Мемоарите на Ангела Меркел, излезли в края на ноември, без преувеличение и оценъчност могат да бъдат квалифицирани като петия ѝ мандат. Или мандатът, искащ вечност.
Оригиналното заглавие на „Тайната на Спиноза“ (запазено във френския превод) е било „Човекът, който уби Бог“, променено поради маркетингови съображения (в Латинска Америка малцина биха посегнали към книга с подобно заглавие).
Ако филмът „Навални“ (2022) не ви е допаднал (на мен не ми), книгата „Патриот“ (2024) има голяма вероятност да ви хареса – мен ме очарова. Тук на сцената излиза един Навални, когото лично аз не познавах.
При третия му роман след началото на голямата война вече би трябвало да е ясно, че Пелевин смята да продължи с фикционалната непряка реч и по време на проточващото се перманентно извънредно положение.
Тя беше учителка с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум, и беше животът ласкав и любим. За автора на книгата за Паисий преподаването беше източник на писането.
„Разрушаването и възкресяването на империята“ (2024) на Акунин е третият генерален опит за повествователно осмисляне и екзистенциално справяне с последната метаморфоза на Русия в епохата на нейната путинска възпроизводимост.
Книгата на разследващите журналисти Иля Барабанов и Денис Коротков „Нашият бизнес е смъртта“ (2024) разказва историята на т.нар. частна военна компания „Вагнер“ и нейния създател Евгений Пригожин.
Десетки години превеждаше от португалски, роман след роман. На стари години се научи да пише на компютър, стъпка по стъпка… Това сякаш е най-важното, което съм научил от нея: каквото и да правиш, прави го с религиозна дисциплина.
