм предполагал, че поетическа книга на Златомир Златанов може да ме изненада. „Лимитрофии“ ме накара да си припомня разликата между устното творчество и литературата.
„За благодатта“ е вторият сборник с текстове на Блез Паскал, в който Владимир Градев продължава започнатото преди тринадесет години с „Разум и вяра“…
