Непозната дипломатическа хроника, излязла изпод перото на големия френски дипломат и историк Габриел Аното.
Може ли историята да се пише през случайностите, аномалиите и изключенията? Какво тази „микроистория” ни казва днес? Интервюто с Карло Гинзбург, създател на „микроисторията”, е третото от поредицата „Историята днес”, в която събираме мнения, осмислящи случилото се и случващото се в хоризонта на ХХI в.
Въпросът за спасяването на евреите и отношението на българската държава към тях по време на Втората световна война продължава да предизвиква спорове. Предлагаме ви гледните точки на писателя Габриеле Нисим, политолозите Албена Танева и Антоний Тодоров и историка Николай Поппетров.
Светът изживява дълбока криза, но тя се дължи най-вече на липсата на стратегия, а едва след това на недъзите на икономическия модел. Това твърди известният американски историк проф. Едуард Лютвак. Интервюто с Лютвак е второто от поредицата „Историята днес”, в която ще се опитаме да съберем мнения, осмислящи случилото се и случващото се в хоризонта на ХХI в.
Повече от 40 години наред със заниманията си като художник, плакатист, илюстратор, графичен дизайнер, пътувайки между България и Австрия, Христо Алексиев колекционира картички и снимки на София. Мащабният му готов проект съдържа над 1000 уникални кадри.
Събирайки разпиляното наследство на отминалото време, колекционерът Любомир Юруков ни помагат да осветим неосветените сводове на миналото, да проследим непроследените му следи и да чуем недочутите гласове на историята.
Защо носталгията по социализма и болезнената памет за комунистическите престъпления терзаят едновременно българското общество? Вижте гледните точки на писателя Илия Троянов и историка Момчил Методиев.
