Как се случва така, че цивилизовано поруганото достойнство на човешката личност все пак успява да се запази и отвъд предела на безсрамното й унижаване? Как е възможно да се случи такова чудо?
„Двадесет и петият час”(1949) на К. Вирджил Георгиу (изд. Фондация Комунитас, превод от френски Тони Николов) е една от големите антиутопии на ХХ в., изобличаваща нацизма, комунизма и дехуманизирането на съвременния свят. Романът описва участта на човека, престанал да е личност и сведен само до „досие” – едно „адско клеймо”, което го преследва до гроба. Книгата, преведена на 31 езика, се публикува за първи път на български език. Екранизирана е през 1966 г. от режисьора Анри Верньой с участието на звезди като Антъни Куин, Серж Реджани и Вирна Лизи. Публикуваме откъс от нея.
Сър Томас Браун (1605-1682) е лекар, учен, колекционер, писател, който с неутолима любознателност изследва най-странни природни и културни форми. Той всъщност е преди всичко религиозен човек, способен да разпознае и почита тайнството там, където то се явява. Запленен от стила и мисълта му, Борхес споделя, че е дал най-доброто от себе си, за да бъде сър Браун. Публикуваме въведението към книгата „Урнопогребение“ (Фондация „Комунитас“, 2016) на проф. Владимир Градев, който е превел от английски трактатите, и един от тях – „За сънищата“.
„Винаги ми се е струвало, че героите от разказите на Деян Енев стискат в шепите си бели камъчета, независимо дали ги наричаме християни или не. Ето знак за нещо неминуемо християнско при тях обаче – славата им винаги е в бъдещето и никога в настоящето. За да бъде едно произведение християнско, трябва да прозре горещата връзка между безславието днес и спасението утре.“ протойерей Николай Нешков
„Времето на Лесков още не е дошло. Лесков е писател на бъдещето”, заявява Лев Толстой през 1895 г. при вестта за смъртта на писателя. Едва в началото на ХХ в. прозата на Николай Лесков започва да се възприема като „явление”. Валтер Бенямин в размислите си над генезиса на модерния роман посвещава отделно изследване на поетиката му. Публикуваме откъс от сборника „Запечатаният ангел” (изд. Фондация Комунитас), който включва част от християнските произведения на Николай Лесков, преведени за пръв път на български.
Голяма част от богословското творчество на отец Сергий Булгаков (1871-1944) не е преведено на български. Изданието на автобиографичните му текстове (фондация “Комунитас“, превод Борис Маринов) не само попълва една малка част от тази празнина, но и представя интимните страници, оставени от големия богослов. Публикуваме откъс от книгата и видео с изказването на проф. Калин Янакиев, направено на премиерата на изданието.
Книгата „Историите за детството“, последният публикуван том от трилогията „Иисус от Назарет“ на папа Бенедикт XVI, предстои да излезе на български в началото на 2016 г. със знака на Фондация „Комунитас“ и в превод на проф. Георги Каприев. Тя служи тематично и хронологически като пролог към вече излезлите два тома, посветени на образа на Христос и Неговото послание. Публикуваме предговора и първата глава от книгата.
Посмъртната автобиография „Дойди, бъди Моята светлина!” (Фондация „Комунитас”) представлява наследство от записки на Майка Тереза под редакцията и с коментара на Браян Колодиейчук, постулатор на процеса за канонизацията й. Тези страници разкриват нейния вътрешен живот в целия му драматизъм. Защото, както пише редакторът, Майка Тереза не успя да скрие своето дело сред бедните, но успя да запази скрита дълбочината на своята връзка с Бог. Публикуваме откъс от книгата.
Memento mori (изд. Фондация „Комунитас”, превод Владимир Градев) е сборник с проповеди на трима забележителни майстори на християнското красноречие. Според Пол Валери никой от френските писатели не превъзхожда Босюе. Бурдалу със своята сурова мисъл и проникновен психологически анализ заема достойно място сред моралистите, а Масийон е настолният автор и учител по стил както на просветителите, така и на романтиците. Публикуваме най-ранния текст на Босюе и уводната студия на проф. Градев (със съкращения).
